Бизнесът одобрява еврото, домакинствата са притеснени

В обществото са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяване на страната ни към еврозоната. За разлика от хората обаче, нагласите сред бизнеса са много по-позитивни. Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, реализирано от агенция "Алфа рисърч" в периода 1-17 ноември, с възложител Министерството на финансите (МФ). Проучването, представено в МФ от Боряна Димитрова, е проведено сред 1200 души и сред 500 фирми. 32.8% от анкетираните граждани одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната, от тях 15 процента - напълно, а 17.8 процента - по-скоро. Други 23% обаче казват, че по-скоро не одобряват, а 27.4% изобщо не одобряват членство на България в еврозоната, показват данните в проучването. 16.8 на сто отговарят, че не могат да преценят. Две трети от бизнеса (64.3%) одобряват присъединяване на България към еврозоната, от тях 46.7 процента - напълно, а 17.6 процента - по-скоро. 15.3 процента от представителите на бизнеса посочват, че по-скоро не одобряват, а 18 процента, че изобщо не одобряват членство в еврозоната. 2.3 процента не могат да преценят. Въпреки съществуващите притеснения значителна част от гражданите виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или недостатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани. Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%). Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. По-детайлните данни показват, че най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро. Според социолозите българите не са много различни от гражданите на Хърватия, с която често се сравняваме в процеса на приемане на еврото. В аналогично национално проучване, проведено през 2019 г., 49% от анкетираните хървати посочват, че са използвали еврото за разплащане през последната година, а при българите този дял е 44%. Преди всичко възрастните хора и тези с основно образование няма да се адаптират лесно към еврото - над 60% от тях очакват да срещнат трудности през периода на преход. По всяка вероятност това ще са и хората с най-висок риск от измами от недобросъвестни лица и към тях трябва да бъде насочено специално внимание от институциите, местната власт, контролните органи. Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, отбеляза приоритета за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 г. Велкова припомни, че в тази връзка са подготвени и приети от Министерския съвет четири законопроекта, които са внесени в парламента. Промените в Закона за БНБ бяха приети от водещата комисия - бюджетната, на първо гласуване и се очаква тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласуване. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че парламентът ще ги обсъди и разгледа и в зала на първо гласуване до края на годината. Четвъртият закон, който е свързан с еврото, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който от МФ също очакват до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание, отбеляза Росица Велкова. Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде разработен в първоначален проект от министерствата, ангажираните ведомства, публични институции и БНБ, а през януари се планира да бъде съгласуван неформално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за модерна търговия, за да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, отбеляза министър Велкова. Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане и след това да бъде изпратен към Народното събрание, обясни министърът. На база проучването, проведено по Комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на България към еврозоната, в търсене на отговори и решения за очакванията и притесненията от въвеждане на еврото сред хората и бизнеса, от МФ планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници. Предвижда се също до края на март да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси, посочи министър Велкова.  

Прочети цялата публикация