Със заровена в кюмюра глава: България може да изгуби 10 млрд. евро за зелен преход

След години наред нищоправене за разработване на политики за декарбонизация, набелязване на конкретни мерки и още по-конкретни проекти, България е много вероятно да изгуби около 10 млрд. евро финансиране от европейските фондове за зелен преход, да произвежда мръсна и скъпа електроенергия (ако въобще й излиза сметката и има пазар), икономиката й да остане неконкурентна, а държавата съвсем да се маргинализира. Това са част от коментарите по време на представянето в четвъртък на Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г., изработена от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Докладът разглежда три сценария – при запазване на сегашното положение, с прилагането на разработени от енергийното министерство и нефункциониращата от половин година Комисия за енергиен преход мерки и ако се спазва разработена от ЦИД дългосрочна стратегия. Според анализа на неправителствената организация при първите два сценария ще се намалят въглеродните емисии, изхвърляни от енергетиката, транспорта, индустрията и сградите, но няма да се постигнат европейските цели за нулеви вредни газове през 2050 г. Сбъркано ли е моделирането? Старши анализаторът на програмата "Енергетика и климат" в ЦИД Констанца Рангелова разкритикува досегашната практика на управляващите да разработват енергийните политика според очаквания за повишаване на електропотреблението. Дори и при електрификация на транспорта, навлизане на електромобилите и ръст на производството, консумацията на ток ще намалее заради повишаването на енергийната ефективност на предприятията чрез модернизация на технологии и най-вече на сградите чрез санирането, сочат анализите на центъра. Според неговите експерти, вместо страната ни да прави всичко възможно за запазване на въглищните си електроцентрали, е необходим ясен график за извеждането от експлоатация на тези замърсяващи мощности и разгръщането на потенциала на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на сушата и в крайбрежните морски води – т.нар. офшорни вятърни паркове. Това обаче трябва да е съпроводено с инвестиции в преносната и разпределителната мрежа, изграждане на трансгранични капацитети за износ и внос на електроенергия и участие на крайните потребители в балансирането на пазара при ценови трусове. Рангелова отбеляза като сериозен проблем фокусирането на темата за климатичната неутралност върху енергетиката и въглищата, при положение, че транспортът изхвърля 2-3 пъти повече вредни газове, а индустрията и сградите имат най-голям потенциал за намаляване на потреблението на ток и съответно на въглеродните емисии. В сектор земеползване няма никаква стратегия за използване на горите и почвите за естествено поглъщане на парниковите газове. Тя обърна също така внимание върху това, че са необходими още много облекчения и стимули за слънчеви покриви върху домовете и изграждането на енергийни общности и кооперативи за производство на ток за лични нужди и споделяне на ресурси. Без ведомствена зелена визия Бившият екоминистър и вицепремиер по климатичните политики в правителството на Кирил Петков – Борислав Сандов, коментира като осъществен проблем това, че в сегашните държавни администрации няма отдели, които да се занимават със зелените политики по сектори, а изрично изискване на оперативните програми, финансирани от европейския бюджет до 2027 г., е 30 процента от бюджетите по отделните програми да се изразходват за зелени политики, независимо дали става въпрос за транспорт, строителство, енергетика или здравеопазване. Сандов припомни, че по Плана за възстановяване и устойчивост пък 37 на сто от предвидените над 6 млрд. евро до 2026 г. са изрично за намаляване на въглеродните емисии, а тепърва служебното правителство иска да предоговаря плана, заради това, че парламентът го задължи да иска от Брюксел отпадане на поетия вече ангажимент за намаляване на вредните емисии от ТЕЦ с конкретни нива по години до 2026 г. Това, според него застрашава цялата субсидия. Отделно България като не внася все още за одобрение в Брюксел териториалните планове за прехода на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник, се отказва от средствата по Фонда за справедлив преход, които са 1.3 млрд. евро. Преди два дни от думите на комисаря по сближаването Елиза Ферейра пред журналисти в Брюксел стана ясно, че след като за 2022 г. България загуби 100 млн. евро от фонда за справедлив преход териториални планове все още няма и вероятно ще бъдат загубени още средства. Говорителят на ЕК по регионалната политика Стефан де Кийрсмакер пък ден по-късно отбеляза, че ако до края на настоящата година