Разделението на властите подпали страстите

Между 1750 и 1760 година англичанинът Джейм Уат открива парната машина, а французинът Шарл де Монтескьо – разделението на властите. Първото откритие е вече в миналото, но това на французина се прилага и до днес. Защо и в какво се състои неговата актуалност?

Според Монтескьо демокрацията може да се сравни с трикракия стол, който между другото е единственият стол, който никога не се клати. Неговите „крака“ са – парламентарната власт, изпълнителната власт и съдебната власт. Първата кове законите, втората ги изпълнява, а третата следи приложението им. В случай, че някъде в дейността на законодателната се стигне до смесване с изпълнителната, предпоставката за корупция е неизбежна. Френският философ стига до това заключение по най-опростения начин. „Хората се раждат равни, но не успяват да запазят това равноправие през целия си живот. Само стриктното спазване на законността, гарантирано от разделението на властите, предимно Съдебната, може да спаси равноправието.“ Въпреки изключителната си далновидност, Монтескьо допуска една грешка. За хармоничното реализиране на неговата мисъл, той разчита на добродетелите и на чистотата на едните и на другите.

Въпреки, че „добродетелите“ са желателни, те не са задължителни. Вероятно това е „вратичката“, която позволи на „Да България“ да пристане на избирателите си, като се гушне с ДПС. Евроатлантическият чадър, под който се настаниха Христо Иванов и Мустафа Карадайъ обаче е прозрачен. Първият си е дал думата на ГЕРБ за „бартер“ - властта на ПП и ДБ, срещу неприкосновенността на Бойко Борисов, спрямо прокуратурата. Вторият слага на масата 12% от електората на България за да отърве Делян Пеевски от списъка „Магнитски“ и всички останали потайности, с които изобилства „Търговския регистър. Карадайъ не е медийна личност. „Казана дума – хвърлен камък“. Каквато и буря да тресе държавата, неговите проценти са постоянна величина. ДПС е българският избирателен „Перперикон“.

Съвсем друга е позицията на Христо Иванов. Откакто си намокри панталоните на плажа в „Росенец“ той се промени. Не спря да повтаря, че Съдебната система трябва да се реформира, както децата пееха „От днес имам нови панталонки“. И понеже никой не оспорва идеята му, Христо Иванов вече е изготвил списък на бъдещия ВСС. Разделен е на две равни части. Едната е увеличената квота на парламента, другата на магистратите - остава непроменена. Нещо като отбор „А“ и отбор „Б“. Ако някой се надява, да види около масата на ВВС представители на „Гражданското общество“, вероятно се е върнал от САЩ или от Франция. България е на друга планета.

Христо Иванов не се интересува от чуждия опит. „Неговият“ ВСС се състои от две равни части. Точка. Факта че квотата на парламента ще има превъзходство, по простата причина, че законите се коват от нейните поръчители, а „Съдебната квота“ ще остане само изпълнителна роля, не го засяга. Казал някакъв си Монтескьо, че допирът на Законодателната с Изпълнителната власт е предпоставка за корупция, наш Христо е решил да живее само в сегашно време. Роден 200 години след френският философ, той говори със самочувствието на адвокат, от който зависят правителство, бюджет, пенсии, Шенген и Еврозоната взети заедно. Зад тези изяви прозира стремежът към безнаказаност на хора от висшите етажи на властта.

Проблемът на бившият министър от „Реформаторския блок“ е, че му липсва, не само практика, но и усет. Каквито и законови корекции да предлага, „Бартерната сделка“ с Борисов е видима чак от Айфеловата кула. Хората си казват, ако Борисов е невинен, защо трябва да променят законите заради него? Мечешката услуга, която Христо Иванов и Кирил Петков правят на прибралият се в „Глуха защита“ - дългогодишен министър председател, отслабва дори неговата „презумпцията за невинност“.

Много е възможно, така наречено квалифицираното парламентарно мнозинство, да ограничи властта на Съдебната система. Тогава Борисов и Пеевски ще продължат да подпират безпроблемно лавката на парламента до следващите избори. Трикракото столче на демокрацията обаче, ще стане двукрако и този който седне на него ще си спомни за Монтескьо.

Прочети цялата публикация