БХК: Психиатричната помощ в България трябва да бъде лекувана

Българският хелзинкски комитет (БХК) се противопоставя на публикуваната и разпространена на 19.05.2023 г. декларация на Управителния съвет на Българската психиатрична асоциация относно неетична публична изява на д-р Владимир Наков. Декларацията, макар да признава за верни някои от твърденията на д-р Владимир Наков, осъжда "клеветническите твърдения и неетичната публична позиция на д-р Владимир Наков, изразени в интервю пред агенция Mediapool от 16.05.2023 г., озаглавено "От какво боледува българската психиатрия?“ - Mediapool.bg. БХК намира изразената от д-р Наков позиция за вярна в пунктовете, в които нашата организация има наблюдения за системата на психиатрична помощ в България. Тази позиция заслужава не заклеймяване, а широко обществено внимание и отношение поради крайното неглижиране на множеството проблеми в психиатричната помощ в България. БХК има дългогодишен ангажимент към правата на хората с психо-социални и интелектуални увреждания в България. БХК извършваше специализирани мониторингови теренни изследвания на психиатрични болници, диспансери и социални институции в периода 1996-2015 г., участваше в законодателния процес по промяна на тоталитарното законодателство във връзка с психиатрично лечение, както и оказва правна помощ пред националните съдилища и пред Европейския съд по правата на човека на хора с увреждания, чиито права на лечение, грижа, подкрепа, лична свобода и сигурност са били нарушени от държавните институции. От позицията на своя опит и експертиза от над 25 г. БХК се застъпва за правата на хората с психо-социални и интелектуални увреждания и полага усилия за промяна на системата за психиатрична грижа в България. За съжаление, от 2015 г. насам Министерството на здравеопазването отказва на организацията достъп до психиатричните болници и диспансери за извършване на правозащитен мониторинг. Междувременно Комитетът за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа (КПИ) и Европейската психиатрична асоциация, както и Националният превантивен механизъм към Омбудсмана извършваха посещения на психиатрични болници и отразяваха тревожните си наблюдения в мониторингови доклади. В своя доклад, публикуван на 18.10.2022 г., КПИ подчерта, че в България „са нужни спешни действия във всички области – законодателство, инфраструктура, човешки ресурси и обучение, както и методи за лечение в съответствие със съвременните европейски практики“. След последното си посещение през 2021 г., той настоя българското правителство да се заеме с „борба със стигмата“, да сложи точка на патерналистичното, отношение към пациентите с психична болест и да направи истински усилия за интегриране на хората с психо-социални и интелектуални увреждания в общността. "Дългогодишното малтретиране и пренебрегване на такива уязвими потребители на услуги в България не може да продължава и трябва да се прекрати незабавно“, е категоричен КПИ. Над 25 години КПИ изразява дълбоката си загриженост за лечението, условията и правните гаранции за пациенти с психични разстройства и хората с увреждания в социалните институции. Комитетът е на мнение, че действията са отдавна закъснели и че цялостният подход към грижата за психичното здраве в България трябва коренно да се промени. На 31 май и 1 юни 2022 г. Комитетът против изтезания към Съвета на Европа (КПИ) проведе разговори с българското правителство относно системното неизпълнение на препоръките му с 25-годишна давност и публичното му изявление от ноември 2021 г. През октомври 2022 г. КПИ публикува доклада от посещението си в България през 2021 г., в който над 30 страници са за наблюденията му в държавните психиатрични болници (ДПБ) в Ловеч, Карлуково и Кърджали. В болниците КПИ за пореден път отчита насилие от страна на персонала, крайно неподходящи материални условия, липса на персонал, неадекватно лечение и отношение. В ДПБ в Карлуково КПИ получава оплаквания, че персоналът крещи на пациентите, санитарите ги блъскат, удрят им шамари или ги ритат, а някои служители употребяват алкохол по време на работа. А в ДПБ в Ловеч и ДПБ в Кърджали свидетелстват, че персоналът крещи, блъска или удря пациентите по-рядко. КПИ отбелязва, че въпреки значителните вътрешни ремонти, обзавеждането е недостатъчно, пациентите нямат заключващо се шкафче за лични вещи, нито възможности за усамотение и лично пространство. Нито една от болниците не предлага и подходяща защитена зона за разходки на открито. Повечето пациенти просто лежат на леглата си или обикалят безцелно из коридорите. Много пациенти не са били напълно запознати със своята диагноза и лечение. Употребата на средства за физическо ограничаване все още не е в съответствие с международните стандарти и често не се отразява в документацията. В ДПБ Кърджали КПИ открива пациенти (включително на доброволно лечение), които са били оставени сами в 4 или 5-точково фиксиране на колана към леглата им, в изолатори, за повече от 48 часа, на памперси, които се сменят на всеки шест часа. Някои пациенти също са съобщили, че ръцете им са били фиксирани над главата им, причинявайки болка, подуване и загуба на чувствителност. КПИ установява и че редица пациенти, които са подписали формуляри за съгласие за лечение и се считат за доброволни, не са съгласни с настаняването и лечението си, и са заявили, че искат да напуснат, но не им е позволено – де факто са задържани. КПИ обръща внимание и на значителния брой пациенти, които не се нуждаят от стационарно лечение (т.нар. социални случаи), но поради продължаващата липса на ефективни психично здравни услуги и подкрепа в общността, те остават в неподходяща институционална среда за неопределено време. БХК не откри никаква публична позиция на Българската психиатрична асоциация (БПА), нито на ръководствата на посетените болници относно констатираните проблеми в докладите на КПИ и Националния превантивен механизъм. В този смисъл буди недоумение фактът, че БПА изразява позиция срещу твърденията на д-р Наков, които наблюденията на авторитетни международни и национални институции потвърждават. Със становището си на практика БПА иска да заглуши гласа на един български психиатър. БХК настоява за предприемане на адекватни действия за подобряване на психиатричната помощ в България, включително с участието на ключовата професионална организация, каквато е Българската психиатрична асоциация.

Прочети цялата публикация