Ще се сбъднат ли надеждите на Ердоган?

На разширена среща на провинциалните председатели на Партията на справедливостта и развитието, ПСР, Ердоган остро разкритикувал агресивната политика на Израел в региона и войната с Иран. Според него правителството на Нетаняху, което определя като "ционистка мрежа за кланета", е въвело в действие план за инвазия и катастрофа, насочена не само към Иран , но и към Ливан и Сирия. "Израел влачи региона към катастрофа с провокациите си" и всички мюсюлмани, независимо от сектата и произхода си, са "под една и съща заплаха". Думи като "в продължение на 28 дни няма значение за агресорите , които пренебрегват всички принципи, ценности и норми, независимо дали сме шиити, сунити, турци, кюрди, араби или перси те поглъщат нашия регион с миризмата на кръв и барут". Добавя, че "където и да бъдат безмилостно избивани, потърпевшите са наши братя и сестри". Защото няма разлика между сълзите пролети в Исфахан, Тебриз, Техеран и тези в Багдад, Бейрут и Риад. "Въпреки, че войната е война на Израел, мюсюлманите и цялото човечество плащат висока цена". Извество е, че от 2 март 1100 ливанци са загубили живота си, над милион са разселени, нарушава се суверенитета на Сирия, налагат се ограничения в Ерусалим и джамията Ал-Акса, която е затворена в продължение на 28 дни и това е "нагла атака срещу вярата на мюсюлманите". Ердоган заявява, че "защитата на Ерусалим и джамията Ал-Акса е защита на човечеството и Турция ще прави необходимото в това отношение". Завършва с "отхвърляме всяко действие в подкрепа на ционизма".

Силни думи, в които се таи надежда, че турците за пореден път ще се обединят под червеното знаме с полумесеца и ще си кажат "слава Богу, че ПСР управлява Турция". Това не са случайни думи. Опитът е показал, че при национални или международни кризи големи маси от хора, които се чувстват несигурни се обединяват около лидер, който изглежда силен. Ердоган е доказал, че тази игра я владее. Затова убедено твърди, че "независимо дали гласуват за нашата партия или нашия съюз /с крайно дясната националистическа партия на Бахчели/ нашата партия благодари на Аллах, че сме начело на Турция през този бурен период". Турският президент стъпва на тази вълна, защото е прилагал подобна изборна тактика, която му е носила ефект дори при предвиждания, че му предстои загуба на поредни избори. Такъв ефект имаше при бедствието с мащабното земетресение в Югоизточна Турция през 2023г, когато се очакваше ПСР с Ердоган да загуби много гласове, а той с обещание, че "ще възстановя къщите ви само за година" спечели с достатъчно подкрепа за победа. Коментарите тогава бяха, че страхът от "стабилността изчезва" е обединила масите под знамето на ПСР. Тогава и кюрдските избиратели предпочетоха ПСР заради внушения на страх от "тероризмът започва отново".

Сега е войната с Иран, а тя оказва дълбоко влияние върху турската икономика. Централната банка продава резерви, 23 млрд дол, за да "спре кървенето" т.е. падането на турската лира. На всички е ясно, че инфлацията, безработицата и икономическата стагнация ще се увеличат и то рязко. Надежда има само при туризма, защото пътища към Персийския залив скоро няма да има. В такава ситуация е нормално Ердоган да може да използва войната и последиците ѝ върху турската икономика като възможност да си "измие ръцете от големите икономически провали". Ще обвинява Израел и войната, а може и да вземе решение за предсрочни избори. Дори и да не е съвсем убеден, че това е изход. Важното е да се запази властта. Това са, както се казва, отворени възможности за победа при едни извънредни избори. Ще обединява турците сред несигурността, създавана от войната срещу Иран, и адмирираната турска сдържаност в позициите в този конфликт създаден от Израел и САЩ. Ако голяма част от турските граждани са му гневни, че не е позволил на кмета на Истанбул да се кандидатира за президентските избори и го държи в затвор с обвинения за корупция и липса на диплома за висше образование, сега войната с Иран е шанс да потуши този гняв с призиви за обединение в ситуация на несигурност и внушения, че "Турция е следващата след Иран". Не че няма основание за подобни твърдения поради агресивната политика на Тел Авив, не само в Иран, Ливан и Газа, но и в Сирия. В региона на Близкия изток интересите на Анкара и Тел Авив са противоположни в голямата си част. В Сирия например Нетаняху поставя условия, а Турция предупреждава Израел, защото нито искането за демилитаризирана зона, простираща се от Дамаск до планината Хермон, нито искания за военна намеса на Дамаск в ливанските дела, нито разполагането на Тел Авив на много места в Южна Сирия и извършването на въздушни удари не се приема от Турция. Анкара твърди, че поне 13 души са загубили живота си на юг, а уж в Сирия всичко било нормално, казват във Вашингтон. Управляващите в Дамаск обаче казали, че тези атаки на Израел са "военни престъпления". И Анкара се намесва. Тя си има непрекъснати връзки с Дамаск. "Посъветвала" е Шараа сирийското правителство да не се намесва в конфликтите в Южен Ливан. Нямал "стратегически еквивалент за Сирия" и откриването на такъв фронт е изключителен политически и военен риск. Без да се забравя, че и САЩ са призовали Дамаск да изпрати войски в Източен Ливан и да поеме по-активна роля срещу Хизбула. Факт е, че Дамаск подхожда към такъв вариант с повишено внимание. На 11 март сирийската армия т.е. на Дамаск е повишила военната готовност по ливанската граница. Даже били разположили тежки оръжия, защото се опасявали, че Хизбула ще премине на сирийска територия. Било "отбранителна стратегия".Не че Хизбула няма бази в Сирия. Където е текло, пак ще тече. Но има опасност от разширяване на регионалния конфликт и това по всяка вероятност не е в интерес на Анкара.

