Орбанизацията на Грузия

На фона на охлаждането на отношенията със Запада и Украйна Унгария изглежда като основен партньор в Европейския съюз за грузинските власти. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, критикуван в Европа за ограничаване на свободите и приятелството си с Владимир Путин, е удобен партньор за сегашното ръководство на Грузия, но може би не е най-добрият избор за страна, която се надява да получи статут на кандидат за членство в ЕС до края на тази година.

"Това, което е приемливо за вас, е необузданата пропаганда, която се прави в някои страни относно смяната на един и същи пол. Това е пропаганда, която трови децата, училищата, да не говорим за университетите", заяви грузинският министър-председател Иракли Гарибашвили пред журналисти през май, след като участва в Конференцията за консервативно политическо действие в Будапеща.

Гарибашвили беше единственият действащ лидер на страната по време на събитието, освен основния оратор - унгарския министър-председател Виктор Орбан. Пътуването на Гарибашвили за консервативната среща, която критиците определиха като сбирка на популисти и евроскептици, беше демонстративно, но в никакъв случай не е единственият показател за противопоставянето на грузинското ръководство на либералните ценности.

Грузинските власти, които и преди не бяха ентусиазирани в защита на правата на малцинствата, напоследък особено активно се противопоставят на така наречената "ЛГБТ пропаганда", обвинявайки опонентите си в "либерален фашизъм" и протестиращите младежи в "объркана ориентация". Дори министърът на отбраната се включи в наратива. Тъй като 20% от територията на Грузия се смята за окупирана от Русия, Джуаншер Бурчуладзе заяви, че либерализмът може да представлява пряка заплаха за сигурността и суверенитета на страната.

Догодина в Грузия ще се проведат парламентарни избори и тази реторика може да е опит на властите едновременно да привлекат консервативната част от електората и да посеят скептицизъм по отношение на Европа, изграждайки си и предварителна защита в случай на отказ на статут на кандидат за членство в ЕС.

По този път грузинските власти в много отношения следват добре утъпканите пътеки на правителствата на Унгария и Русия, като манипулират темите за ЛГБТ, традициите и църквата.

Сродни души

Грузинският премиер нарича Виктор Орбан "истински приятел" на Грузия, който подкрепя членството на страната в НАТО и ЕС. Орбан възхвалява Гарибашвили за примера му да "живее в сянката на Русия", запазвайки страната си и мира в нея.

Унгарските и грузинските политици говорят за сходства в историята и културата, както и за общи ценности, които Гарибашвили описва като "християнски, национални, патриотични, семейни ценности".

"Народът на Унгария е голям късметлия, че има такъв мъдър и далновиден лидер, той отстоява фундаментални ценности и е примерен политик, той е борбен християнин", каза грузинският премиер. "Те (властите) искат да покажат, че ние не сме руски, а европейски консерватори. Такова алиби се създава за вътрешна консумация. Очевидно властите са получили съвет от своите консултанти да балансират образа на проруска партия, което е проблематично за тях, с факта, че те са проевропейски настроени, но са за "истинска Европа", казва политическият анализатор Гиа Нодиа пред руската редакция на BBC.

В действителност обаче властите в Грузия, Русия и Унгария играят по едни и същи правила, опитвайки се да укрепят и запазят властта си, смята Давида Зеделашвили, изследовател на конституционализма в Института "Гномон Уайз" към Грузинския университет. Една от характерните черти на подобни режими е зависимостта им от относителното мнозинство в обществото, което ги подкрепя.

"За да създадат тази зависимост, те се нуждаят от постоянна поляризация в обществото, при която основният им инструмент е да покажат, че има зли либерални елити и има такива, които подкрепят обикновените хора. Това е основната им стратегия за печелене на електорална подкрепа - използват я и Путин, и Орбан, и сегашният режим в Грузия", казва Зеделашвили.

