Fakti.bg | 07.02.2024 04:02:02 | 60

Меглена Плугчиева: Експертите в земеделието не са изненадани от протестите в Европа

Меглена ПЛУГЧИЕВА, бивш вицепремиер по европейските фондове, народен представител, заместник министър на земеделието, последователно посланик на България в Германия, в Швейцария и Княжество Лихтенщайн и в Черна гора, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Защо в Стария континент изригна недоволство от аграрната европейска политика?

Този взрив се очакваше поне за експертите по темата. Той не е изненада, защото имаме комплект от фактори, които доведоха до тази остра реакция и до такива масови протести и демонстрации на земеделските стопани в цяла Европа. Основната причина е т.нар. Зелена сделка, която предвижда твърде много регулации и уклон към биоземеделие и рестрикции за земеделските стопани. Към това се добавиха допълнителни условия, както и безмитният внос от Украйна. За последните две години на войната – 2022-2023 г., от Украйна са изнесени 58 милиона тона зърнени култури.

Към тях се добавят яйца, птиче месо, а за България – и сухо мляко, и мед. И този процес на наслагване от една страна на големи рестрикции, съчетан с бюрократични тежки изисквания към земеделските стопани, плюс фактора "Война“ и безмитен внос от Украйна, който доведе до дъмпинг на цените на земеделски продукти, особено в граничещите с войната страни каквито са Полша, Унгария, Словакия, Румъния и ние сме засегнати, и към това трябва да добавим високите цени на енергоизточниците, на горивата, съответно сривът на цените и допълнителния внос, който идва от трети страни.

Тук трябва да коментираме един сериозен проблем, който за съжаление остава извън полезрението на общественото мнение, защото нашето правителство не го коментира изобщо, а именно – става дума за споразумението за безмитен внос на всякакъв вид продукти с южноамериканските държави. Разбирайте, това са Аржентина, Бразилия, Уругвай, Парагвай. Това е замислено още през 2020 г. споразумение за безмитен внос, но беше отлагано, дискутирано. В интерес на истината, ратификацията не се е състояла още във всички страни и през декември 2023 г. президентът Макрон де факто блокира този процес, защото ако влезе в сила и това споразумение с южноамериканските държави, защото то означаваше към Европа да потече огромен поток специално от говеждо месо, соя и други земеделски продукти, което тотално ще наруши баланса в аграрната политика и ситуация в Европа. Земеделските стопани във Франция, Италия, както видяхте още в Полша, в Румъния, в Гърция…

В Германия.

В Германия беше особено тежка и дълга тази протестна акция, която завърши пред Бранденбургската врата с повече от 10 000 участника и над 5000 тежки машини, трактори. Преди няколко дни, знаете, беше блокиран на първи февруари центърът на Брюксел и летяха яйца и други земеделски продукти по стените и прозорците на европейските институции. Протестите имат и известна специфика в отделните страни. Ако във Франция има съответно реакция срещу цени на горива и други нюанси на френската аграрна политика, в Италия например протестират срещу забраната, която идва от правителството за производство на по-големи количества царевица и други зърнени култури. В Нидерландия има наложени рестрикции при аграрното производство, за да се намалят рязко емисиите от азот и азотни окиси. Виждате – има отделна специфика в отделните страни.

Тези страни, които сме почти граничещи с войната в Украйна, пък сме силно засегнати от дъмпинга на безмитния внос. Но това, което ги обединява всички, е на първо място и основно тежката бюрокрация, засилващата се бюрокрация и условията, регулациите, все по-големите изисквания от страна на Европейската комисия за регулации по Зелената сделка. Какво имам предвид? Вие споменахте 4-те процента, с които трябва да бъдат държани площите в угар, но предвижданията на Европейската комисия и на Зелената сделка са по-амбициозни: този процент – той в момента е спрян, но той е предвиден да расте, да стигне до 10%.

Предвидено е процентът на биопродуктите от биоземеделие да стигне 25% от общото производство. И разбирате, че по този начин европейското земеделско производство става неконкурентноспособно спрямо вноса на земеделски продукти, които идват от Украйна и от трети страни, защото там не се спазват тези високи критерии и високи стандарти, които налага Европейският съюз, а напротив – има масова употреба на пестициди, не се спазват никакви екологични норми и естествено продукцията, която тези страни произвеждат, е много по-конкурентноспособна в ценово отношение в сравнение с това, което е на европейския пазар.

