Хазартът у нас отчита година на бурен разцвет

Хазартът отчита изключително успешна година с ръст на индустрията и внесените данъци и такси в бюджета. Това стана ясно от редовния обзор на сектора, изготвен от Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ), основана от хазартния бизнесмен Мило Борисов. Докладът бе представен по време на най-голямото търговско изложение на игралната индустрия за Централна и Източна Европа (BEGE), което се провежда в София. В доклада на АИИБ не се споменават оборотите в сектора, но за ръстовете в него може да се съди косвено от внесените в държавния бюджет данъци. По данни на асоциацията хазартът е внесъл 312 млн. лв. под формата на данъци и такси за организиране на хазарт (без глобите) през 2022 г., а само за деветмесечието на 2023 г. сумата вече е 272 млн. лв. Това са най-високите постъпления в абсолютна стойност в последните 10-15 г. За сравнение, в пика на лотоманията секторът внасяше по около 230 млн. лв. - 240 млн. лв. годишно.  Заедно с таксите за отговорен хазарт приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2022 г., са в размер на 327 млн. лв., което е с 36.25 % повече от 2021 г. (240 млн. лв.), а за деветмесечието от януари до септември 2023 г. са внесени близо 286 млн. лева., посочва АИИБ. Според бранша тези данни говорят за "относително стабилно и нарастващо ниво на данъчните приходи в хазната с оглед ръста на инсталираните съоръжения, издадени лицензи и бурното развитие на онлайн сектора". Общият брой на игралните зали с игрални автомати се е увеличил от 1034 на 1101 от началото на 2023 г. до края на септември. Игралните съоръжения в залите и казината също са нараснали – от 31 707 броя на 33 237 броя. Спад има при игралните казина, които са намалели от 21 на 20 в цялата страна. Игралните маси в тях са спаднали от 312 на 293.  На този фон по данни на Националната агенция за приходите (НАП) в България вече официално регистрираните хазартно уязвими лица са над 24 000 души. През декември миналата година данъчната агенция поднови поддържането на списъка на зависимите след двегодишно прекъсване. Оттогава насам броят на записалите се доброволно в него граждани непрекъснато расте. В същото време в последните месеци някои хазартни оператори направиха опит за нов подем в сектора чрез брандиране на обикновени търговски обекти в наземни пространства за онлайн залози. От анкетата на асоциацията на игралната индустрия става ясно, че около 15% от анкетираните хазартни оператори смятат, че е добра стъпка онлайн продукти да се предлагат в наземни обекти с цел подобряване принадлежността към търговската марка на огранизатора на игри. Други 15% не смятат мярката за добра, а повечето не могат да преценят. България, която има силно производство на игрално оборудване, постепенно се превръща и в технологичен хъб за водещи световни компании от игралната индустрия, които откриват и разширяват свои представителства в страната. Този тренд се засилва особено през последните години и броят на фирмите с изнесени офиси в страната се увеличава, достигайки над 30 по данни на АИИБ. Градовете, които привличат най-много такива инвестиции, са София и Пловдив. Компаниите закупуват имоти, в които разполагат своите представителства, в които създават студия за стрийминг, технически съпорт, обслужване на клиенти и др. От асоциацията на индустриалната индустрия отчетоха още, че все повече потребители проявяват интерес към луксозните игрални комплекси, които включват казино, игрална зала, ресторанти и клубове на едно място. Районът на Свиленград възвръща челните си позиции сред най-развитите дестинации у нас, предлагащи хазартен туризъм. Независимо че до миналата година Свиленград беше отстъпил на София, Пловдив и големите градове и курорти по Черно море, които предлагат услуги, насочени към по-висок клас клиенти, то с плана за изграждането на луксозен комплекс, граничният град отново се нарежда сред основните дестинации за подобен туризъм, казаха от сдружението. Според изследване на Research and Markets, цитирано в доклада на АИИБ, приходите на игралната индустрия в световен мащаб през 2022 г. са били 449 млрд. долара, а прогнозите за 2023 г. са да нараснат до 702 млрд. долара. За изминалата година най-популярният онлайн гейминг продукт в Европа е казиното (39%), следвано от спортните залози (35%), лотария (18%), покер (4%), бинго (3%) и други (1%). Според статистиката 53% от онлайн залозите в Европа през 2022 г. са направени от мобилни телефони и таблети, а 47% са извършени от настолен компютър. Европейската държава с най-голям брутен приход от хазартни игри (БПГ) е Обединеното кралство, възлизащ на почти 16 млрд. евро. На второ място в класацията е Италия с общ размер от 13.2 млрд. евро. В същото време Нидерландия е на последно място в класацията със сумата от почти 3 млрд. евро. Източна Европа продължава да бъде най-бързо развиващият се пазар на игралната индустрия в Европа. 

Прочети цялата публикация