"Планини от трупове има там": украинци от фронта разказват

Пехотинци и танкисти от украинската армия тренират в степите край Донецк само на няколко километра от фронтовата линия. Студът е пронизващ - термометърът сочи минус 17 градуса по Целзий, духа леден вятър. Само до преди няколко дни танковата бригада е участвала активно в боевете за Бахмут, но са получили няколко дни почивка, преди отново да се върнат на бойното поле.

"Трудно е в бронежилетка, знам, а ръцете и краката замръзват", казва на подчинените си офицер от танковата бригада. "А сега си представете как се чувстват момчетата в замръзналите окопи, където не можеш да си запалиш огън, за да не издадеш позицията си. А и непрекъснато се налага да презареждаш оръжията".

"Нямат ли значение за тях жертвите?"

Не всички военнослужещи разкриват имената си, както и далеч не всички се съгласяват да бъдат снимани. Роднините на някои от хората тук се намират в окупираните територии. Семействата на други изобщо не знаят, че близките им са на фронта. Служещи в тази танкова бригада разказват, че съотношението на силите в района към момента е грубо 10 към 1 - на десет руски войници противостои един украински. В този участък от фронта украинските части се сблъскват с бойци от групата "Вагнер", която попълва редиците си със затворници, изпратени да се бият на фронта.

Олег, един от командирите, казва, че в сраженията за Бахмут и Соледар позициите на воюващите страни са толкова близки, че дори се чуват наставленията на командващите на противниковата страна. Около 40-годишният мъж е видимо уморен, точно както и останалите. А Игор коментира, че "украинските военни се сражават на ръба на човешките възможности", докато огънят и пехотните атаки срещу тях не спират - и денем, и нощем.

Друг военен разказва как руснаците прииждат на вълни в малки групи от по 10-15 човека - непосредствено до украинските позиции в окопите, директно под техния обстрел: "Ние стреляме, те умират. Има планини трупове в полето. След това идва новата група. Те дори не помагат на ранените си, а продължават срещу нас." "И ние губим хора, но техните загуби са многократно по-големи. За никого ли това няма значение", пита риторично един от украинските пехотинци.

Съветската броня не издържа на "съвременни калибри"

Продължаващото украинско контранастъпление и освобождаване на окупираните територии е възможно с повече техника и оръжия, за предпочитане несъветски, споделят командири на танкови бригади пред ДВ. Старите съветски танкове Т-72, които трябва да бъдат ремонтирани, са наредени на открито в средата на полето под дърветата. На земята са поставени сандъци с инструменти и генератори. Наблизо има и камион с кран, който вади двигателя на един от танковете Т-72. Според разказа на инженера от бригадата Андрей въпросният двигател е спрял точно по време на битка, но "механикът по някакво чудо го е запалил отново и екипажът е успял да се спаси".

Старият повреден двигател е заменен с друг, работещ. "Все още имаме резервни части на склад", казва Андрей. "Но някои от тях са в недостиг. След това разглобяваме нашите повредени или пленените руски танкове", обяснява още той. Андрей смята, че украинската армия трябва да се откаже от танковото си наследство от съветско време. Той пояснява, че бронята на тези танкове не може да издържи на "съвременни калибри", за да защити екипажа. Константин, заместник-командир на ремонтното подразделение на бригадата, е на същото мнение. Според него Украйна се нуждае от оръжия и оборудване от чужбина: "Можем да ги победим само с технологии."

В очакване на германските "Леопард"

Командирите на танкови батальони казват пред ДВ, че подчинените им биха предпочели да получат новите западни танкове възможно най-бързо. "'Леопард' е това, от което имаме нужда сега. Те имат високопрецизно насочване, устройства за нощно виждане, работят при всякакви метеорологични условия. А най-важното е, че руснаците се страхуват от тях", казва Константин.

Механикът на танковата бригада Сергей, който е над 50 годишен, заварява радиатор под откритото небе. Той служи в армията от 2014 година. Готов е да поправя и новата западна военна техника, която се надява страната му да получи: "Цялото оборудване е едно и също. Няма голяма разлика в това как работят механизмите и двигателите. Най-важното е, че умея да правя всичко от нищо." Боевете край Бахмут и Соледар стават все по-ожесточени и инженерите на танковия батальон не винаги могат да си позволят да спят. "Тази война е ужасна... Трябва да спечелим, за да останем свободни", казва Игор на сбогуване.

Автор: Александра Индюхова

Прочети цялата публикация