И това обединява и недоволството на европейските земеделски стопани, като вече има партии, които осъзнават, че този краен наречен "климатичен“ или "зелен тероризъм“ не бива да продължава. Европейската народна партия в Германия, например, започва да адвокатства на земеделските стопани в Германия. В Нидерландия имат такава инициатива, нарича се Гражданско движение за подкрепа на земеделските стопани, което също работи в тази посока. Предстоят избори за Европейски парламент и разбирате, че това недоволство ще бъде оглавено от една или от друга политическа сила. Но по-важното е, че трябва да се направят сериозни бързи корекции и да се вземат реални мерки, за да не се поразява аграрното производство в Европа, в конкретния случай – и у нас.

И аз тук трябва да споделя, че има сериозно брожение и вътре между отделните страни и спрямо Европейската комисия. Например комисарят по земеделие Януш Войчеховски е изолиран. Нали виждате, че като се коментират реакции от Брюксел, от Комисията не му дават думата на него, а дават думата на говорителя на Европейската комисия. И това е само защото Войчеховски, още откакто е започнала войната в Украйна, той е един от първите и най-активни защитници на аграрния сектор в Европа и конкретно в Полша и тези, които сме най-засегнати. Вместо това той е елиминиран и игнориран, за да не се чува неговия глас, което не говори добре за поведението, политиката, и реакциите на Европейската комисия.

Това, което казвате, не ни дава оптимизъм, дали Европейската комисия ще реализира политиките си в аграрния сектор.

Смятам, че тя ще бъде принудена, а и самите държави членки ще реагират, защото например една Франция, която е водеща в аграрното производство в Европа, под натиска точно на земеделските си стопани ще принуди властта: не вярвам президентът Макрон, особено при предстоящи парламентарни избори на европейско ниво, да не предприеме съответните мерки. Това очаквам и от Полша, това очаквам и от другите страни. Надявам се, че такава реакция ще има и от България, защото не може да има оправдание, че там някой си в Брюксел или ЕК са виновни и ние нищо не можем да направим.

Ние сме Брюксел, ние сме Европейския съюз и след като сме членове на този Европейски съюз, ние трябва на висок глас, компетентно и сериозно да отстояваме и нашия интерес, и съответно да искаме съответните корекции на тяхната явно сбъркана аграрна политика. Освен това трябва да добавя, че при нас се достига пак по този познат стар принцип: да бъдем повече католици от папата. Значи не стига дето Европейската комисия с този зелен уклон допуска грешки и деформира общата аграрна политика на Европейския съюз, но ние добавяме допълнителни, пак негативни натоварвания върху нашия аграрен сектор с деформации при неправилното или недостатъчното подпомагане на отделните наши подсектори – плодове и зеленчуци, животновъдство и т.н.

И виждате, че така се мултиплицира и увеличава негативният ефект. Освен това трябва да подчертая още нещо много важно: би трябвало всички – и Европейският съюз, Комисията, а и нашето национално правителство, да следи като цяло какво се случва с климата в Европа. Виждате – в Испания, в Италия има вече режим на водата, защото има абсолютен недостиг на питейна вода и се третира морска вода за превръщане в сладка, в питейна вода. Стига се до там, че тази година няма да има душове по плажовете. Стига се до там, че ще има лимит за ползване на отделните домакинства, забрана на строителни разрешения за нови сгради, за да няма ново водоползване и черпане. Ние трябва да отчитаме този проблем и нашето правителство, и нашето Министерство на земеделието трябва да вървят няколко крачки напред с визия точно за тези големи въпроси: как ще посрещнем тези климатични промени, които водят до рязко засушаване, до недостиг на вода.

И ние трябва да сме подготвени за това, трябва да сме подготвени с по-сухоустойчиви селскостопански култури. Кой работи, дали се работи по тази тема? Няма информация. Това са големите теми, плюс корекции на политиката по отношение на бюрокрация, по отношение на регламент и регулиране на действието на Зелената сделка. И разбира се, това, което спешно и актуално трябва да се регламентира или да се търси подкрепа – в резултат на помощта за Украйна чрез безмитен внос как ще се компенсират нашите земеделски стопани. Още повече, че Европейската комисия, която беше взела решение до края на юни 2024 г. да върви този безмитен внос на зърнени култури от Украйна, птиче месо, яйца, мед, захар и т.н., то сега е продължено това решението до 2025 г. Това означава, че няма вслушване в реакциите на досега протестиращите. Затова е крайно време да има повече разум и да има ясна корекция, реформа, спешна, на действието на аграрната политика на Европа.

И ако разрешите да завърша, за България е важно още нещо – че у нас нашите земеделски стопани не получават 100% от европейските субсидии, както старите страни членки. Това е едно старо решение на Европейската комисия и Европейския съюз – че всички държави нови членки на Европейския съюз след 2004 г., където попадаме ние, Румъния и Хърватия, няма да получават на 100% аграрните субсидии така, както старите страни членки. И разбирате, че всичко това акумулира все негативен ефект за нашите земеделски стопани. И завършвам с това, че пак на принципа, че сме повече католици от папата, създаваме утежняващите допълнителни условия от държавата със сбъркано законодателство. Конкретният случай, който сега коментираха животновъдите – вие може да сте регистрирана като земеделски стопанин във Видин, но да имате вашите земеделски площи и особено пасища някъде край Бургас. И разбирате – едни деформации, които рязко рефлектират и унищожават, и пречат на земеделските стопани долу по места, които реално работят. Това значи, че се стимулират някакви фиктивни, измислени, фалшиви "земеделски стопани“.

