Анализ показва, че няма връзка между машините и ниската активност

Според статистически анализ на резултатите от 11 отделни проведени вота от 2013 г. до 2022 г. няма връзка между машините и ниската избирателна активност на изборите. Документът изследва взаимоотношението между големината на секцията и избирателната активност и е изготвен от обществения съвет към комисията по електронно управление в предишния парламент. В него са участвали представители на неправителствени организации и ИТ сектора в България. Такъв обществен съвет в 48-ото Народно събрание все още не е сформиран, но предишният е изготвил детайлен анализ, който е изпратен на комисията. Причината за него е законопроектът на БСП, който връща хартиената бюлетина. "Основната мотивация за изготвено на анализа е излаганият в пленарна зала и от вносителите аргумент, че машините влияят отрицателно на активността, както и тиражираните заедно с този аргумент сравнения на активността в секции без машини спрямо активността в секции с машини", посочват членовете на обществения съвет. В момента, според Изборния кодекс, в секциите с над 300 избиратели се гласува само с машини, а в тези с по-малко – само с хартия. "Хартиената коалиция" между БСП, ГЕРБ и ДПС, която има мнозинство, е напът да върне предишните правила, при които в големите секции се гласува "смесено", а това водеше до затруднения на секционните комисии. Аргументът на формациите е, че някои хора се притесняват от машините и не гласуват, а оттам намалява и активността. Резултатите от статистическия анализ показват, че действително активността в по-големите секции е по-малка, но не заради машините. "Такава причинно-следствена връзка няма, разликата в активността в секциите не е следствие на наличието на машина, а на естествена зависимост между размера на секцията (големината на избирателния списък) и активността в секцията. На всички избори, независимо от това дали се ползват машини или хартиени бюлетини, се наблюдава отрицателна корелация между броя избиратели по списък и активността. Казано просто, в големите секции гласуват относително по-малко хора", посочват още членовете на обществения съвет. Те са изчистили средната избирателна активност спрямо размера на секцията за всеки избор от 2013 г. досега, но резултатите им показват, че не се наблюдават отклонения и различия между изборите, в които е имало машини, и тези, в които е нямало. Общественият съвет подчертава още, че предложението за връщане на хартията връща ключов сериозен проблем, свързан с отчитането на резултатите на ниво секционната избирателна комисия, защото предвижда те ръчно да събират резултатите от машинния и хартиения вот. "От една страна този механизъм се оказа неособено успешен в минали избори. От друга, подобно предложение на практика обезсмисля въвеждането на машинното гласуване, тъй като то беше въведено именно, за да намали възможността от грешки и злоупотреби при отбелязване на резултата от секционните избирателни комисии и намаляването на тяхното натоварване в края на изборния ден", пишат те. От съвета подчертават, че с въвеждането на машинното гласуване недействителните бюлетини са намелели рязко. На парламентарните избори през март 2017 г., проведени с хартиени бюлетини, е имало 169 009 недействителни бюлетини и над 15 000 преправени протоколи. На вота през април 2021 г., преведени с хартиени бюлетини и машинно гласуване, недействителните бюлетини са 86 527. На парламентарните избори през ноември 2021 г., проведени предимно с машинно гласуване отчитаме, само 11 315 са невалидните гласове. Междувременно и гражданско сдружение "Демокрация и законност" изрази становище срещу връщането на хартиената бюлетина. "Проведените три избора за народни представители през 2021 и 2022 г,, изборите за президент и вицепрезидент, както и частичните местни избори по места доказаха несъмнено, че машинното гласуване практически елиминира феномена недействителни гласове, стигнали застрашителни размери особено на местните избори през 2019 г. Машинният вот улесни неимоверно работата по отчитане на резултатите от страна на СИК, което доведе до нормализация на процеса на преброяване и обобщаване на данните и спести на обществото срамните сцени, които наблюдавахме вечерта на 4 април 2021 г.", се посочва в позицията на сдружението. Оттам допълват, че партиите и политическите лидери са тези, които трябва да мотивират гласоподавателя да отиде до урните, за да упражни конституционното си право на глас. "От проведените наблюдения на изборния процес по места, включително в секции в Самоков, Ихтиман, Септември, Пазарджик, кв. "Столипиново", Разград и Исперих констатирахме, че като цяло машините не затрудняват гласоподавателите и те се справят с машинното гласуване - с помощта на инструкциите пред изборните помещения и обясненията от страна на членовете на секционните избирателни комисии", посочват още от сдружение "Демокрация и законност". 

Прочети цялата публикация