Темата за сексуалните малцинства е любим инструмент в арсенала на властите както в Русия, така и в Унгария, който сега активно се използва от грузинските власти. По време на премиерстването на Виктор Орбан беше приет така нареченият "анти-ЛГБТ закон" - забрана за достъп на непълнолетни до материали, които "рекламират или изобразяват" хомосексуализъм или смяна на пола.

Местни активисти и правозащитници нарекоха това законодателство унгарска версия на руския закон от 2013 г. срещу "ЛГБТ пропагандата", а Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз, считайки унгарския закон за нарушение на основните права и европейските ценности.

През 2022 г. в Русия властите отиват още по-далеч и въвеждат забрана за "пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения" сред всички възрасти. Авторите на закона не са дали ясна дефиниция на "гей пропагандата", но той вече е довел до цензура на литературата и киното, както и до засилване на дискриминацията срещу ЛГБТ хората.

В Грузия приемането на закон срещу "ЛГБТ пропагандата" от време на време се предлага от ултраконсервативни и лоялни на Кремъл групи и политици, но в страна, която се стреми да се присъедини към Европейския съюз, подобни инициативи доскоро имаха неясни перспективи.

Но днес поне започването на дискусии по такива инициативи вече не изглежда невъзможно.

Управляващата партия "Грузинска мечта" по-рано беше заявила, че не обмисля приемането на подобен законопроект, но в края на юли грузинският премиер отново говори в парламента за неприемливостта на "ЛГБТ пропагандата" сред непълнолетните и заяви, че въпросът трябва да бъде решен.

В сянката на Русия

В миналото властите не са били приятелски настроени към ЛГБТ, казва Зеделашвили, но по-често са прибягвали до други теми, за да мобилизират електората.

Например, властите са използвали "кървавото деветгодишно управление" на Единното национално движение, основано от бившия президент Михаил Саакашвили, което сега е в опозиция, като "образ на врага". Но "при такива режими поляризацията и търсенето на "вражески образи" никога не приключват", казва Зеделашвили.

През 2022 г., докато западните страни налагат безпрецедентни санкции срещу Русия в опит да спрат инвазията в Украйна, властите в Унгария и Грузия обвиняват опонентите си, че се опитват да въвлекат страните им в чужда война.

Москва, Будапеща и Тбилиси се учат едни от други, казва Зеделашвили, но има и различия: "Например, Русия беше по-деспотична от самото начало. В Грузия винаги е имало елементи на деспотизъм, като например очевидното произволно преследване на политически опоненти. Орбан се различава по това, че постига целите си, без да прибягва до такива груби маневри."

Сходства има и във външната политика, която, въпреки че Унгария е част от ЕС, понякога се разминава с позицията на Брюксел.

Орбан, който отдавна има разногласия с Украйна и топли отношения с Кремъл, има амбивалентна позиция по отношение на войната: макар да говори на думи за обща политика на ЕС и НАТО, той не само отказва да позволи през Унгария да преминават оръжейни доставки за Украйна, но и периодично препятства инициативите на ЕС в помощ на Киев.

Грузинските власти се държат не по-малко противоречиво. Те казват, че подкрепят Украйна на дипломатическо ниво, но няма да ѝ предоставят военна помощ или да наложат санкции срещу Русия. Докато страните от ЕС затвориха небето за руски самолети, Тбилиси приветства решението на Москва да възобнови преките въздушни връзки с Грузия.

Грузинските власти избягват преки критики към Кремъл и обвиняват Киев, че иска да открие "втори фронт" и да въвлече Грузия във война срещу Русия.

Друг препъни камък между Тбилиси и Киев е хвърленият в затвора бивш президент на Грузия (и бивш губернатор на Одеска област) Михаил Саакашвили, екстрадицията му се иска от украинските власти.

Единствената разлика между Унгария и Грузия е, че Грузия все още дори няма официален статут на кандидат за Европейския съюз и рискът да бъде напълно изолирана от демократичния западен свят е по-голям за нея.

