Иван Костов: Ако се събира ДДС и се премахнат субсидиите за фирмите, може да се изпълни бюджет с 3% дефицит

Ако държавата събира без изоставания ДДС и премахне субсидиите за фирмите(за цената на енергията - б.а.) може да изпълни бюджет с дефицит от 3%, какъвто се изисква за влизане на България в еврозоната. Такава прогноза направи във вторник Иван Костов, министър-председател 1997 - 2001 г. Той определи като странни изоставанията на държавата в събирането на ДДС на фона на високата инфлация и икономически риск в страната.  "Като гледам числата от миналата година се показва наистина драстично изоставане - около 700 млн. лв. несъбрани, планирани приходи от ДДС. Това се вижда от отчета на изпълнението на бюджета към 31 декември 2022 г. Това е много странно, че се е случило при такава висока инфлация и при положение, че има икономически растеж. Не е обяснимо защо не се събира ДДС", каза Костов пред БНТ. Той коментира и последните данни от МФ за доброто събиране на ДДС за февруари. "Добре, има добра събираемост на ДДС(за февруари - б.а.), но тези флуктуации, тези несъбирания миналата година и този изоставащ януари са странни от гледна точка на макроикономическата логика”, каза Костов. Бившият премиер призова бъдещите депутати в 49-ото НС незабавно да потърсят отговори от Министерство на финансите за по-малкото приходи от ДДС. Той добави, че правителството може да търси и допълнителни приходи от концесии, от довършване на приватизационни сделки за по-добрто изпълнение на приходите в бъдещия Бюджет 2023.  "Възможността да се постигне бюджет в рамките на 3% е само тази година. Ако този шанс се пропусне, следващата година ще е много по-трудно да се направи това. Тогава ще има много по-нисък растеж, по-ниска инфлация. Тази година е шансът и той трябва да се използва", каза още Костов. Добри новини за инфлацията Бившият премиер лансира и няколко "добри новини" за инфлацията. "Първата е, че тези фактори, които причиниха инфлационния скок през 2022 г., поне два от тях обърнаха посоката си. ЕЦБ спря да изкупува обратно активи, т.е. да пуска пари в обращение, освен това на няколко пъти вече вдигна основния лихвен процент… В сравнение с януари-февруари на 2022 г. сега електроенергията в ЕС е спаднала с 25%, а в България с 27.3%, нефтът, който обработва “Нефтохим Бургас” спадна с 46.7%, природният газ спадна с 57.5%, пшеницата спадна с 9.5%, слънчогледовото олио с 22.6%. В този смисъл, тези фактори, суровини които най-много поскъпнаха обърнаха посоката си, т.е. има спад, който би трябвало да повлия на инфлацията в България", каза Костов. Той посочи, че у нас има още един фактор и той остава вграден в бюджета - това е повишаването на пенсиите и доходите. Костов се обяви и за край на диференцираното ДДС и за връщането му на 20% за всички стоки с изключение на книгите. Да се премахнат субсидиите за тока на фирмите "Тези депутати, за които аз ще гласувам трябва да настояват за премахване на всички субсидии, защото е наистина падане на дъното държавата да субсидира недържавни, а да субсидира частни фирми, защото в момента цената на електричеството е по-ниска в сравнение с януари -февруари 2022 г.", каза още Костов. Той коментира и лансираната от служебната власт мярка с еднократно облагане с 33% еднократно на свръхпечалбите на фирмите през втората половина на годината. "През ноември 48-ото НС прие облагане на свръхпечалбите на фирмите, които произвеждат кокс, въглища, природен газ и нефтопродукти. Тази практика вече е приложена и се оказа, че ще засегне 17 от 32 фирми. Ефектът за 2022 г. ще са 72 млн. лв. Ако се приложи за половината година на 2023 г., както предлага МФ, ефектът далеч няма да бъде облагане на годишната печалба с 33%. Данъкът ще стане някъде около 14.6% и то ако фирмата е реализирало 100% повече печалба", пресметна Костов. Бившият премиер направи сметката като сложи и различни данъчни облекченията, които ползват фирмите.  "Този ефект (от еднократен данък "свръхпечалба" - б.а.) ще бъде минимален, въобще не си струва този дебат", добави той. Може ли да се премахнат неравенствата? Бившият премиер посочи, че пенсиите са нараснали 17%, а инфлацията в страната е 16 на сто(от февруари 2022 до февруари 2023 г.). Проблемът е, че по-бедните българи пазаруват предимно от малката потребителска кошница, където инфлацията е около 22%. Хипотетично за преодоляване на тези неравенства може да се мисли за подоходно облагане, а също и за забрана на реклама на хазарта, дори ограничаването на всички хазартни игри, каза още Костов.  Бившият премиер напомни, че редица българи губят дори домовете си заради хазартни игри. Иван Костов добави, че държавата трябва да поеме много повече грижа за хората в социално неравенство и определи като правилна мярка безплатни учебници за учениците.

Прочети цялата публикация