Държавните болници са намалили дълговете си в последните две години

Държавните болници са намалили своята задлъжнялост в последните две години. Към 30 юни тази година болниците с над 50% държавно участие имат общи задължения от 563.7 млн. лева, а просрочените им дългове са 59.9 млн. лева. Това показват данните на Министерството на здравеопазването, става ясно от отговор на министъра на здравеопазването Христо Хинков до председателя на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов. От данните е видно, че просрочените задължения на държавните болници намаляват от края на 2020 г. насам. За сравнение просрочените задължения на болниците са били 92 млн. лв. към края на 2020 г. и 103 млн. лв. към края на септември 2021 г. Към края на 2020 г. общите задължения на болниците са възлизали на 608 млн. лв., а към края на сеппември 2021 г. - 558 млн. лв.  Източник: МЗ По принцип просрочените задължения дават по-ясна представа за финансовото състояние на болниците, тъй като общите дългове включват и много текущи задължения като например за заплати, разплащания с доставчици на лекарства, консумативи, комунални услуги и др. и особено в големите лечебни заведения те могат да достигнат десетки милиони левове месечно. Редуцирането на дълговете в последните две години вероятно се дължи на съвкупност от мерки като смяната на редица болнични ръководства, прилагането на оздравителни мерки и програми, отпускането на заеми и излизането от пандемията от Covid-19, която намали обичайната дейност и приходи на болниците. Една от болниците със сравнително големи просрочия, която успя да ги стопи в последната година, е "Пирогов". Към март миналата година "Пирогов" имаше 16 млн. лв. просрочени дългове, а към септември тази година вече няма просрочени дългове. Подобрява се картината и в "Александровска" болница, която също беше сред тежко задлъжнелите болници, поради което държавата й отпусна спасителен заем от 35 млн. лева, за да изчисти просрочията. Към 30 юни тази година "Александровска" е с 5.6 млн. лева просрочени задължения и 48 млн. лева общи. За сравнение към 30 юни 2021 г. просрочията й бяха в размер на 28.4 млн. лева, към август 2022 г. - 37.8 млн. лв. Понастоящем държавната болница с най-големи просрочени задължения е Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София (СБАЛХЗ) – 11.9 млн. лева. Но и тя е стопила част от просрочията си в последните години. Веднага след нея се нарежда станалата пример за лошо управление болница във Враца, която има просрочия от 9.2 млн. лева. На трето място е друга вечно намираща се на ръба на фалита болница – варненската "Света Анна", която към 30 юни тази година е с просрочени дългове от 7.8 млн. лева. Болницата в Ловеч е с просрочени задължения в размер на 6.6 млн. лева. Веднага след нея се нарежда бившата правителствена болница "Лозенец" с просрочени задължения от 5.7 млн. лева. Тя също е редуцирала значително просрочията си в последните години, тъй като при промяната на статута й от ведомствена болница към МС в търговско дружество към МЗ в края на 2018 и началото на 2019 г. просочените и задължения достигаха 14.4 млн. лева. Както Mediapool писа, "Лозенец" беше тежко задлъжняла към доставчици вследствие на мащабна модернизация, включваща ремонт и преоборудване на стойност над 100 млн. лева, за което в един момент държавата спря да плаща и остави болницата да се оправя сама. Националната кардиологична болница, Софийският онкодиспансер, ИСУЛ и болницата в Търговище също са сред болниците с високи просрочия. С под 1 млн. лева просрочия са пловдивската "Свети Георги", "Майчин дом" и Ортопедичната болница в Горна баня.  

Прочети цялата публикация