Fakti.bg | 14.02.2024 04:08:50 | 54

Веселин Стойнев: Аргументът на Денков и Петков за МВнР е безумен

Веселин Стойнев, коментатор на политическите събития за "Дойче веле“ и заместник-главен редактор на списание "BGlobal“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Девет месеца е износването на бъдещ човешки живот. Какво ще роди правителството на Николай Денков, какво видяхме от него през тези месеци?

Трудно е да се правят рекапитулации, но основната е, че то просто съществуваше. Самият факт може да се запише като успех. Защото след 3-годишната политическа криза и служебните управления на президента Радев, управлението чрез редовно правителство е някаква форма на стабилност, въпреки че голяма част от неговата енергия през цялото време отиваше за как да кажа...

За скандали?

За обиране на луфтовете и скандалите около сглобката, тази паянтова конструкция на това управление. Ако броим конкретните постижения, вероятно можем да изброим доста неща. Разбира се, имаше и доста конкретни провали, но пак казвам, че основната заслуга на това правителство е просто фактът на неговото съществуване, че то ще си изкара 9-месечния мандат. Вижда се, предопределен е с тази договорка. Въпросът е, дали ще продължи. И всъщност, ако не продължи това управление, тогава и заслугите на предишните 9 месеца ще бъдат заличени, защото тежкият компромис, който беше направен за формирането на това управление, няма да получи своето оправдание.

Подсказвате ми въпрос. Бихте ли изброили основателни причини, заради които спектакълът “Сглобка" да продължава? Защото те видимо не мирясват.

Не знам, дали точно е спектакъл, но това, с което тази сглобка напира да се разруши, наистина би било по един доста сюрреалистичен начин да приключат, с един измислен спор за външния министър. Защото няма нито едно публично обяснение, което да хване дори малко дикиш. Първо, по външната политика, двете формации, които стоят зад това управление нямат никакви различия. Следователно няма никаква логика, те да се борят неистово кой да е външният министър. Второ, България не е Съединените щати, където залогът е кой да бъде държавен секретар на САЩ, нито е европейска велика сила. Все пак ние сме, както казваше Симеон Сакскобургготски: small is beautiful - “малкото е красиво". България не е външно-политически фактор. По-скоро един от успехите на тази сглобка е, че ни върна по-здраво към евроатлантическия коловоз, върна ни на евроатлантическия коловоз така, че няма никакво основание за друг път. Трето, няма никакви основания от гледна точка на договорките досега, защото беше договорена единствено ротацията на премиерите и никъде не беше казано, че външен министър ще продължи да е Габриел или че външен министър ще стане Денков.

И най-фрапантното е, че и Денков, и съпредседателят на партията му “Продължаваме промяната" Кирил Петков през два последователни дни извадиха безумният аргумент, наистина безумен, че постът на външния министър им трябвал, за да можел да се чува гласът на партията в чужбина. Тоест, той се превърна в партиен секретар по международните въпроси. Това освен, че е нелепо, означава и заявка за водене на две паралелни външни политики - една на премиера и правителството като цяло, друга на външния министър, което е пълен абсурд. И най-големият абсурд е, че никъде по света правителство не пада, заради един министър, т.е. едно управление не пада заради недоговорен един-единствен, при това не ключов, пост. Ключовият пост е на премиера, ключовият пост е на финансовия министър и, разбира се, правителство пада, когато има грандиозен скандал, тогава то може да падне и заради някакъв второразреден министър.

Но ти да съсипеш управлението си без нито една легитимна причина, означава да подкопаеш изобщо легитимните основания за неговото съставяне. Какво ще кажат избирателите на ПП-ДП например, които преглътнаха огромния компромис техните политически представители да се наредят до довчерашните им първи врагове, наричани корупционери и кукловоди на дълбоката държава. И сега изведнъж това управление, този тежък компромис да падне заради едното нищо. Не заради съдебната реформа, не заради оръжието за Украйна, не заради ако щете земеделските производители или заради липса на отказ на някаква стратегическа политика. За нищо, за един пост, зад който не стои никаква кауза. По този външно-политически пост нямат различия и е все едно кой ще бъде министър на външните работи в този смисъл. Така че най-голямата глупост, която могат да допуснат, е наистина да развалят сглобката, без реално да има никакво обяснение за това, без да има видима причина.

