Енергийният министър към депутатите: Решавайте – ТЕЦ или 17 млрд. лв.!

Още не са започнали официалните преговори с Европейската комисия за предоговаряне на ангажиментите на България по плана за възстановяване и устойчивост, заради което в момента са блокирани 75 на сто от предвидените за България над 12 млрд. лв., стана ясно от изслушване на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов в парламента в петък по искане на БСП. Преди юли това няма да стане, а след средата на май ще започнат неофициалните разговори за промяната на част от заложените в момент енергийни проекти за безвъзмездно финансиране. Служебното правителство бе натоварено от предишния парламент със задачата да извади от плана намаляването с 40 процента на въглеродните емисии на 11 въглищни електроцентрали до 2026 г. спрямо изхвърлените вредни газови през 2019 г. Депутатите възложиха на Пеканов и служебния енергиен министър Росен Христов да извадят три енергийни проекта - за парка от батерии за съхранение на ток за 1.6 млрд. лв,. за 1.4 ГВ възобновяеми източници също с батерии за близо 670 млн. лв. и за геотермална електроцентрала за 350 млн. лв. Тя обаче остава в плана и за нея дори преди ден бе подписан договор за консултантски услуги със звено на Световната банка. Пекаонов обясни пред народните представители, че България вече води с Брюксел кореспонденция по предоговарянето на плана за възстановяване, проведени са различни срещи на експертно и политическо ниво, а от страна на Европейската комисия е изразена готовност за провеждане на конструктивен диалог с българските власти. Последната известна неформална среща по казуса бе в края на март, след която Росен Христов обяви, че България предлага на Брюксел по-малко намаляване на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали, за сметка на по-интензивно въвеждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Офертата включва и по-ефективно използване на европейските средства за създаване на нови работни места и чисти индустрии във въглищните региони, по-ефективни мерки за намаляване потреблението на газ и замяната му с ВЕИ и водород, икономии, енергийна ефективност. Тогава Христов анонсира и предстояща във втората половина на април среща в Брюксел по темата, но такава не се е състояла. Новият график за преговорите по плана Сега Пеканов заяви, че целта на служебното правителство е всички промени по плана за възстановяване и устойчивост да бъдат изпратени неофициално на ЕК до средата на май- След това графикът предвижда до средата на юни да се проведат преговорите с Еврокомисията, а до края на същия месец искането за изменение да бъде представено официално. И вицепремиерът, също като енергийния министър преди време, обясни сега, че графикът за предоговаряне е част от общото за страните членки предоговаряне на плановете за възстановяване заради задействането на програмата за финансиране REPowerEU, по която също може да се кандидатства с проекти. Христов преди време обяви, че целта на служебния кабинет е да постигне синергия между енергийните проекти, които ще останат финално в Плана за възстановяване и стойчивост след предоговарянето му, бъдещите за финансиране от Фонда за справедлив преход и планираните засега по Модернизационния фонд за рехабилитация за електроразпределителните мрежи, подмяна на електромери и за изграждане на система от зарядни станции за електромобили. Неспазени ангажименти, но без санкции Според Пеканов България е успяла да убеди Европейската комисия, че през 2022 г. е нямало как да спази договорените ангажименти за намаляване на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали. "Ако не е така, това означава тя да ни отнеме част от вече предоставения ресурс", каза вицепремиерът и допълни, че не очаква подобни действия. Досега по Плана за възстановяване България е получила само първото плащане от 2.7 млрд. лв., за да поиска второто трябва да бъдат приети 17 законопроекта, които са внесени в Народното събрание, но парламентът тепърва сформира комисиите си, които трябва да ги одобрят, преди да влязат в пленарна зала за гласуване. По думите на Пеканов преобразуването на 40-те процента орязване на парниковите газове зависи от новите проекти и избори такива за въвеждане на система за енергийна бедност, за сгради с нулеви емисии и за разширяване капацитета на газопреносната инфраструктура на интерконектора с Гърция, който влезе в експлоатация миналия октомври с мощност от 3 млрд. куб. м годишно и опция за увеличаването й до 5 млрд. куб. м. Той все пак посочи, че крайната дума за промените ще е на Брюксел, но увери, че служебното правителство се стреми не допусне забавяне на изпълнението на проектите по Плана за възстановяване, докато параметрите му се предоговарят, както и да няма загуба на европейски средства по плана. България в златната среда по получени европари "България е в "златната среда". Получили сме около 25% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Има много страни, които са получили много по-малко. Има шест-седем страни, които въобще не са направили искане за първо плащане. Радвам се, че в рамките на служебния кабинет успяхме да наваксаме част от забавянето, което се беше получило", каза още Атанас Пеканов. Той прогнозира, че възможно най-скоро, след като приемем необходимото законодателство, ще можем да получим второто плащане. То е за над 1.4 млрд. лв. и по график трябваше да бъде поискано до края на 2022 г., но това не стана, заради неприетите закони. Междувременно в края на юни 2023 г. можеше да се иска третото – за близо 1.5 млрд. лв., но засега това изглежда мисия невъзможна. Принципно предвидените средства може да се искат със закъснение и изцяло от парламента зависи доколко то ще бъде наваксано.

Прочети цялата публикация