Резолюцията за Гладомора напомни за предишна „специална операция“ на Русия

В сряда германският парламент одобри с голямо мнозинство резолюция, с която квалифицира като геноцид Гладомора – масовия глад в съветска Украйна в началото на 30-те години на миналия век, предизвикан от Кремъл, за да пречупи украинската съпротива срещу колективизацията и да наложи болшевишкия колхозен модел на селско стопанство, пише БТА.

Резолюцията в Берлин беше гласувана броени дни, след като Украйна, срещу която в момента Москва провежда „специална военна операция“ против „нацистите“ в съседната държава, отбеляза 90-тата годишнина от трагичните събития по време на Гладомора, отнели живота на поне 3 милиона украинци. Германия осъди Гладомора, след като миналата седмица папа Франциск сравни сегашните страдания на украинците с тези преди 90 години, при „изкуствено предизвиканото от Сталин изтребване с глад през 1932-33 г."

На фона на продължаващата руска инвазия в Украйна германските парламентаристи заявиха, че „поголовната гладна смърт не е била резултат от слаба реколта, а от преднамерените действия на политическото ръководство на СССР начело с Йосиф Сталин, който гледал с подозрение на всичко украинско“, цитира документа АП. Както отбелязва по време на дебатите в Бундестага Робин Вагенер от управляващата партия на Зелените, „убийството с глад е целяло да потисне украинското национално самосъзнание, украинската култура и език“, затова „паралелите с днешния ден са очевидни“.

Според вчерашната реакция на Москва германската резолюция е пореден опит „да бъде оправдана насажданата в Украйна кампания за демонизиране на Русия“, предаде ТАСС. В изявление на руското МВнР се казва, че „депутатите от германския парламент са решили демонстративно да подкрепят политико-идеологическия мит, подхранван от украинските власти по инициатива на ултранационалистически, нацистки и русофобски сили“. Интерпретацията на Москва е, че използвайки приписвания на СССР измислен от украинските националрадикали акт на геноцид, германският политически елит се опитва да намали вината си и да размие спомена за безпрецедентния характер на „безбройните човеконенавистни престъпления, извършени от нацистка Германия през Втората световна война“.

Москва изтъква, че Бундестагът трябва да се срамува от такива аморални решения, възраждащи фашистката идеология на расова омраза и дискриминация. А зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че в „специалната военна операция“ противникът „не са украинците като нация, това наистина са близки хора“, а именно тези, които внедряват в страната нацистката идеология и го правят, честно казано, не без успех, цитира го ТАСС. Медведев предложи създаване на музей, посветен на героите от „специалната военна операция“, в който „да има и знаци, свидетелстващи за нацистката природа на нашия противник“.

По повод германското осъждане на Гладомора като геноцид, Радио „Дойче веле“ посочва, че използването на глада като оръжие е изпитан съветски похват и припомня за ситуацията в обсадения Западен Берлин през 1948-49 г. Тогава Сталин е амбициран да изтощи тамошното германско население чрез продължителна обсада и глад. Целта – да бъде подкопано доверието на тези берлинчани към Запада и да ги накара да се подчинят на съветските окупационни власти, обобщава ДВ. Почти цяла година всички подстъпи към западната част на Берлин остават блокирани и снабдяването става единствено по въздушен мост, обслужван от американци, британци и французи. На всеки 2-3 минути излита или каца транспортен самолет. Съветският план не сработва. Накрая Сталин е принуден да отстъпи, западните окупационни сектори се обединяват и се създава ФРГ, а Западен Берлин получава автономен статут.

В интервю за ДВ 102-годишната украинка Любов Ярош разказва, че по време на Гладомора е била на 13 години. Семейството оцелявало като приготвяло нещо подобно на хляб от коприва и липов цвят. От цвекло си варели чай, а от житни зърна – рядка супа. Кравите в колхозите също измирали от глад, но хората не можели да ползват месото за храна, защото властите заливали мъртвите животни с отровна течност. Германският театрален режисьор Щефан Граф, поставил пиеса за масовия глад, обяснява за ДВ, че десетилетия наред Гладоморът е бил премълчаван, защото европейската левица искала да подкрепи съветския проект и проблемът бил игнориран, за да не бъде „застрашен утопичният продукт на социализма“.

Що се отнася до сегашната война на Русия срещу Украйна, Си Ен Ен подчертава в анализ, че извратената тактика на Путин ни връща към бомбардировките на цивилни през Втората световна война и причинява най-голямото човешко страдание в европейски конфликт след случилото се през 90-те години на миналия век в Босна. „Топлина, вода, електричество, децата, възрастните, болните – това са новите мишени на президента Путин“, каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън на пресконференция на неотдавнашния форум на НАТО в Букурещ. Бруталното отношение към украинския народ е варварско, заяви Блинкън, цитиран от Си Ен Ен.

Когато преди 10 години (Владимир) Жириновски говореше в Държавната дума, че Киев трябва да бъде бомбардиран, в Украйна възприеха това като бълнуване на луд човек, казва днес украинският писател Андрей Курков в интервю за ДВ. Но на практика от 20 години подготвят Русия за бомбардирането на Киев и убиването на украинци, смята писателят. Той допълва, че сега „разни руски политици казват, че тази война била десатанизиране, че Украйна е ад и че омразата към Украйна е свещена, едва ли не канонизирана ненавист“.

Курков изтъква, че амбицията на Путин е да повтори успеха на Петър Първи в Полтавската битка срещу шведите преди 300 години и да се разправи с Украйна, лишавайки я от самостоятелност. В момента, според Курков, се води война на най-високо геополитическо равнище между колективния Путин и колективния Запад. И да се говори за край на войната може само в случай, че „Русия се промени и спре да гледа на себе си като империя, ако се откаже от високомерието си спрямо другите народи, които през годините са се оказвали част от тази империя“. Но и империята, и Гладоморът, и „специалната военна операция“ са част от „руския свят“. По информация от Музея на Гладомора в Киев, 16 държави са признали масовия глад за геноцид, а други са осъдили това като „акт на изтребление“. На 22 октомври 2008 г. Европейският парламент приема резолюция, признаваща Гладомора за ужасно престъпление срещу украинския народ и срещу човечеството.

Прочети цялата публикация