Порой ни мътен влече

Автор: Анко Иванов

Източник: Политкомент

През тези юнски дъждовни дни си спомням с благодарност някогашните си учители по български език и литература, които ни караха да научим наизуст стихотворението на Яворов – Градушка. В него си припомням актуалните сега – „Порой ни мътен влече“. Да, при Яворов те са в минало време, а при нас е в сегашно време – влече. От телевизионните екрани ни втълпяват, че проливните валежи и наводненията са нещо свръх необичайно, че то е следствие от глобалното затопляне и безхаберие на местните власти, на държавата, че е нещастие за обикновените пострадали българи и т.н. И ни показват плачещи възрастни българки и нещастни българи. Да, бедата е пристигнала при тези хора. Те се нуждаят от помощ и подкрепа в труден за тях житейски момент. И добре, че в България все още са останали и някои добри хора, които им помагат в труден момент.

В цялата картина, която ни се представя, личи недоброто познаване на географията на България. Това за журналистите е донякъде простено. Те се учат в училище да пишат есета и текстове по всякакви теми, без да се основават на данни, а използват само лични съждения. Но това е непростимо за новопръкнали се държавници. Поройни валежи в България е имало, има и ще има. Това е географска даденост за нашата страна. В районите с умерен континентален климат те са предимно през месеците с максимални валежи – май и юни. Това става при циклонален студен фронт, усилен от местните орографски (на релефа) влияния и конвективните движения (издигане във височина на нагрят въздух). Следователно причината е характерната за умерения пояс обща атмосферна циркулация и местните релефни условия. Тазгодишните юнски интензивни валежи са предимно в умереноконтиненталната климатична област на България и обхващат най-вече районите около Западна и Средна Стара планина – северно и южно от нея – Берковица, Врачеш, Ботевградско, Етрополе, Димово, Боровци и оградните склонове на планините край Софийското поле. В минали години към тях се добавят и Средна Западна България, Краището и котловините.

Северните склонове на Западна и Средна Стара планина са сред най-валежните места в България поради доминиращият от северозапад атмосферен пренос и наветреното положение на северните склонове, по които влажните въздушни маси се изкачват във височина и достигат точката на оросяване, образуват се облаци и вали обилен дъжд. Към влиянието на тази огрографска преграда – високата северна част на Западна и Средна Стара планина се добавят и конвективните движения, повлияни от местните условия. Валежите във високите части на тези две части на Стара планина са високи – над 1000 mm год. сума: х. Амбарица 1327 mm, х. Вежен 1249 mm, Петрохан 1200 mm, х. Мазалат 1187 mm, вр. Мургаш 1176 mm, вр. Ботев 1087 mm и др. (по данни от климатичен справочник за 1931-1985 г., т.е. климатичната норма). Максималните денонощни валежи, много преди глобалното затопляне са характерни за умерено-континенталната планинско-котловинна част на България. До 1959 г. те при Петрохан са 111 mm, Ботевград – 129 mm, хижа Амбарица 156 mm, Габрово 130 m, поройните валежи в долината на р. Росица през тридесетте години на XX век, Ихтиман 131 mm и др. В извънпланинските райони с умерен континентален климат особено високи са максималните интензивни валежи в Цар Калоян (Разградско) на 7 август 2007 г. – 291 mm/за 24 часа, предизвикали огромно наводнение.

В условията на преходноконтинентален климат интензивните денонощни поройни валежи са най-обилни и по-чести в България в черноморското крайбрежие и Източните Родопи. Ето някои данни от преди глобалното затопляне, което сега обявяват за главна причина. За България сред най-характерните максимални денонощни валeжи са тези с количества между 100 и 200 mm. В Черноморското крайбрежие те са: на 20 август 1951 г. Варна (Слънчев ден) 342 mm, Варна (града) 258 mm, река Батова 222 mm. В Източните Родопи в Златоград на 4.02.1963 г. са 216 mm и на 3 октомври 1970 г. – 234 mm, в Чакаларово на 18.02.1968 г. – 226 mm и на същата дата в с. Кирково – 210 mm (по Д. Димитров и Ст. Велев, 1982 г.). През периода на глобалното затопляне в Златоград са регистрирани максимални денонощни валежи през 2020 г. от 168 mm/за 24 часа. През 2014 общественото внимание бе привлечено от интензивния проливен дъжд и наводнение в кв. Аспарухово – Варна. Там и тогава (19 юни 2014 г.) се извалява за половин час 138.8 mm дъжд, а през периода 15-20 юни 2014 г. количеството на валежите е 382% от месечната норма на валежите в тази част на страната.

