Вдовицата на Николай Ишков разказа за последните му мигове

Вдовицата на без време отишлия си артист Николай Ишков – Нора Ишкова, разказа пред "Уикенд" за смелата му битка с коварната болест.

Николай Ишков е роден е на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър" Между 1987 и 1989 г. е актьор във Вариететен театър гр. Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 г. е продуцент, лицензиран към Националния филмов център. Финансира специализация по компютърна анимация в Париж на режисьора Златин Радев.

През 94-та година става президент на футболния клуб "Спартак" Варна, а десетилетието му начело на тима е едно от най-успешните в историята му и сините варненци постигат едни от най-големите си успехи.

Зрителите го познават от сериалите "Съни бийч", "Връзки" и "Под прикритие".

"Преди 10 месеца Ники беше диагностициран с най-агресивния и смъртоносен тумор в мозъка. В средата на март миналата година симптомите му бяха подобни на инсулт. Беше мълчалив, каза, че нещо му е изтръпнало вдясно. Веднага отидохме в „Пирогов”. В болницата го изследваха. След ядрено-магнитен резонанс се оказа, че има голям тумор в центъра на мозъка. Направихме консултация с трима изтъкнати български неврохирурзи и с 3 клиники в чужбина. В крайна сметка всички бяха категорични, че не може да се оперира туморът, тъй като засяга важни жизнени центрове. В болница „Иван Рилски” на 3 април направиха стереотактична биопсия, при която много деликатно с инструмент, подобен на игла, се взе материал. 7 дни преди Великден излязоха всички хистологични и генетични изследвания, които потвърдиха, че туморът е агресивен и за него няма лечение", каза съпругата му Нора.

Когато съпругът ми разбра това каза: „Всички рано или късно ще умрем и щом лекарите ми дават от шест месеца до една година живот, нека всеки ден оттук нататък да бъде празник. Щом ще се мре, искам да си изпием виното и да си изпушим пурите”. Имаме колекция от бутилирано вино, която събираме от 30 години".

А аз приех много зле диагнозата му, спомня си тя. "Много зле. Усещането беше, че съм се блъснала челно и с висока скорост в товарен влак. Сринах се. Бяха светли дни, преди Възкресение. Ники ме дръпна и каза: „Аз съм те взел мъжко момиче, дръж се в ръце. Това ще е последният ни Великден заедно!”. На празника бяхме у дома с 4-те ни деца, майка му и леля му".

Ники беше категоричен, че когато приключи лечението му, иска да се върне във Варна.

"Единственият лек за този вид тумор се оказа, че е „Темодал”. От 26 април до 10 юни се направи съчетан курс - химио- и лъчетерапия. През юни Ники замина за морската столица. Пожела да не даваме публичност на диагнозата му, искаше да знаят само най-близките му. Изкарахме много хубаво лято, децата бяха с нас. След това имахме и прекрасна Коледа. Децата много бързо трябваше да пораснат. Синовете ни са завършили училище. Единият учи в Италия, другият работи. Дъщерите ни са в Италианския лицей, в 8 клас са. Живеех между Варна и София, но реших всички да се преместим при Ники да си бъдем заедно до края. В желанието си да си останем задружно семейство, отписах близначките от Италианския лицей и ги записах в техникума по дървообработване във Варна, където преди години Ники е учил. Да, ама не! Той като разбра, се възпротиви: „Другата година сигурно няма да съм жив, а децата сега са 8 клас и имат още 5 години да учат. Айде обратно в София!”. И двете са кадетки в „Славия”. Всъщност подсъзнателно Николай каза, че не иска децата му да го виждат всеки ден в инвалидната количка. Единият ни син си остана в София да гледа сестрите си, другият работеше във Варна и ми помагаше. Всеки ден трябва да се живее пълноценно, никой не знае какво го очаква утре – това бих казала на хората. Ето например нашия живот - преобърна се буквално за дни".

"Всъщност Ники се отърва. Излетя в съня си като ангел. Най-хубавото е, че нямаше болка и си отиде от този свят много достойно. Изигра си последната роля, както той си знае. Истински бохем и бонвиван! На погребението си беше много красив в ковчега, беше като облекчен. Спеше като ангел. Ковчегът беше отворен. Изпратихме го с аплодисменти. След траурната церемония направихме една хубава софра, на която имаше от любимия му калкан. Пушихме, разбира се, и пури. Беше страхотен ден. Ники го заслужаваше", разказа още Нора Ишкова.

Прочети цялата публикация