Причина имаше за създаването й: да изглеждаме открито; да не се явяваме постоянно на избори, на които се случва едно и също; да не продължава да управлява президента, превръщайки парламентарната република в президентска; да върнем страната на евроатлантическия коловоз в тежката геополитическа ситуация, в която Путин води несправедливи войни. Сега такова нещо няма, защо разтуряте сглобката? Да не би Конституцията да не е приета, поправките да са отхвърлени? Да не би оръжието за Украйна да не е гласувано? Да не би бюджетът да не е одобрен? И то с изпълнение на огромните претенции и желания на всички страни. Така че това ще бъде едно грандиозно фиаско, от което мисля, че всички ще понесат една много-много тежка цена. И особено ПП-ДБ, защото тяхната позиция в момента е как да кажа: по-нестабилна, по-неоправдана.

По-уязвима?

По-уязвима, да. Защото срещу компромиса да влезеш в управлението, ти излизаш от него без реална причина. Да не говорим, че нямаше и убедителен кандидат, дето се казва, ние нямаме някакъв Хенри Кисинджър тук, за който да се бием непременно да стане външен министър. Имаме един академик Денков, който няма натрупан опит в дипломацията и външната политика. И не виждам на какво основание, той трябва да е повече външен министър, отколкото образователен, например.

Толкова ли е силно постолюбието, тоест, любовта към постовете, та надскача здравословния инстинкт за съхранение на некоалиционните партньори?

Много често споровете в политиката имат едни съвсем елементарни битови обяснения и също така да се каже и когнитивни. Човек когато застане в този водовъртеж на високите етажи, има моменти в който оглупява, така че нищо чудно това да са обясненията. А разбира се, по-рационално би било трето обяснение, което ние не виждаме, да текат някакви задкулисни и тежки борби за по-голямо разпределение на власт. И това да е само върха на айсберга, тоест, това да е целофанът външното министерство, което да прикрива всъщност далеч по-сериозни разногласия по второто издание на управлението на сглобката. Ако е то, а публиката в един момент трябва да стане свидетел на това, което се случва пред кулисите, а не зад кулисите, то рано или късно ще се случи. Но ако не е това, наистина такова безумие, мисля, че няма да го разбере и най-отстраненият от политиката човек, защото тук няма никакво, дори просто най-елементарно оправдание за това, ти да развалиш едно толкова трудно удържано и съставено управление. Да го развалиш за едното нищо, просто за някаква прищявка или за някакъв инат, ако щете. Така че ще предстои да видим, дали ще излязат от този безумен водевил или ще разкрият някаква по-дълбока картина на невъзможност да управляват заедно и да трябва да ходим на избори.

Искам да ви попитам, г-н Стойнев, защо въпреки публично заявените желания на участващите страни коалиционно споразумение или какъвто наричат документ за съвместно управление, все още не е подписан?

Защото освен, че е трудно възможно, е и неизгодно и за двете страни, особено за ПП-ДБ. Досега тази сглобка функционираше по гъвкав начин именно заради липсата на коалиционни споразумения. Така можеха да се скрият много претенции и много компромиси. Ако вие имате коалиционно споразумение, където ясно е разписано, кой с какво се съгласява и кой какво обещава, тогава трудно можете да изкопчите нещо повече от партньора си, който е и опонент едновременно. И трудно можете всеки трус и неразбирателство да го преодолеете, без да развалите цялата конструкция. Защото черно на бяло ще бъде написано, ето както и сега. Единствено написано кадрово на ротацията е, че двамата премиери си сменят места премиер и вицепремиер, и че нито един няма да е външен министър.

И тълкуването на тези два документа - едното е Програмна декларация, другото е Програма за управление, и в двата никъде не пише, че Денков ще бъде външен министър, а Габриел ще запази поста си в следващите 9 месеца. Ако в цяло едно коалиционно споразумение запишете, кой какви министерства има, какви политики се поемат, въпреки че имаме Програмна декларация, приоритети и т.н., ако по-ясно се напишат тези ангажименти, тогава всеки трус във всеки един момент би съборил управлението. А същевременно и всяка претенция властова или лобистка, ако щете, по-трудно би била изтъргувана, защото би била видяна публично. Тоест, всеки би я хванал: аха, вие тук значи срещу това сте дали нещо друго на другия, защото в споразумението ви пише това и това.