"Унгария е член на ЕС и НАТО, няма граница с Русия, няма особени заплахи от Русия. В Грузия е точно обратното, така че тази всъщност проруска политика на грузинските власти е по-тревожна от гледна точка на заплахите за националните интереси на Грузия. Унгария може да води същата политика, каквато води спрямо Русия, но няма да се превърне в сателит на Русия, докато рискът за Грузия е точно такъв", казва политологът Гиа Нодиа.

Съюзници в ЕС

Подкрепата на Унгария може да подпомогне кандидатурата на Грузия за статут на страна кандидатка за членство в ЕС, но според анализатори близостта с унгарския премиер противоречи на стремежа на страната да стане част от съюза.

"Орбан е смятан за най-авторитарния управник в рамките на Европейския съюз и фактът, че грузинското правителство набляга на близостта с неговата идеология, е в дисонанс с декларираната цел на Грузия за европейска интеграция. Но няма и нищо ново в това, че грузинското правителство предприема стъпки, които са в разрез с европейската интеграция", отбелязва Нодиа.

Европейските страни наистина имат все повече въпроси към грузинските власти във връзка с отстъплението от демократичните реформи.

През март тази година ЕС остро разкритикува т.нар. закон за чуждестранните агенти - неговите противници го нарекоха аналог на руското законодателство от 2012 г. В крайна сметка властите се отказаха от него заради масовите протести, които избухнаха в Тбилиси. Унгария също трябваше да се откаже от подобно законодателство през 2021 г. поради решение на структурите на ЕС.

Демонстративната близост на грузинските власти с ценностите на Орбан, който е наричан "трън в очите" на ЕС, се превърна в последната капка за влиятелните партньори на "Грузинска мечта" в Европейския парламент. Партията на европейските социалисти (ПЕС) изключи "Грузинска мечта", която от 2015 г. беше член-наблюдател на ПЕС, от редиците си след участието на Гарибашвили в конференцията в Будапеща.

Самата грузинска управляваща партия обаче не изчака официалното решение за изключване и прекрати партньорството си с ПЕС с обвинението, че е преминала към "псевдолиберална платформа".

По този начин "Грузинска мечта" повтори и пътя на унгарския лидер и неговата партия "Фидес", която под заплахата от изключване и две години след спирането на членството си обяви оттеглянето си от Европейската народна партия.

"Приемете ни такива, каквито сме!"

Грузинските власти все още декларират ангажимента си към европейската и евроатлантическата интеграция, но на практика се опитват да повторят опита на Унгария, смятат политически анализатори.

"Тяхната (на грузинските власти) стратегия е да постигнат максимална интеграция и да получат максимални ползи от ЕС, без да отстъпват от нищо и да оставят същия режим такъв, какъвто е. Те осъзнават, че това може и да не се получи и затова трябва да са готови и за двата възможни сценария до изборите през следващата година", казва Давид Зеделашвили.

Европейската мечта* на Грузия

Законът за чуждестранните агенти не барикадираше европейския път на Грузия. Просто този европейски път си е изначално миниран

Прозападният курс на Грузия напоследък се е превърнал практически във формалност, отбелязва и Гиа Нодия. "Реториката, че Западът означава хомосексуализъм и морален упадък, винаги е присъствала, но тя беше изразявана от крайно десни групи, които не бяха официално свързани с правителството, макар че всъщност се ползваха с известна протекция от страна на властите. През последната година тази реторика се превърна в основна за управляващата партия - всъщност антизападна, с допълнението да ни приемат "такива, каквито сме".

Управляващата партия твърди, че няма причина да се откаже на Грузия статут на кандидат за членство и властите са направили всичко възможно, за да го получат.

В същото време според тях през декември ще бъде взето "политическо решение", така че не може да се предвиди предварително какво ще бъде съдържанието му.

Очаква се Европейският съюз да вземе решение за предоставяне на статут на Грузия до края на тази година.

Според предварителния доклад на Европейската комисия, представен през юни, само три от 12-те приоритета, които бяха поставени на Грузия за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, са напълно изпълнени.

За разлика от Грузия, Украйна и Молдова получиха статут на кандидати за ЕС през лятото на 2022 г.

Прочети цялата публикация