Какви са политическите предизвикателства за Германия през 2024 година

Новата година в германската политика започна неспокойно – протести на фермери, които разтърсиха правителството, бюджетна криза, крайнодясна партия с високи резултати в социологически проучвания и нова популистка партия, която допълнително раздроби политическия пейзаж, пише Ройтерс.

Ето някои от предизвикателствата пред германската политика през тази година:

ПРОТЕСТИ

Според Херман Бинкерт от Германския институт за нови социални отговори фермерските протести срещу намаляването на субсидиите са получили широка подкрепа в Германия поради недоволството към тристранната коалиция на канцлера Олаф Шолц, съставена от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), „Зелените“ и Свободната демократическа партия (СвДП).

Вътрешнополитическите разногласия и лошата комуникация отслабиха подкрепата за коалицията, която освен това трябваше да се справя с множество кризи.

Подкрепата за коалиционните партии е спаднала до около 30% в социологически проучвания - далеч от мнозинството, което те получиха на изборите през 2021 година. Този спад направи правителството едно от най-непопулярните в съвременната история на страната, отбелязва Ройтерс.

Това от своя страна насърчи много протести - фермерите, които блокират улиците с тракторите си, или избирателите, които прехвърлят подкрепата си към крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ), която сега е втората най-силна партия в проучванията.

Икономическите перспективи за тази година не улесняват задачата на правителството: очаква се растежът да остане значително под средния за развитите икономики, тъй като Германия се бори с високите разходи за енергия, строгите ограничения за заемане на средства и дългосрочните структурни проблеми като недостига на работна ръка.

НЕДОВОЛСТВО В КОАЛИЦИЯТА

Годината започна и с вътрешно гласуване сред членовете на СвДП по въпроса дали партията да остане в коалицията.

Макар че партията избра да остане, гласуването показа недоволството сред коалиционните партии поради болезнените компромиси, които се налага да правят. Все пак за нито една от партиите не би имало смисъл да напуска коалицията, тъй като по този начин всички те биха загубили гласове и власт. Все повече обаче им се налага да убеждават собствените си членове в това и в ангажираността си към собствените партийни принципи, за да спрат разпадането на коалицията.

ВЪЗХОД НА ПОПУЛИЗМА

Двете традиционно най-големи партии в Германия - ГСДП и опозиционните консерватори - загубиха много подкрепа през последните години. Това, както и създаването на AзГ през 2013 г., с която други партии досега са изключвали да работят, усложниха формирането на коалиции.

Сега други се опитват да създадат нови популистки партии, което допълнително раздробява политическия пейзаж.

Сара Вагенкнехт, икона на германската крайна левица, основа своя собствена партия в понеделник. Миналата седмица Ханс-Георг Масен, бивш служител на службата за вътрешна сигурност, популярен сред избиратели, враждебно настроени срещу мигрантите, също заяви, че ще основе нова партия.

В същото време тази седмица баварски съд отмени наказателната присъда на политик от АзГ по обвинение в подстрекателство, съобщи ДПА.

Флориан Йегер, бивш член на парламента на Германия от АзГ, направи изявления във видеоклип, публикуван във „Фейсбук“, в който сравни кампанията на Германия за ваксиниране срещу коронавирус с кървавите погроми срещу евреи, ръководени от нацистите през ноември 1938 г., известни като Кристалната нощ.

Съд в Мюнхен осъди на първа инстанция Йегер по две обвинения в подстрекателство и му наложи глоба в размер на 2700 евро. Той е заключил, че коментарите на Йегер приравняват мерките за ограничаване на пандемията от коронавирус с произвола и несправедливостта на националсоциалистите спрямо евреите в Германия.

По-късно обаче апелативен съд отмени тази присъда, като постанови, че коментарите на Йегер са защитени от свободата на изразяване. Баварският апелативен съд обаче твърди, че коментарите на Йегер могат да се тълкуват по различни начини.

Йегер остава председател на местната организация на партията AзГ в баварския град Фюрстенфелдбрук, северозападно от Мюнхен.

Германското законодателство налага ограничения върху правенето на сравнения с Холокоста и забранява използването на лозунги или символи на нацистката партия извън определени образователни или исторически среди.

ИЗБОРНИ ТЕСТОВЕ

Изборите за Европарламент и провинциалните избори в половината от 16-те провинции на Германия на 9 юни ще бъдат тест за политическите настроения, а силна подкрепа за популистките партии може да им придаде по-голяма легитимност. Това може да се отрази и на политиката: местните политици имат значителна дума по отношение на проектите за зелена енергия, така че биха могли да забавят прехода към въглеродно неутрална икономика.

Най-голямото изборно изпитание през 2024 г. обаче ще бъдат изборите в източните германски провинции Тюрингия, Саксония и Бранденбург през септември, които АзГ е напът да спечели.

Щефан Маршал, политолог от университета в Дюселдорф, заяви, че изборите могат да доведат до правителства на малцинствата предвид фрагментацията на политическия пейзаж и евентуално дори до такива, ръководени от АзГ.

"Това е сценарий, който досега не сме имали", каза той.

Очаква се миграцията да остане важна тема и през тази година, тъй като основните политици се опитват да я изтръгнат от популистките партии, каза той.

ИЗБОРИ В САЩ В ПЕРСПЕКТИВА

Германски фирми и политици нервно се подготвят за президентските избори на САЩ на 5 ноември, които могат да имат значителни последици за сигурността и бизнес интересите на Германия. Политическите спорове в САЩ вече спряха военната помощ за Украйна в борбата с руската инвазия, което поставя по-голяма тежест върху Европа за поддържане и дори увеличаване на помощта. Германия, най-голямата икономика в Европа, е вторият най-голям доставчик на военна помощ за Украйна след САЩ.

Германски фирми също така са притеснени от евентуално засилване на протекционизма в САЩ, ако бившият президент Доналд Тръмп спечели изборите.

Прочети цялата публикация