Fakti.bg | 24.10.2023 07:34:06 | 46

Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Татяна Лолова посрещат зрителите в Сатиричния театър


Една великолепна идея на ръководството на Сатиричния театър - паметта за големите имена на трупата да се съхрани за поколенията, да оживее в образи, да присъстват „на живо“ в сградата като знак за приемственост и знак за качество, започна да се материализира. На носещата колона в центъра на фоайето, редом с Алеко Константинов, дар от Вежди Рашидов, пред образа и на Радой Ралин, можем да разпознаем бащите-основатели, незабравимите любимци на поколения българи, в характерни техни състояния: Стояна Мутафова, Георги Калоянчев, Татяна Лолова. Това е само началото. Звездните имена ще продължат да се появяват. Идеолог е директорът на театъра, Калин Сърменов, за когото съхраняването на паметта е не само белег за приемственост, но и гаранция за творческо развитие, пише obache.bg. Кунка Димитрова, автор на скулптурните маски, разказва за реализацията на идеята.

- Вие сте отрасли в творческо семейство, с Калин Сърменов сте съученици, несъмнено светът на театъра е Ви е близък, но кое лично ви провокира да се захванете с този проект?

– Безспорно спомените за тези големи актьори, които съм гледала, но освен това ми стана интересно да направя портрет. Принципно, аз работя по-други неща, в съвсем друг стил, който може да напомня някакъв конкретен човек, но не е точно портрет. А тук вече трябваше да ги направя максимално близко до това, което са били. Максимално близки и до това, което е споменът за тях. А това е много трудно, защото всеки си ги спомня по различен начин. И оттам нататък всеки си има мнение, че не е точно така, а по-иначе. Но това е моят спомен и моето виждане за тях. И аз по този начин съм ги усетила. Но смятам, че съм максимално близо до приликата с тях. Разбира се, никога не може да всички да са доволни.

– Естествено, вие освен приликата вероятно сте търсили нещо характерно, нещо типично, начинът, по който са съхранени в общата ни памет?

- Характер, да. Начинът, по който ще си останат завинаги в паметта на всички, които са ги гледали. А пък тези, които сега ще ги видят за първи път, по-младите, надявам се ще потърсят да си пуснат стари записи, филми, също ще ги разпознаят, за да открият едни много интересни, много талантливи актьори, които имат с какво да бъдат запомнени. И това са основателите на театъра.

- Казвате някъде, че обичате да пресъздавате състояния. И тук може да се каже, че сте ги уловили в определени състояния. Като се вгледаш в лицата, Стояна е изобразена с нейната вечна усмивка, при Калоянчев и Лолова обаче има само загатната усмивка, а като че ли повече тъга…

- Да, те винаги бяха такива. Леко тъжни, леко усмихнати, с едно с намигване и намек за по-сериозни неща. Да не си мислят хората, че щом е сатира, всичко е само смешно. Напротив, тази снимка, която ползвах за Калоянчев, тя е с толкова много нюанси в нея.

- Как изобщо се подготвяхте за тези пластични портрети?

- А, много снимки ползвах, много филми изгледах, да си ги припомня като темперамент и си комбинирах моята представа с това, което виждам.

- Има и определени характерни детайли, които допълват образите, короната на Калоянчев, например?

– Е, Калоянчев го коронясваха два пъти за крал на Сатирата, Татяна Лолова беше известна с вечните си гердани, Стоянка пък винаги бе шармантна, с шапки, с перли, така че съм се опитала да ги предам така, както са били в живота и както се помнят.

- А с какъв материал работехте?

- Това не е бронз, а патиниран гипс. От бронз биха станали много тежки. Бронзът има много повече обработка. Но това е достатъчно трайно за едно фоайе.

– И с кого продължавате?

- Правя сега Георги Парцалев. Чичо Манчо го изгледахме от „С деца на море“, „Тримата от запаса“ също, припомних си много неща, а списъкът е дълъг няма да е само той.

– Кога ще видим следващите? Кой ще прави компания на Парцалев?

- Парцалев е почти готов, колебая се още не съм го решила, идеята е да се откриват трима по трима.

- Наистина е много ценно това, което прави Сатиричният театър, а именно да съхрани тази памет, да я върне към живот.

- Да, аз затова и реших да се хванах, защото ми се видя много ценно това отношение към тези артисти, които са основавали театъра. За да върви нещо напред, трябва да се помни откъде е тръгнало. И се радвам, че правя това, което смятам, че трябва да се направи за тях.

Прочети цялата публикация