Средните за страната максимални денонощни валежи след 1990 г. са с различни величини през отделните години: 1993 г. – 36.9 mm; 2005 г. – 71.9 mm и 2020 г. – 43.5 mm (по НИМХ). Сегашните валежи в Западна и Средна част на Старопланинската област и Софийско са в параметрите на средните стойности на максималните денонощни валежи – 30-50 mm за 24 часа. Пак по данните на НИМХ потенциално опасните денонощните максимални валежи са тези на и над 60 mm/за 24 часа. А такива валежи е имало многократно по-високи през други от последните години – преди и по време на глобалното затопляне. С високи стойности са те през 2005 и 2014 г. По същество тези стойности са отклонения (флуктуации) от средните стойности. Но подобни флуктуации има и през други години, но на отделни места. През 2020 г. те са в Сапарева баня 96.8 mm и в Рибарица – 80.4 mm. През 2021 г. (16.07.) в Трън максималните денонощни валежи са 99.3 mm/за 24 часа (по данни на НИМХ).

Всичко посочено дотук разкрива, че максималните интезивни денонощни валежи са нещо почти постоянно и би трябвало хората и властите в ежедневието си да се съобразяват с този валежен риск за своето имущество и живот, особено, когато са от 30 до 60 mm денонощна сума на валежите. А рискът произтича от вековния стремеж на хората, включително и на българите, да живеят прекалено близо до водата и най-вече до реката. В по-голямата част на течението на българските реки, най-вече в долното и средното течение, откъм двата бряга има равна площ, наречена от географите заливна речна тераса. Там най-лесно се изграждат жилища и придружаващи ги по-леки помощни постройки, често пъти на равнището на земната повърхност и без здрави основи и необходимата хидроизолация.

При интензивен валеж и пълноводие обикновено реката залива тази застроена речна тераса и нанася своите поражения. Източните квартали на София през 1922 г. са развити в по-голямата си част в заливната тераса на Владайска река – Ючбунар, Баталова воденица, Ташкова ливада, Коньовица. На 9 юни 1922 г. след интензивен пороен дъжд Владайска река прелива и залива тези квартали. Съборени са множество стотици къщи и други по-леки стопански постройки. Невиждано за времето си наводнение в най-бедните квартали на София. Това принуждава властите да коригират течението на Владайска река, да изградят подпорни стени, да издигнат и укрепят нейните брегове. През 1957 г. в Плевен след проливен дъжд река Тученица и придошлите откъм Гривица води заливат града в централната му част и промишлената зона. По главна улица тече река. След оттичането на водата на уличното платно остават наноси с мощност от 80 сантиметра. След това градското ръководство изгражда специализирана отводнителна система и в Кайлъка два микроязовира на р. Тученица, които да поемат високите води на реката, както и един микроязовир край Гривица. Изграден е отводнителен канал южно от града, който да отводнява южните склонове и събира водите от доловете, притоци на р. Тученица. И оттогава до днес няма мащабни наводнения в Плевен. Тези два примера показват, че има решения за предпазване при риск от наводнения след интензивни максимални валежни количества за денонощие.

Вече три десетилетия българските общини са поставени в рискова ситуация. Държавата прибира почти всичките им постъпления от данъците и ги оставя на минимално финансиране. Тъй наричана диференциация на бюджетните разходи остава само мечта за българските общини. Кметовете нямат реалните средства дори да заплатят почистването на речните корита. И малкото средства, които имат не им помагат, тъй като системата на обществените поръчки е така направена, че няма поръчка, която да не може да бъде атакувана в съда и поради това общините не могат да вземат бързи адекватни мерки. Потребни са не обществени поръчки, а собствени общински фирми по ремонт, благоустрояване и поддържане на територията им, общински фирми, които да не обявяват търгове за печалбарите, свързани с властта. В същото време медиите подстрекават пострадалите граждани да обвиняват само държавата. Можем да чуем само: „няма държава“, „държавата я няма“.

Няма как държавата, концентрирала в свои ръце огромната част от данъчните приходи, осигурявани предимно от бедните, да не е виновна. Нейната вина е допускането на безогледната сеч на българските гори, дори в природни и национални паркове и резервати. Известна азбучна истина, че гората е естествения регулатор на повърхностния склонов отток – дърветата, храстите и тревите пазят почвата от разрушаване и отнасяне от течащите води в речните корита. Гората забавя оттока на повърхностно стичащите се води. Горската мафия унищожи огромни горски площи в страната за да изнесе дървесината и да получи огромна спекулативна печалба, за сметка на имуществото, здравето и живота на хората, страдащи от наводненията. А горската мафия се развихря под благосклонното око на управлението на горите, на горските служители от всякакъв ранг и лесничеите, издаващи разрешителни за т. н. „отгледна сеч“, която е десетократно и стократно по-голяма от масовата сеч на дървесина. Горските служители са сред най-бедната част (по заплата) в страната и за да живеят по-добре (те и техните семейства) сключват сделки с дървената мафия да не ѝ пречат да унищожава българските гори.

Главната причина за голяма част от щетите след проливните максимални денонощни валежи в България е политическият порой от политически некадърници, изпомпващи последните остатъци от жизнените сокове на някога могъщия български народ, включително от българските евроатлантически кириакстефчовци – стипендианти на Сорос и „Америка за България“, от представителите на олигархическите обръчи от фирми.

Прочети цялата публикация