Кметът е далече, премиерът е високо. Водопровода го копаеме сами (видео)

Докато една бригада мъже, жени и деца товарят тухли, цимент, хоросан и чакъл в каросерията на "виетнамката" в центъра на селото, получаваме инструкции от Данчо. Значи, пътят към гората не е баш за кола. Има остри, стърчащи камъни и може да си оставиш картера. Все пак донякъде караш, а после отбиваш и продължаваш пеш. Има малко кал, ама се минава. Е, хубаво, качваме се и караме след камиона. След известно друсане с два километра в час разбираме, че тая кола няма да оцелее. Продължаваме на крак. Малко кал ли, Данчо?! Потънахме до глезените, бе! Аджамийска работа - тръгнали сме все едно за кафе - по къси гащи и маратонки, дето за малко не останаха в лепкавия коловоз. Как да е, прецапахме със зор и псувни, мечтаейки за гумени ботуши. След още малко катерене издрапахме задъхани и сменили агрегатното си състояние в течно. Ако знаете каква коприва има в гората! И какви комари! Ташко, Данчо, Ради и Гошо качват тоя маршрут по няколко пъти. Карат строителни материали в гората, разтоварват, връщат се и повтарят процедурата. Изглеждат абсолютно луди, но вършат работа. Добре дошли в село Лялинци, Трънско. Тук има стотина къщи в ниското под един от склоновете на Любаш планина. Тя дава вода на местните, но работата не е толкова проста. Преди няколко десетилетия водата е хваната в каптажи и свалена в резервоарите, а после в селото. Но преди две години на всички в Лялинци вече е ясно, че така повече не може. Водопроводът в селото постоянно аварира, съоръженията над него не са ремонтирани. Нещо трябва да се направи. Забравете за ВиК, държава и община. Свикват селско събрание и решават да събират по 100 лв. от всяка къща годишно. Парите се харчат за материали и машини - трябва им багер, викат го и си плащат, трябва им камион - пак така. Почват да копаят и сами подменят тръбите. Трудът е от местните, естествено доброволен. Досега са сменили малко над 4 километра трасе в селото. Тая година ще преправят каптажите в планината, защото са стари и примитивно направени. "Виетнамката" пъшка по едно стръмно. Разказвачите на тая история сме полумъртви от изкачването. Трябва да ги спрем тия цигари. Обутият в джапанки хлапак Ради ни гледа май с насмешка и разправя как идва до тук с колелото. Тийнейджърите са прекрасни хора. Зад волана е друг Данчо, но вече бай Данчо от Трън. На 82, на вид двайсетина години по-млад и с дълъг стаж из такива терени. Маневрира, за да се засили и да изкачи. Камионът потъва, но се справя. Останалите се мятат на каросерията. Тука трябват сто тухли и еди-колко си чувала материал. Почват да хвърлят под бройка - 96, 97, 98, 99, 100. Карай при другия каптаж. Завиват материалите с найлон. В тоя чукар бай Данчо обръща камиона и тръгват наобратно. Когато в Лялинци решават да събират пари, почти всички дават. После с времето желаещите намаляват, но все пак таксата се дава. Отчети за изхарченото се правят на селски събрания. Основният двигател остават няколко души. Кеф им е да се занимават и смятат, че така е правилно. Навремето старият водопровод е правен пак така - на всяка къща се падало да прокопае по 10 метра от трасето. Ташко е университетски преподавател и общински съветник в Трън. Копае водопровод по съвместимост. Ако беше тръгнал по каналния ред да търси пари, щяха да минат години. Добре, това, което правите, не е ли незаконно? А защо да е? Просто се подменя нещо съществуващо. ВиК няма никакво участие. Всъщност, ако се вярва на местните, ВиК не се мяркат тук от трийсетина години. И да искат, едва ли ще могат с ресурсите, които имат. Селото пък и не ги иска особено. Даже са се подписали в подписка, че не желаят услугата. Общината от време на време помага с техника, но толкова. Инициативата, парите и изпълнението са изцяло от местните. Просто са взели нещата в свои ръце. Като няма кой друг.

Прочети цялата публикация