Някои предварителни проучвания показват, че тактиката в това отношение на Ердоган има резултат. Но се подчертава, че обикновено прилагането на такива тактики има временен ефект. Припомня се, че при войната в Персийския залив през 1991г президентът Буш е имал 93% подкрепа, но на следващата година Бил Клинтън е спечелил с фразата "Икономиката, глупако".

За Турция обаче войната срещу Иран има и геополитически риск, и финансов натиск. Опасенията са от потенциален приток от бежанци, нарастваща несигурност, която ще доведе до финансов натиск и ще има роля за повишаване на инфлацията, намаляване на растежа, публичните финанси и външната търговия.Което не попречи Анкара да се похвали, че зад обрата на Тръмп да отложи мащабните си атаки срещу Иран стои Турция. Дипломация в последния момент, реализирана от Турция, Египет и Пакистан е ограничила ултиматума на Тръмп към Иран.Усилията са били да се спечели време дори за часове преди да изтече ултиматумът на Тръмп и е ставало въпрос не само за Ормуз, но и за край на войната. Фидан с колегите си и след разговор с Аракчи, външен министър на Иран, са уточнили конкретните стъпки. Оттогава Тръмп прави 2 отлагания в дни, а Пакистан е убеден, че ще организира среща между страните в Исламабад. Не взимал страна в конфликта, въпреки симпатиите към Иран.

Тел Авив е в притеснение, че Тръмп самостоятелно ще преговаря с Техеран, без Израел. И инициативите за избягване на такъв сценарий са видни. Обаче след ситуация на напъхване в "иранското блато" или "подвижните пясъци на Техеран", Тръмп едва ли ще е склонен отново да се вслуша в нашепванията в ухото от страна на Нетаняху. Имиджът му и без това е в неблагоприятна посока предвид оповестените 36% подкрепа в САЩ.

И докато Wall Street Journal пише, че "ходещата машина за лъжи" т.е. Тръмп не казва истината с "Иран е поискал 10 дни отсрочка", в Турция някои поставят отново въпроса за "крайно време е да поемем контрол над Инджерлик". Турция не можела да допусне военноморските сили на САЩ и подсилващите батареи на НАТО да бъдат в териториалните ѝ води. Още повече, че "Испания неочаквано е променила мисията на "Пейтриът" в Адана т.е. в Инджерлик. Испания още през 2015г се е присъединила към мисията на НАТО с "Пейтриът" във военновъздушната база Инджерлик, но сега тази база се явява и заплаха от атака. Мадрид вече е на мнение, че тя трябва да е само с отбранителни функции, докато Анкара отново не позволява Инджерлик да бъде използван за атаки срещу Иран. Атаките ще се осъществяват само от кораби на ВМС на САЩ. Инджерлик няма да бъде "изстрелваща точка" за САЩ и НАТО срещу Иран и страните от региона. Време е, казват експерти в Турция, Инджерлик и Кюреджик да бъдат напълно извадени от контрола на САЩ/НАТО и поставени под турска администрация.Чуждестранните войници и експерти от тези бази да бъдат върнати обратно в техните страни. Смята се, че заплаха за оттегляне от НАТО е турският коз в отговор на заплахите Турция да е следващата.

Може би за такива мнения е послужило изказване на президента на Кипър Христодулидис, който заявил права върху английските военни бази на острова с "когато кризата в Близкия изток приключи, ще започнем открита и искрена дискусия с Обединеното кралство и ще решим заедно бъдещето на базите". Реакцията на киприяните т.е. жителите на Кипър срещу присъствието на САЩ, Великобритания и Израел на тяхна територия определено стои в дъното на изказванията на Христодулидис. От турската част на остров Кипър пък си чува "спрете да бъдете пешки на САЩ, Израел и Англия, изоставете мечти за федерация под контрола на САЩ и Англия". Това си е в прав текст политиката на Анкара за "единственото решение е за две суверенни държави в Кипър". Така войната срещу Иран може да има и проявления с такива последици.

Остава въпросът с покачващите се цени на петрола, които представляват многостранен шок за турската икономика. Като по цял свят след войната срещу Иран. Най-значимият източник на хроничния дефицит по текущата сметка на Турция е вносът на енергия. Когато цените на петрола растат, този проблем автоматично се задълбочава. Но открито се признава, че енергийните отношения с Русия, които не са свързани със санкции срещу Москва, предоставят на Турция редица предимства. Това е глътката въздух в задълбочаващата се енергийна криза по света с цените на петрола и газта. Дори и да е за кратък срок, това си е баланс в отношения и спасение в критични ситуации като настоящите. Осигуряват си го страни със стратегическо мислене. А ако Анкара намери отговор и на въпроса "какво искат кюрдите" и не се ограничи само с проект "Турция без терор" и поздравления на Ердоган за кюрдския /и персийски/ празник Навруз /Нов ден/, за него надеждата да запази властта си е повече от реална. Засега се стреми да не се реализират планове за включване на кюрдите от Иракски Кюрдистан, Сирия и ПКК, под натиск на САЩ и Израел, в сухопътни операции в Иран. А казват и че с Русия имат добри контакти и действат съгласувано за дипломатическо и взаимноприемливо решение на войната в Иран чрез договорки с монархиите в Залива. Играта е на геополитическо ниво и ролята на Турция в това отношение е видна. Близкият изток е част от стратегическата външна политика на Анкара, а това е възможност за печелене на гласовете на избирателите за ПСР и Ердоган. Остава да се получи и пъзела, който турският президент реди. Надеждите са налице.

Прочети цялата публикация