Затова не е изгодно, затова няма и до ден-днешен дори обещания от лятото въобще на механизъм за назначение на регулаторите. Бави се вече почти 9 месеца това нещо, то е елементарно, дори не е споразумение, а някакъв механизъм. Той дори беше записан като пожелателен текст и в Конституцията, че тези хора трябва да отговарят на високи етични стандарти и да имат професионални качества. Така че това прави от тази сглобка една мека муфа, казано на технически език, която е много гъвкава - липсата на коалиционно споразумение. Аз не знам обаче, дали във втората фаза, ако тя се осъществи след 6-ти март, дали във втората фаза няма да се наложи все пак някаква по-кодифицирана форма на сътрудничество, някакъв документ, защото това вече е несериозно за публиката, твърде несериозно. А и защото самата конструкция сякаш има нужда вече да стъпи поне на някакви колци, да ги забие в пясъците и да заприлича на някакво наколно жилище, а не на плаващ дюшек върху блато. Така че може би, ако прескочат този Рубикон сега и се стигне до ротация, най-добре би било и за двете страни да подпишат някакво, макар и хлабаво коалиционно споразумение, струва ми се.

И тук идва другият въпрос: защо управляващите упорито изобразяват илюстрацията на поговорката “В мътна вода се лови рибата" и не съзнават ли, че по този начин дават тон и на останалите да създават всеки на своето ниво блатна действителност?

Да, това се случва и всъщност основният проблем, според мен, който те ще усетят вече и двете страни, но главно, пак казвам ПП-ДБ, защото те направиха компромиса пред своите избиратели, че политическите лидери и техните политически послания започват да се делегитимират. Да живеят сякаш някакъв собствен живот. Те започват да звучат като заклинания, като плакати, като високопарни обещания и само хвалби. Именно затова, защото не се вижда в пълнота начинът на функциониране на това управление. Хората са си дали сметка, преглътнали са, че така или иначе, това е голям, тежък компромис. Но когато е компромис, ти трябва да можеш почти да виждаш отсреща, какво се случва, колкото и то да е грозно.

Тоест, самата прозрачност, която беше основното знаме на Промяната при създаването ѝ, при идването ѝ на власт, започва сякаш вече да се руши. И дори тя да е прозрачна, тя не изглежда прозрачна, защото това, което се вижда отвъд тензуха, е толкова уродливо, че чак не вярваш, че това е цялата истина. В този смисъл, основният проблем на такъв тип компромисно управление или поне за голяма част от неговите участници е именно този. Легитимността, с която ти си дошъл на власт като чист, неопетнен и прозрачен, е същата, която ще те стопи и евентуално ще те свали от власт и ще заличи успехите ти и постиженията ти, с която ти си дошъл, а именно принципността, прозрачността, откритостта. Тези неща неизбежно ерозират във всяко участие в управлението, но поне да си струва цената. Хубаво е човек да изгори, за да свети, но не е хубаво да изгори преди изобщо да се е разпалил огънят. И тук имам чувството, че от главозамайване, и от неопитност, и ако щете и от некадърност, и ако щете от арогантност, огънят може и да не се разпали, тъкмо когато аха-аха да покаже някакви резултати да се е разгорял.

Какво означава феноменът “Пеевски", защото благодарение на този феномен, ние разбираме малко повече неща от кухнята на сглобката? Именно с назидателността на Пеевски ние по някакъв начин, с една крива оптика, виждаме какво се случва и в управлението.

Даже не знам дали е феномен или по-високо ниво ноумен, казано на философски език, тоест, напълно непознаваем феномен, тоест само богопостижим. Иронията настрана, но Пеевски очевидно играе своята игра властова, силова, да стане партиен лидер, въпреки че беше леко понижен. От ноември той смяташе, че ще бъде председател на ДПС, сега максимум може да бъде съпредседател. Да видим все пак, дали Ахмед Доган не му крои някаква друга шапка, това ще стане ясно само след 10 дни на конференцията им. Но вижте, това е стилът Пеевски, ние сме забравили, че този човек е таран, той играе ва банк. Той мина през “Булгартабак", през КТБ, през ДАНС два дни. Той играе силово, но открито, там при него няма такива неясни средни положения.

