Напусна ни Емилия Радева - ледената кралица на българския театър

Напусна ни голямата българска актриса Емилия Радева. Тя е починала на 11 май, дни преди да навърши 91 години, съобщиха от театър "Българска армия", където играе повече от 30 години. В дългата си творческа кариера Емилия Радева има над 100 роли в театъра и киното. Носител е и на наградата "Аскеер" за цялостно творчество. Наричат е "ледената кралица" и "аристократката на българския театър". През целия си жизнен път, по нейни признания, е следвала максимата, че човек трябва да върши с обич това, което работи. "Аз съм започнала от провинцията, от къща с двор и още от малка знам - градини имахме, с котленце с вода пръсках двора и с една метличка метях пътеките. И това съм го правила с удоволствие - да е чисто, да е подредено. От тези битови, на вид простички, ангажименти, човек ги пренася вече и в другата сфера - и в отношенията, да си в добри, чисти отношения, да бъдеш точен човек", казва Емилия Радева през 2020 г. припомня БНТ. Миналата година тя отпразнува 90-годишния си юбилей заобиколена от най-близките си хора - дъщеря й Катерина, която живее във Франция, и внукът й Леандър-Любо, кръстен на съпруга й. "За всичко хубаво в този живот си заплатих. Вярно, по-бавно, а то е и по-мъчително, от моята голяма приятелка Невена Коканова. Съвсем скоро ще станат 20 години от нейната кончина, а все си мисля за една от последните ни срещи - тя беше точно след Великден. Невена ми даде яйца, които сама рисуваше. 20 години вече не са мръднали. Сварвам я да къса и хвърля снимки и питам защо го прави, а тя: "Еме, това вече на никого не е нужно. В този живот човек за всичко плаща. Получих толкова много от живота - от професията, от хората. И сега дойде моментът, когато трябва да платя с живота си. Думите й все отекват в мен", казва Емилия Радева преди една година. Актрисата изигра редица запомнящи се роли в театрални поставки и игрални филми. Едни от най-популярните ѝ изяви на екрана са в "Матриархат", "Иконостасът", "Сиромашка радост", "Дом за нашите деца". Емилия Радева е родена е на 23 май 1932 г. в Радомир. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Боян Дановски през 1955 г. Започва работа в Драматичния театър в Пловдив (1955-1958). След това се качва на сцената на Театъра на народната армия (1958), който днес се казва "Българска армия". Играе и в постановките на "Театър 199", сред които "Първата обич" от Станислав Друмежки под режисурата на Любен Карабоиков, "Нечакана среща" от Блага Димитрова с режисьор Лена Ченчева, "Животът - това са две жени" от Стефан Цанев с режисьор Младен Киселов. Изявява се още на сцените на театър "Възраждане" и театър "Сфумато". Първият игрален филм, в който участва, е "Точка първа" от 1956 г. Участвала е във филмите "А бяхме млади" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Случаят Пенлеве" (1968), "Любовницата на Граминя" (1969), "Иконостасът" (1969), "Железният светилник" (1971), "Последната дума" (1973), "Не си отивай!" (1976), "Спомен за близначката" (1976), "Снаха" (1976), "Матриархат" (1977), "Юлия Вревская" (1977), както и в телевизионните сериали "Дом за нашите деца" (1987), "Бащи и синове" (1988-1990) и други. Автор е на биографичната книга "Коя съм...?" (2012) и "Ние артистите" (2017). Емилия Радева е удостоена със званието "Заслужил артист" през 1974 г., а шест години по-късно и със званието "Народен артист". През 2003 г. е наградена с орден "Стара планина" (първа степен) за приноса си за развитието на българското изкуство и култура. Десет години по-късно получава и наградата "Аскеер" за цялостно творчество. Емилия Радева бе омъжена за актьора Любомир Димитров, който почина през 2001 г. Тогава изпада в тежка депресия, от която я измъква известната психоложка Мадлен Алгефари. "След кончината на съпруга ми Любомир Димитров ме хвана това състояние на пълно отричане от живота, на никого не го пожелавам - никаква храна, никакви контакти, поддръжка на хигиена и тяло също никакви. Тогава се срещнах с Мадлен Алгафари, която много ми помогна, каза ми: "Емилия, всичко зависи от теб - интелигентна и талантлива жена си. Важно е ръцете и умът ти да са заети". И така започнах да пиша - едни сърцераздирателни стихотворения, издадох книга. И моята дъщеря като студентка във ВИТИЗ е писала стихчета. Събрахме ги заедно с моите. Предлагам: "Здравей, самота!", а тя: "Не е ли по-добре да кажем: "Сбогом, самота!". Но аз мисля, че самотата е двояка, не можеш да я преодолееш, а трябва да я използваш, за да израстваш", разказва актрисата преди години. Поклонението ще се състои на 16 май - вторник, от 13:30 часа в столичния храм "Свети Седмочисленици". Поклон пред светлата й памет! Аплодисменти!  

Прочети цялата публикация