България не може или не иска да се отърве от руския газ и петрол

Нахлуването на Русия в Украйна разкри уязвимостта на Югоизточна Европа по отношение на енергийната сигурност. Тя изостри енергийната криза, причинена от разликата в доставките на газ на световните пазари, и подчерта прекомерната зависимост на много държави-членки на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. България успя да оцелее през зимата без драматични смущения благодарение на температури доста над нулата и благодарение на алтернативните енергийни източници, които властите успяха да осигурят, пише френското електронно издание www.agora-francophone.org.

Ето някои интересни развития, които тази балканска страна преживя през последните четири месеца в областта на енергетиката.

Петрол - България е третият по големина вносител на руско черно злато в света

Вълни от западни санкции удариха Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, включително енергийния ѝ сектор, основен източник на приходи за Кремъл.

Способността на Русия да продава суров петрол беше ограничена на 5 декември 2022 г., когато Брюксел ѝ забрани да транспортира черното си злато с кораби до Европейския съюз. Освен това в същия ден ЕС ограничи цената на руския износ на петрол по тръбопроводи до 60 долара за барел.

Докато почти целият ЕС намали доставките си на руски петрол, България изглежда се противопоставя на тази тенденция. За известен период в края на 2022 г. България се превърна в третия по големина купувач на руски петрол в света, след Китай и Индия, надминавайки най-големия си съсед Турция.

България не се противопостави на санкциите и получи изключение от Брюксел, което ѝ позволи да получава товари с руски петрол, доставян по море.

Целият руски суров петрол, доставян в България, пристига в рафинерията "Нефтохим Бургас", която се смята за най-голямото съоръжение по рода си на Балканите. Рафинерията, разположена в черноморското пристанище Бургас, е собственост на "Лукойл", вторият по големина производител на петрол в Русия.

Като част от изключението, предоставено от ЕС, руската компания се е ангажирала да плаща данъци върху доходите, генерирани в България. "Лукойл" не го е правила от години, като властите отдавна подозират, че компанията фалшифицира сметките си. Компанията редовно отчита годишни финансови загуби, с малки изключения, поне от 2006 г.

Електричество - Облагане на тези, които печелят от високите цени на енергията

В края на 2022 г. парламентът прие мерки за компенсиране на небитовите потребители - предприятия, държавни и общински институции, болници, училища, детски градини - като покрие цялата разлика за потребление над 200 лева (102 евро) за MWh. Това е намаление на прага от 50 лева, тъй като дотогава се компенсираше потреблението над 250 лева за мегаватчас.

Евродепутатите одобриха и друга промяна: финансирането на тези компенсации да бъде осигурено не само чрез удръжки от свръхпечалбите на държавните дружества в енергийния сектор, но и от частни производители и търговци на електроенергия.

Според разчетите, за цялата 2023 г. тези компенсации трябва да надхвърлят 13 млрд. лв., докато за 6 г. те възлизат на около 66 млрд. лв. Това е само с 2022 млрд. лв. по-малко от годишния бюджет за пенсии.

По-рано евродепутатите приеха решение за запазване на битовата електроенергия на регулирания пазар до 2026 година.

Правителството беше принудено да предприеме стъпки, за да гарантира, че няма движение за либерализиране на цените на електроенергията за домакинствата до края на 2025 година. Текстовете на плана за възстановяване на ЕС, в който България се ангажира да либерализира вътрешния енергиен пазар в периода 2023-2025 г., бяха породили опасения, че това може да се случи още тази година.

Въглища - Не на ангажиментите към ЕС

Българският парламент гласува за оттегляне на плановете за декарбонизация на енергийния сектор на страната. Решението беше взето през януари, след като над 1 500 миньори и работници в комуналните услуги протестираха пред парламента в подкрепа на въгледобивната промишленост. Те протестираха срещу плановете за предсрочно затваряне на въглищните електроцентрали.

Протестиращите призоваха депутатите да защитят мините и електроцентралите в лигнитния комплекс "Марица Изток" в Южна България, в който работят над 10 000 души.

Със 187 на 11 гласа депутатите от целия политически спектър решиха да накарат временното правителство да се откаже от ангажимента си към Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор. Той планираше да намали емисиите с 40% в сравнение с нивата от 2019 г. до края на 2025 г. Това би довело до предсрочно затваряне на някои въглищни централи, заявиха депутатите и добавиха, че тези производители на електроенергия трябва да бъдат напълно работещи до 2038 г.

Въглищните електроцентрали в България осигуряват над 45% от електроенергията в страната, сочат оценките.

България се ангажира през април 2022 г. да декарбонизира енергийния си сектор, постепенно да се откаже от въглищата и да увеличи производството си на възобновяема енергия като част от плана си да осигури повече от 6 милиарда евро средства за възстановяване и устойчивост от Европейския съюз.

Изправени пред призрака на нови избори и високи енергийни разходи заради войната в Украйна и санкциите срещу Русия, депутатите се опитаха да успокоят избирателите. Те се съгласиха, че климатичните цели трябва да бъдат предоговорени, за да се защити малката отворена икономика, дори ако това означава загуба на част от помощта на ЕС.

Природен газ - Повече азерски газ, но все още под контрола на "Газпром"

Данните, предоставени от Комисията за енергийно и водно регулиране и държавната компания "Булгаргаз", ясно показват, че повече от половината от потреблението на природен газ в България в момента се покрива от най-евтиния газ от Азербайджан.

Но година след инвазията в Украйна газовият гигант "Газпром" остава един от основните доставчици в Югоизточна Европа. Дори България, която беше първата страна-членка на ЕС, чиито доставки на руски газ бяха прекъснати в края на април 2022 г., продължава индиректно да внася руски газ през газопровод от Гърция, казва Центърът за изследване на демокрацията,влиятелен български мозъчен тръст. Две от най-големите газови компании, опериращи в Република Гърция, приеха платежната система на "Газпром", базирана на рублата, и продължиха да изпълняват дългосрочните си споразумения за доставки с руската компания. Освен това "Турски поток", който продължава да доставя руски газ за Югоизточна Европа и Унгария през България, сега е основният източник на газ, който Русия изнася за Европа с около 10 милиарда кубически метра годишно.

Прочети цялата публикация