Служебната власт готви таван на надценките за 50 - 100 храни
Служебната власт готви таван на надценката на хипермаркетите и магазините за между 50 и 100 стоки от малката потребителска кошница. Обмисля се допустимата надценка за тези основни стоки от магазините да е 10 на сто. Първоначално, правителството, излъчено от Румен Радев ще проведе преговори със самите търговски вериги доброволно да бъде въведен този таван, ако няма съгласие ограничението ще бъде заложено чрез наредба. Това стана ясно в неделя от изказване на вицепремиера Христо Алексиев. "Обмисляме да въведем таван на надценката за основни стоки и продукти в магазините. Става дума за около 50 до 100 артикула от малката потребителска кошница", каза Алексиев пред бТВ. Той, дори уточни, че таванът на надценката за тези основни стоки ще е до 10%. На въпрос дали прагът не е твърде нисък и как хипермаркетите при такова ограничение ще покриват разходите си, Алексиев посочи, че този таван ще се прилага само при ценообразуването на тези до 100 стоки, а магазините и веригите предлагат много повече. Доброволно по примера на Париж Вицепремиерът изрази надежда, че правителството и търговците ще се договорят за доброволното въвеждане на тавана. Такава договорка бе постигната преди броени дни във Франция. В детайли, френското правителство постигна споразумение с хипермаркетите в страната за предлагането на храни на ниски цени за 3 месеца напред. Тогава "Карфур" (Carrefour), най-голямата верига за хранителни стоки в Европа, съобщи, че ще предложи собствена селекция от 200 по-евтини стоки, като няма необходимост правителството да налага унифицирана кошница. Налагане с наредба Ако няма договорка с хипермаркетите, таванът на надценката може да бъде наложен и нормативно, посочи още Христо Алексиев. "Това може да мине през решения на Министерския съвет с нормативен акт. Така или иначе трябва да се случи. Идеята е да има споразумение за кои продукти ще е", каза още Алексиев. До момента служебната власт говореше единствено за уведомителен режим и то само ако надценката, която се слага от дадена верига за дадена стока е над 25%. Идеята бе в тези случаи търговецът да уведомява Комисията за защита на потребителите, че за даден продукт надценката й е над 25 на сто, а комисията сама да преценява дали ще прави допълнителни проверки по казуса. На въпрос не нарушава ли залагането на таван на надценката на хипермаркетите пазарната икономика, вицепремиерът уточни, че тя има нужда да бъде възстановена. "Пазарната икономика изключва и практики на нелоялна конкуренция. От друга страна когато бизнесът получава компенсация за ток, тоест помощ от държавата - тогава не говорим за пазарна икономика, когато се наложи. И държавата за да защити уязвимите в тези условия - населението, предложи такъв механизъм, тогава започваме да говорим за пазарна икономика. А при подобни тежки кризи като коронавируса и войната, някои от нормалните механизми на пазарната икономика се изкривиха. Държавата е затова - за да съблюдава да се възстанови една справедливост и наистина пазарната икономика занапред да продължи да функционира", обясни още той. Разнобой В неделя, на практика индиректно се сблъскаха възгледите на вицепремиера Христо Алексиев и министъра на икономиката Никола Стоянов по въпроса за тавани при ценообразуването на храните. За разлика от Христо Алексиев, Никола Стоянов обяви, че трябва да има завишаване на глобите, но не и въвеждане на тавани. "Ще предложим законодателни промени да се покачат глобите. При храните не виждам нужда от тавани на надценки. Потреблението в страната продължава да расте, въпреки високите цени и оплакванията, това го казва статистиката", добави той и подчерта, че България е на първо място по ръст на износа за 2022 година в целия Европейски съюз, с 39 процента покачване, рекорден износ - машини, машиностроене, части за автомобилна индустрия, електроенергия.
Прочети цялата публикация