Така че можем да вярваме, че действително в момента той наистина е евроатлантик, както наистина преди това е бил собственик на банка или приватизирал остатъците ѝ, и така да кажем. Пеевски е силов фактор в политическия смисъл на думата и с това, че това е човек, за който не знам, дали знае всичко за всички, но създава поне това впечатление. Така беше казал и на Костадин Костадинов едни реплики, които станаха мемета в социалните мрежи, той заплаши Костадинов “Знам всичко за теб!" и оня му отговори “Какво знаеш, бе?" Тоест, този респект на един човек, който знае всичко за всеки, а под знания разбираме вероятно нещо много повече от знание, а и лостове и доказателства за въздействие. Така че това го прави много силен,фактор, освен това, силен фактор го прави това, че той лесно може да се договаря с довчерашни не просто опоненти, а противници.

Помним, това беше срещу Борисов, той го плашеше преди 10 години как на Цветан Цветанов едва ли не ще му разкаже играта тогава, на втория човек в ГЕРБ и вътрешен министър. Той има много по-делови маниер на превръщането на вчерашните врагове в партньори, с които си разделят нещата както между картоиграчи, отколкото партньорството между ПП-ДБ и ГЕРБ и ДПС, което никога няма да е искрено, никога няма да е открито, никога няма да е равнопоставено. “Аз знам всичко за теб", затова, как да кажем, с ясна доза изчислимост ще си поделим параметрите на играта, ще си поделим порциите и т.н. Така че в този смисъл той е един много успешен човек и успешно играе позицията на неучастващ пряко в управлението, но все по-влиятелен в това управление. Както виждаме, той беше един от първите, които казаха ясно и категорично, че никъде в коалиционното споразумение не пише, че ПП трябва да имат външен министър и затова трябва да отстъпят. Не знаем до какви нива властта на ДПС и лично неговата в управлението не е всъщност на много широка основа: през зам.-министри, през шефове и бордове на държавни фирми, през дипломати, посланици, ако щете.

И вероятно и досега, а и в бъдеще в регулаторите, които са много сериозна власт, много по-сериозна от видимата изпълнителна власт в Министерския съвет. Така че и това хората го виждат все повече, например. Най-накрая разбраха, какво е КЗК - Комисията за защита на конкуренцията, че тя е много по-важна от един министър, пред който можеш да излезеш да протестираш, да излееш торба ябълки и литри мляко, и да постигнеш своето. Но пред КЗК и да протестираш, нищо подобно няма да се случи. Ако тя остави някой да направи картел в мобилните оператори, ще го направи. Ако остави да направи картел за цените на горивата, ще го направи, и хората го плащат. Иди си протестирай, тя е независим орган, политически неотговорен, не плаща политически цени, не може да бъде свалена от власт. И така с още доста регулатори: така беше с КФМ, които допуснаха фалита на КТБ. Така е и с Комисията за защита на потребителите, която няма да може да повлияе върху повишението на цените на мобилните оператори, ако не е цялата държава. Защото това вече е въпрос на инфлация, а оттам и на членството в Еврозоната, заради което има политическо сред управляващите единомислие. Така че всъщност ние като граждани не знаем колко голяма е реалната власт и кой какви порции от нея държи. Но все повече можем да се досещаме.

Още повече, че на Младежката конференция Доган остави Пеевски сам да доведе докрай заседанието, в което Пеевски нееднозначно каза: “Трябва да се готвим за управление на държавата". Не за участие в управлението, а за управление. Как разчитате този призив? Той далеч не е невинен.

Като едно постепенно завръщане на ДПС във властта, впрочем, това е единствената партия, която от самото си създаване има последователна политика на отглеждане на кадри от най-младежки години, от комсомолска възраст. И инсталира тези кадри в различни позиции, включително и международни и управленски, така че те да натрупат опит, да добият опит. Това го няма нито една партия и затова виждаме, че в момента голяма част от проблемите на управлението са именно заради това насипно състояние: ти не просто да събереш неподготвени хора, а да събереш политически не контролирани хора. Ти не знаеш тяхната биография, те не са доказали своята лоялност. Утре те предават, утре се корумпират лесно, например, и от това цялата партия плаща огромна политическа цена.