Министърът на земеделието у нас Кирил Вътев каза, че каквото и да се направи, земеделците все ще протестират. Той застава до тях. В невъзможност ли е българското правителство да се справи с проблемите в сектора?

Трябва да припомня, че тези въпроси, които сега коментираме, голяма част от тях бяха ясни още през юни месец и министър Вътев, встъпвайки на този пост, незабавно трябваше да започне с корекции и в законодателството, и съответно по отношение на темата за компенсации за безмитния внос от Украйна, и т.н. Вместо това, да ви припомня, че министър-председателят при първите протести обяви, че той с "терористи“ не се среща, не коментира, не дискутира.

Не преговаря.

Не преговаря – благодаря, не преговаря с "терористи“. Разбирате, че това неглижиране, това високомерие, което беше демонстрирано, подсилено с некомпетентност от Министерството на земеделието, доведе само до утежняване на проблемите, наслагване и ето, вече трета по ред или не знам коя протестна готовност от страна на земеделските стопани. Но лошото е, че не се стига до конкретни разписани мерки със срокове и финансова обезпеченост, които да станат част от решение на Министерски съвет или решение на парламента. Не се стига до това. Стига се до едни срещи, за да поканят вас, журналистите, и да се каже "Ето каква загриженост“ – едни популистки ходове, които не водят до реални резултати.

И това за мен е абсолютно недостойно. А министърът няма защо да се оправдава, като досега имаше 7 месеца време една част от тези мерки да бъдат взети, да бъдат предприети. Вярно е, че проблемите не са само от неговия период на управление, но това беше негова задача – да бъдат проблемите формулирани и да бъдат формулирани също така съответните краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки и съответно да започне тяхното изпълнение. А сега чуваме оправдания: "Ще застана на тяхна страна“ и "Той Брюксел е виновен“. Смятам, че това изобщо е абсолютно неприемливо оправдание и незаслужено неуважение към целия аграрен сектор. Нещо по-лошо – това, че той, дали от неопитност или по друга причина, противопостави отделните подсектори в аграрния сектор…

И разедини земеделците.

Именно.

С едните преговаря, с другите – не.

Едните да преговарят и да бъдат поканени, привилегировани, другите да бъдат изолирани и да бъдат коментирани като някакви подозрителни елементи – това смятам, че е абсолютно недопустимо, безотговорно. И смея да кажа, че се надявам, че няма да се стигне до ликвидация на нашия аграрен сектор, защото протестите са зовът за помощ вече само за оцеляване от различните подсектори, особено животновъдство, плодове, зеленчуци, лозя. Това са сектори, които са не само силно засегнати в последните години, но сега са наистина на прага на оцеляването. И държавата ако не помогне, то поне да не им пречи с тези сбъркани закони и с всичките тези бюрократични спънки и контроли, които налага.

Какво означава ангажиментът на министър-председателя Николай Денков, че правителството ще подпомогне само губещите производители, и то срещу бележка от НАП?

Това е последното, което той обяви. Въпросът е, че трябва да бъдат разписани точните механизми и правила, как това ще стане, защото това е отново, подозирам, пореден опит само сега да се предотвратят протестите, да се върнат тракторите по места и след няколко месеца, когато той вече няма да е премиер, следващият пример г-жа Габриел, тя да се занимава и да решава този проблем. Още повече, тези средства трябва да бъдат сигурни, налични. Освен това как става доказването постфактум за това, че има щети или няма – това трябва да бъде ясно и точно формулирано. Не виждам как ще стане.

Освен това, обещаните за подкрепа 150 милиона – това е нещо на парче и сума, която ще се разпредели между най-засегнатите - животновъдство, плодове, зеленчуци, но въпросът е, че това са на парче действия, те са само колкото да се закърпи положението. Тук става дума за цялостна ревизия на аграрната политика и съвсем сериозен, задълбочен анализ със спешни действия. Това го говорим от няколко месеца, и не само аз – всички, които имат представа от сектора, а и самите засегнати земеделски стопани го формулират изключително ясно и точно.

Виждате ли решение на въпроса им?