България не поеме ангажименти във въпросните териториални планове, действително ще изгуби средства по линия на инструмента NextGenerationEU, и транша за 2023 г. по многогодишната финансова рамка. Радев: Не сме се отказали от европари Междувременно от Брюксел президентът Румен Радев коментира, че служебното правителство не се е отказвало от европейските средства за енергиен преход. По неговите думи изявленията на еврокомисар Елиза Ферейра от тази седмица се дължат на недоразумение. България тази година има да получава 800 милиона евро, условието е до края на годината да представим плановете, допълни той. Досега обаче енергийното министерство не е представило своята визия за териториалните планове за преход на въглищните региони, които трябваше да са част от оперативната програма "Регионално развитие". Тя бе одобрена без тях и остава отворен въпросът, който освен това е свързан и с преговорите за промяна в Плана за възстановяване и устойчивост и отпадането на ангажимента за намаляване с 40 процента на парниковите газове от 11 ТЕЦ до края на 2025 г. Според Сандов "с бездействието и действията на страната ни може да изпуснем 10 млрд. евро безвъзмездни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, от Фонда за справедлив преход и Модернизационния фонд на ЕК". По последния за България е предвидено финансиране равно на стойността на 18.1 млн. въглеродни квоти. "Идете в Бобов дол да видите на какво прилича, след като хората се изнесоха заради затварянето на въглищните мини и заради това, че не бяха предвидени подкрепящи мерки за работните им места", призова Сандов. "Същото може да се случи в Гълъбово, Раднево, Стара Загора, Кюстендил, Перник (ако не се предприемат спешно действия за трансформация на работни места)", каза още бившият екоминистър. Според него бъдещо правителство и парламент трябва да регламентират използването на потенциала на язовирите за изграждане на плаващи слънчеви централи – особено водоемите, които НЕК стопанисва и произвежда ток, за да се използва наличната инфраструктура за пренос, но това да става в синергия с достъпа на рибари и запазване на биоразнообразието и птиците. Същото се отнася и за офшорните паркове, както и да се счупи фалшивата теза, че ВЕИ пречат на земеделието. За вредните газове и БВП-то В дискусията се включи и бившият председател на енергийната парламентарна комисия Делян Добрев от ГЕРБ, който отново се кандидатира за депутат, Той защити решението на парламента за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост и отново повтори тезата си, че с намаляването на парниковите газове България щяла да загуби 4 процента от брутния се вътрешен продукт. На това Сандов отвърна с данни, че от 1990 г. досега България е намалила въглеродните си емисии наполовина, а ръстът на БВП е повече от троен. Двамата влязоха в словестна престрелка по това кой е прав. От думите на Делян Добрев стана ясно още, че ГЕРБ вече смята за по-важно инвестирането в саниране на сгради, отколкото в магистрали и припомни програмата на партията на Бойко Борисов за саниране с 2 млрд. лв. от бюджета. Участници в дискусията обаче отправиха критики, че е било по-добре тези пари да отидат за саниране на публични сгради, а не за панелките, тъй като от 2025 г. администрациите влизат в изискванията за намаляване на излъчваните от тях парникови газове и, ако не ги спазват, ще трябва да плащат за това. Зелените технологии все по-достъпни и евтини "Технологиите за осъществяване на зеления преход съществуват, а цените им постоянно намаляват", коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Той даде пример как за последните десет години инвестициите в слънчеви мощности са поевтинели с 90 процента, а при вятърните – с 60 на сто, а спад с бързи темпове се очаква и при цените на батериите за съхранение на електроенергия, което означава, че колкото повече ВЕИ се инсталират, толкова по-ниска ще е цената на тока. Газдов отбеляза, че бумът на ВЕИ у нас може да е още по-голям от заявените досега за присъединяване към преносната мрежа 35 хил. МВ и България да увеличи нетния си износ на електроенергия, но за целта трябва развитие на мрежата. Трябва и инфраструктура за връзка с големите потребители в Европа и със северните държави, да може ние да изнасяме слънчевия си ток, а да внасяме вятърния от тях, за да се балансира на европейско ниво производството и потребелнието на електроенергия. Няма преход без пренос е новото мото в ЕС, отбеляза Газдов. От бизнеса се оплакаха, че няма предвидено еврофинансиране за енергийния преход на тежката индустрия и административния капацитет на енергийното министерство за разработване на политики е недостатъчен.

Прочети цялата публикация