Спрете да плувате гемиджийската!

България осъмна с редовно правителство! Облекчението е видимо. В противен случай държавата фалираше и пенсионерите нямаше да имат пари за насъщния. Политическата подкваса се оказа сполучлива и никой не видя, че тръгваме по същия път, който ни доведе до тук.

Първото нещо което бие на очи е, че в България няма опозиция. То и никога не е имало, ще кажат историците. От „Кръглата маса“, като се мине през „Тройната коалиция“ и се стигне до „Бойкоборисовата демокрация“, диагнозата е, че в България няма достатъчно смели хора, които да се противопоставят на вулканизацията на българския политически модел.

Второто нещо, освен скалъпването на бюджета, е поправката на Конституцията. Защо точно сега и така бързо, само с „квалифицирано мнозинство“, а не с участието на цялото общество чрез „Велико народно събрание“? Колкото и да повтарят политолозите, че само по този начин ще заработи съдебната система, инициативата на депутатите има обратен ефект. За обществото е ясно, че тези които бързат с „поправките“ на основния закон, са същите, които разчитат на реформата, за да избегнат прокурорските прожектори. Депутати на които имунитета е под въпрос, достигат върхове на цинизма, като поставят условието – формиране на комисия, (със сигурност от техни хора) която да се противопостави на „прокурорското своеволие“?!

Все още има българи, които помнят „Другарските съдилища“ по време на „Тоталитарната система“. Нищо ново под слънцето. В настоящия парламент има депутати готови да застанат пред „Приятелски комисии“, както беше навремето.

Възможен ли е подобен абсурд? Разбира се! По настоящем българския парламент разполага с огромна власт, която напомня не дотам щастливи времена. Освен липсата на опозиция, способна не само да критикува, но и да предлага алтернативен проект, липсва Сенат – коректор на законодателния монопол. Ролята на президента е сведена до представителност, която принуждава държавния глава да се намесва задкулисно в пожарите, които не спират да избухват.

Вмешателството на Парламента, чрез Квоти във ВСС, ЦИК, СЕМ и всички важни за държавата институции, не задоволява народните представители, въпреки очевадното противоречие с основните демократични принципи, които изискват разделение на властите. „Вся власть советов!“ е послание оставило следи в редиците на голяма част от народните представители.

По принцип Конституцията е договор между държавата и гражданите. Целта ѝ е да обединява, не да дели. Още от самият негов зародиш основният български закон изключи Луканов, Саскобурготски и Ценко Барев от възможността да се кандидатират за президенти. Политиците убедиха българското общество, че са измислили най-подходящата система за България – Парламентарна република, вместо президентска. Мая Манолова със закона за „уседналост“ предпази управляващите от конкуренцията на диаспората.

Конституция която игнорира Хартата за правата на човека, която се позовава на месторождение и местоживеене в Европа без граници, в която се предприемат поправки в полза на този или онзи, не обединява, а дели. Времето минава, но противоречието между европейските закони и основният български закон вместо да намаля - расте. Европейците ли са виновни, че ние изоставаме?

Ако Алеко беше жив, със сигурност щеше да каже, че с „гемиджийско“ плуване не може да настигнем никой!

Прочети цялата публикация