Бюджетът търси баланс за изискванията към България и гражданите да почувстват предимствата от еврозоната

Няма да критикувам президента, защото той упражни правото на връщане на закона и неговите аргументи, сигурно в една обикновена ситуация, биха имали резон. Но ситуацията не е типична и не става дума да се продаде обикновено предприятие, а за фирма със сериозна инфраструктура и критична за националната сигурност – "Лукойл". Това коментира бившият председател на НС и депутат от БСП Наталия Киселова в интервю пред БНР.
В предаването "Неделя 150" тя сподели, начинът, по който правителството и НС са действали за рафинерията, след наложените от САЩ санкции, за Русия да се гарантира, че българските граждани и бизнесът ще имат достъп до горива.
"Правото на собственика не е абсолютно право. Това означава, че в определени случаи правото може да бъде ограничавано, за да се защитят по-висши цели и интереси. В този смисъл националната сигурност е по-висш интерес и интересът, обществото да има нормално функциониране на икономиката, също", обясни Киселова.
Тя посочи, че за да се гарантират правата на собственика, които са ограничени в случая, ще има специална сметка, в която да се събират приходи и да се правят разходи, когато се налага.
"Но как ще се развие занапред ситуацията зависи не само от желанието на българското правителство и особения управител, а и от геополитическата конюнктура, която предопредели налагането на санкции", каза Киселова.
Тя е категорична, че избраният особен управител на рафинерията Румен Спецов, дори и с разширени по закон правомощия, не може да прави каквото си иска:
"Особеният управител трябва да съгласува всяко действие с правителството. Нали не подозираме, че правителството ще направи каквото си иска със структуроопределящо предприятие? Интересът на България е "Лукойл" да продължи да плаща данъци."
Дали бюджетът за 2026 г. е левичарски, Киселова коментира така:
"Зависи кои аспекти гледаме. Като цяло това е възможният бюджет, който търси баланс за изискванията към България за влизането в еврозоната и гражданите да почувстват предимствата, отколкото само недостатъците при влизането в еврозоната."
Киселова посочи, че парламентарната група на БСП са настоявали да се приемат предложенията за пенсионерите и "минималната пенсия става 346 евро, повишава се и средният размер на пенсиите".
Киселова коментира е защо се вдигат осигуровки и данък дивидент:
"Преценихме, че това е един от данъците, който виждаме че има възможност за заобикаляне. 20 000 управители на дружества за изминали години декларират нулеви трудови възнаграждения и са получавали дивидент. Защото при трудов доход данъкът е 10%, а при дивидентът е 5%. Ето как капитала получава по-високи възнаграждения от работещите."
Прочети цялата публикация



Бюджетният риск стига до домакинствата и бизнеса. За първи път от Беров и Виденов държавата търси заем от гражданите
Ройтерс: България се подготвя за еврото на фона на вълнение и скептицизъм
Оставката не е катарзис: протестът трябва да продължи
Бивш румънски премиер: Еврозоната дава на България конкурентно предимство
България въвежда еврото със смесица от ентусиазъм и страх
Евгений Кънев: Статуквото не си губи времето по празниците и явно се реорганизира
ФАЦ: България е по-богата, отколкото изглежда
България въведе еврото, връщане назад няма
Църквата в Антверпен, където българският дух намира своята принадлежност
Quo vadis - големият въпрос пред България и Европа
10% от оборота глоба при установяване на картел при доставката на храна за болниците
Прекъсването на интернет достъпа в Иран продължава над 60 часа
Агресията на Путин се изравни днес по продължителност с Великата отечествена война
Шефът на НАП: Над 1000 проверки от началото на годината, целта е да спрем спекулативното вдигане на цени
"Два града - еднаква болка": Кочани с почит и съпричастност към жертвите в Кран Монтана
Половината левове вече са изтеглени – плащаме все по-рядко в брой и все по-често с карта и приложения
Над 60 часа без интернет е Иран
ДСБ с настояване за 100% машинно гласуване
Планински спасители свалят ранен мъж от връх Мусала
В кои сфери ще има глад за кадри през 2026 година