Да. Решението е тотално закъсняло във времето, изключително закъсняло. Решението е спешен анализ и набелязване не само на проблемите, но и на мерките, които светкавично трябва да бъдат взети, които са в по-средносрочен и в по-дългосрочен план, и съответно да се гарантира тяхната финансова обезпеченост, но и сроковете, в които трябва да бъдат изпълнени и да се каже кой отговаря, за да му бъде потърсена след това сметка. Всичко това обаче – не така на някакъв хвърчащ меморандум, а съответно с правна стойност, значимост и легитимност документ, който след това да може да носи последици и за двете страни.

Изтече вече информация, че между т.нар. некоалиционни партньори върви скандал за позицията външен министър след ротацията. Сегашният външен министър Мария Габриел държи да я запази, тя си има нейните аргументи, но сегашният премиер също държи да бъде външен министър, и той си има неговите аргументи. Какво ще произтече оттук нататък? Допустимо ли е такова настояване за постове и най-вече за поста външен министър? Толкова ли е сладък този пост?

Аз първо бих попитала, дали някой в държавата води списък на скандалите, които съпътстват управляващите, които са толкова много, че вече и се застъпват един след друг, та обществото забравя старите и е конфронтирано с все нови и нови. Това е вероятно един от поредните. И всичко това са не само скандали, но и безобразия, които сигурно пълнят ежедневието ни, но в същото време това е спойката между тези управляващи, които са си избрали една дума за управлението, която аз не употребявам, което е много недостойно, разочароващо, обидно и отблъскващо за цялото ни общество. По конкретния въпрос – също смятам, че е абсолютно недопустимо, несериозно и безотговорно да има някакви пазарлъци само за постове, само за това кой ще блесне, или ще ходи в Брюксел, или на други екскурзии.

Командировки.

Командировки, да, да не ги наричаме "екскурзии“ – цитат Бойко Борисов. И съответно в условията, когато имаме толкова много проблеми в страната и когато особено Европа и светът се тресат от военни конфликти, от война, която е в непосредствена близост до България, когато има толкова тежки и опасни климатични промени, които ще ни изправят наистина пред много тежки предизвикателства. Когато в България имаме демографска катастрофа, когато има проблеми в образованието, в здравеопазването, икономиката не можем да очакваме, че ще расте с високи темпове – да се правят такива пазарлъци ми се струва изключително недостойно, и то на това високо ниво.

Имаме нужда от сериозна, отговорна външна политика с лице, с физиономия, тя да предизвиква респект и симпатия за страната ни, а не да бъдем сложени, както и досега, някъде там, в ъгъла, и да ни смятат "момчето за бой“ в Европейския съюз, от което може да се очаква само сляпо изпълнение на всичко, което се разпореди от Брюксел. Нещата са много сериозни и аз искрено се надявам, че възможно най-разумното решение ще бъде взето за външната ни политика, тъй като и новините, които идват в последно време, свързани с кадри на Външно министерство, за съжаление са изключително тревожни и уронващи престижа на тази важна институция.

Какво имате предвид – новини за кадри от Външно министерство?

Всичко това, което беше свързано с убийството със замесен служител от Външно министерство, съответно зачестиха сигнали за недостойно поведение на посланици, съответно има отделни посолства, които са като затворени "черни кутии“ и даже в страната на акредитация не се знае, дали имаме посланик. Българската общност реагира. Не искам да соча конкретни примери, но явно има проблеми. А да не говорим за това, че и много от младите кадърни дипломати в последните години избягаха от това министерство, което вече е също сериозен проблем, ако няма стабилна, компетентна кадрова политика. Така че темите са много. Но България, пак казвам, трябва да бъде представлявана сериозно, отговорно и да предизвика сред партньори и приятели, а и сред тези, които не са ни непременно приятели, трябва да предизвикаме с поведението си респект и уважение. Това е изключително необходимо на страната ни.

Ние видяхме по повод членството ни в Шенген, какво се случи, така че тепърва има да се молим за респект и уважение.

За съжаление, права сте. Това беше един частичен, незадоволителен резултат – за въздушен и воден Шенген. И не се даде достатъчно информация от правителството, какво е било възможно, какво е постигнато, защо само толкова е постигнато. Както се вижда, трябваше външни лица, експерти, анализатори да коментират и да дадат много повече информация, отколкото самото правителство. И подхранването на надеждите от правителството, че до края на 2024 г. ние ще влезем и ще получим съответно и членство в сухопътен Шенген, разбирате, че са също несериозни. Лошото е, че слушам и експерти, финансисти, които поставят под сериозно съмнение изпълнението на критериите, необходими за членството ни в еврозоната, от 1 януари 2025 г. Редно е, крайно време е – то и крайното време ми се струва, че изтече – за сериозно, компетентно, отговорно, достойно поведение и управление на страната, необходимо във вътрешен план, необходимо и за позициите ни навън.

Прочети цялата публикация