Докато ако си подхванеш един кадър още от университетската скамейка или под 30-годишна възраст, и след 10 години ти го промотираш кадрово, но и вече си гарантирал изцяло неговата лоялност към твоята формация, ти няма да рискуваш, както правят ПП сега, които събират от кол и въже някакви хора на всякакви позиции от областни управители до зам.-министри и не знаят, кой чий е и какъв е, не само какво може. И тогава получаваш пробита партия всъщност, тя е превзета или най-малкото, получаваш постоянно скандали. Докато ако си имаш отгледани кадри, които си ги проверил, грижил си се за тях, осигурявал си им кариерното израстване и натрупване на професионален опит и главното политическо качество – тяхната лоялност, тогава ти няма за какво да се плашиш, че утре в управлението някой от тях ще те издъни. Просто осигурил си си на 90% кадрова сигурност.

Това, което не могат да си позволят партии, които са се появили така изведнъж нависоко от нищото: такива бяха ИТН, такава е и ПП. Които изведнъж избухнаха като тип народни движения и в момента, в който трябва да управляват, едните изобщо дори не стигнаха до управление, именно поради тази липса на политически опит, на некадърност, на кадри, каквито бяха ИТН, които смятаха, че с 60 души могат сами да управляват. Така сега са многобройните пробойни в ПП, поради това, че просто е нова формация, която не е изградила никакви структури, не е отгледала никакви лоялности, не е проверила редица кадри, няма как да ги провери за това кратко време. Стари партии като ДПС сами си ги отглеждат, такива бяха и БСП, но тя беше стопена до там, че вече да няма и кадри. ГЕРБ остана единствената партия, която се разви като партийна структура, докато е партия на властта. И тя все още, разбира се, разчита на такива вече подготвени кадри, защото те са били на власт, и защото те очакват, че тя пак ще се върне на власт. Тя, разбира се, и сега е на власт.

Как изглежда България в навечерието на Европейските избори, защото 3-4 месеца не са кой знае колко голям период. Какво ще ни изненада там?

Не смятам, че нещо много ще ни изненада. По принцип европейските избори, не само в България, но и в Европа не се радват на особена популярност. Много по-слаба електорална активност имаме, отколкото на парламентарни избори, но винаги са някакво мерило за политически настроения, евентуално за преконфигуриране на политическото пространство, но аз не смятам, че те ще дадат такъв залог, защото на първите избори, например, ДПС щяха за малко да станат втора, ако не и първа политическа сила. Именно заради ниската избирателна активност. Обикновено на такива избори най-добре се представят такива по-малки формации като ДПС, които са стройни и гласуват винаги по един и същи начин. Или нови, крайни радикални формации, които се явяват като алтернатива на статуквото изобщо. И такива са всякакви крайно десни в Европа, такива са и в България.

Така че те няма да дадат точна картина за политическите настроения, реалните в страната. Друго, за което се сещам, е, че на тях се гледа малко и като на изгнаничество от голямата вътрешна политика. Хора, които са неудобни, защото могат да бъдат партийни съперници за лидерското или под лидерско място се пращат на избираеми места в Европарламента, просто за да не са конкуренция тук на домашния терен. Нещо като на времето при социализма бе пращането на отговорен партиен другар за посланик в чужбина. Това се наричаше “във връзка с преминаването му на друга работа", тоест самият политически елит не гледа на европейските избори като на голяма, а като на второстепенна битка, затова си позволява да праща имена, които могат да му създадат главоболия. Ето например, за да не съм голословен, имам предвид Никола Минчев. Този човек е едно от популярните лица в ПП, той трябваше да бъде председател на парламента, говори се, че е бил вариант и за кандидат за кмет на София. Той е човек, който може да събере по-голяма част от вече оттеглящи се части избиратели на ПП и ДБ, но очевидно за партийното ръководство е нежелан и е изтласкан в европейския вот. Макар и да оглавява листа, тоест той ще бъде употребен, неговото име и популярност ще донесе максимални гласове за формацията. Но за неговата политическа кариера на млад човек това никак не е добре, защото политическа кариера се гради вътре в страната, а не навън.

Прочети цялата публикация