Недоволството в Европа расте, а запазването на благосъстоянието е под въпрос

В отделни речи миналата година лидерите на Франция и Германия предупредиха гражданите си, че предстоят тежки времена предвид многото предизвикателства, пред които е изправена световната икономика, като се започне от търговските спорове и се стигне до пълномащабната война в Украйна. Френският президент Еманюел Макрон обяви, че е настъпил "краят на изобилието и безгрижието", а според германския канцлер Олаф Шолц трите десетилетия на свободна търговия, донесли небивал стопански растеж с ниска инфлация, вече са към края си. Ако целта на тези изказвания е била да подготвят обществата си за бъдещи жертви, посланието им не намери желания отзвук, както показаха най-големите от десетилетия стачки в Германия за по-добро заплащане и масовото недоволство във Франция срещу намерението на Макрон да повиши пенсионната възраст. Много европейци явно са стигнали до извода, че щом икономиката се свива, значи това, което предстои, никак не е добро и ще трябва да се борят, за да си гарантират добро бъдеще. "Хората се борят, ако някой трябва да плати цената, това да не са те", каза Грегъри Клайс, изследовател от брюкселския институт "Брьогел". Много от проблемите, пред които е изправена Европа, са подобни на тези, пред които са изправени всички развити икономики - нарастващи разходи за грижите за застаряващото население, климатични промени, последствията от търговските конфликти и войната в Украйна. Оттук следва, че за регион като Европа, който поддържа огромни социални държави, слави се като най-големият търговски блок в света и се оказа прекалено зависим от руските изкопаеми горива, справянето с тези предизвикателства добива дори още по-спешен характер. Продължаващият вече повече от година конфликт в Украйна, пандемията от КОВИД-19 и влошаването на жизнения стандарт в резултат на високата инфлация рязко изостриха ситуацията на континента. Докато в САЩ много от трудещите се на нископлатени длъжности разбраха, че гладът за работна ръка след края на локдауните им дава добри възможности да преговарят за значително увеличение на заплатите, то заетите в Европа отначало предпочетоха сигурността на запазването на работното място пред по-високото заплащане. Франция, Германия и други европейски страни компенсират част от бремето върху домакинствата чрез щедри социални мерки като такива за подпомагане на потребителите да посрещнат инфлацията и най-вече скока в цените на горивата. Междувременно в още по-голяма степен се изясни, че много компании са решили да възстановят печалбите си чрез рязко повишаване на цените по начин, който увеличава инфлацията - факт, който признават дори и хората, вземащи решенията в Европейската централна банка. Наистина ли всички сме в една лодка Подобни щедри социални мерки се отразяват на публичните финанси, подхранват бюджетен дефицит и правят правителствата по-малко склонни да увеличават рязко заплатите в държавния сектор, което в случая с Германия, Великобритания и други страни стана повод за стачки. "Съгласен съм, че в страни като Германия жизненият стандарт на хората с ниски доходи се влошава и социалната ножица се разтваря още повече", каза Карстен Бжески, главен икономист в германското подразделение на банката Ай Ен Джи (ING), добавяйки, че според него има "растящо напрежение" между хората с високи и ниски доходи из цяла Европа. Нецеленасоченият характер на част от мерките, въведени за успокояване на инфлацията - например субсидиите за зареждане на гориво във Франция, раздавани на човек от населението - в някои случаи доведе до облагодетелстване на потребители, които нямат нужда от подпомагане, за сметка на наистина нуждаещите се. Междувременно значителното нарастване на корпоративните печалби и на дивидентите от дялово участие в компании увеличи усещането за социално неравенство. "Мантрата, че всички сме в една лодка, е крещящо невярна и работещите няма да се примирят с подобна риторика", каза Оуен Тюдор, заместник-ръководител на Международната конфедерация на профсъюзите. Повтаряйки доводи, изразявани от синдикатите из целия континент, той твърди, че Европа произвежда достатъчно благосъстояние, за да поддържа огромните си пенсионни системи и да компенсира заплатите в публичния сектор с темпа на нарастване на инфлацията, стига правителствата да се решат на политическата стъпка да преразпределят това благосъстояние чрез мерки, като например данъчни увеличения. Но в годините назад не бяха много тези правителства, които бяха готови на такава крачка, поради страх от изборни поражения. Другата възможност - да се върви към още по-голямо увеличение на дълга - също крие опасности (от догодина отпада въведеното заради пандемията замразяване на европейското изискване за таван на бюджетните дефицити). Ако усилията за уреждане на споровете в Германия не дадат резултат, стачките там най-вероятно ще продължат. От друга страна, протестните действия на работещите в съседна Франция, които парализираха петролния и други отрасли от икономиката, се ползват с все по-голяма обществена подкрепа в навечерието на поредната национална стачка, насрочена за 6 април. Правителствата на Шолц и Макрон търсят начин да успокоят недоволството, като в случая с френския президент той понесе и значителни щети за имиджа си, при положение че и преди това личността му беше станала доста непопулярна. Колкото повече се засилва негодуванието, толкова повече по-радикалните партии ще съзират в него възможност да извлекат ползи - преди всичко във Франция, където издигането на Макрон до властта начело на ново центристко движение през 2017 г. стана за сметка на системните партии. "Макрон отне подкрепата за лево- и десноцентристите", каза експертът от института "Брьогел" Клайс. "Единствената алтернатива за хората може да се окаже крайната десница", допълни той. По БТА

Прочети цялата публикация