Fakti.bg | 26.02.2024 12:11:25 | 39

Улица "Граф Игнатиев", "Навални" или "Томас Уилсън"?

Авторът на коментара - ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- БГ

Журналист, критик, преводач

Граф Игнатиев е един от най-големите българомразци. Наричан е вицесултан на Османската империя поради огромното си влияние в Цариград. Негова е "заслугата" за прогонване на нашите владици от столицата Цариград и убийството на Левски от скалъпен трибунал в София.

Преди десетина години започна, но заглъхна национална подписка за преименуването на столичната улица „Граф Игнатиев”, напоследък станала символ на некадърното и корупмирано управление на страната ни със скъпия и грозен ремонт. Но това е друга тема. Нека след „ремонта на ремонта” да преименуваме и тази прочута улица. Защото просто не е редно тя да носи името на един от враговете на България, при това пряко виновен за смъртта на Апостола на свободата. Да, това е историческата истина, която все още не позната на всички българи, но Слава Богу, времето ни е вече такова, че тя не може повече да се крие. Много митове пропаднаха, много горчиви истини излязоха от архивите. Достатъчно е да прелистим само една преиздадена наскоро документална книга под надслов „ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”, за да се убедим в двуличието на Руската империя и по- специално на нейната дипломация в съдбата на България. А както знаят всички, учили в училище история, дипломат номер едно е бил известният Граф Игнатиев / 1832-1908/ . В Русия са го наричали „вицеимператора”, заради огромното си влияние в Цариград. Именно той е изиграл една много коварна роля. Още През 1872 година, когато турският султан вече е издал Фермана за църковната ни независимост / 1870/, за утвърждаването на Българската екзархия, той успява да убеди властите в Цариград да заточат в Анадола като „врагове на империята” българските владици. За щастие, близо 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков и Никола Икономов, се организират в мащабно протестно шествие срещу това решение на Високата порта. Великият везир Недим Махмуд паша се съгласява нашите духовни предводители да бъдат освободени и върнати в столицата. Но Граф Игнатиев продължава злостната си антибългарска дейност. През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, подтикнати от него, обявяват схизма против Българската църква. Великият везир изпраща ултиматум до Патриаршията да признае независимостта на Българската православна църква и като резултат от това на българите е разрешено да изберат сами свой патриарх. Но месец след това подлият граф успява да злепостави везира пред султана и така Недим паша бива уволнен.

В началото на 70-те години на 19 век нашето национал- освободително движение е в разгара си. То е приело

идеята на великия Георги Сава Раковски за „освобождение на България със собствени сили и средства”,

защото както той, така и другите велики български революционери от епохата просто не са вярвали на Русия. Знаели са добре, че „Дядо Иван” е просто един мит, че истинската цел на Русия не е освобождението на „братята славяни”, а завоевателни войни за превземането на Проливите и достъпа на империята до южните морета, задача, поставена още от Петър Първи. Защото Русия води цели 11 войни с Турция през 18 и 19 век, но нито една от тях не е с тази благородна мисия. А Граф Игнатиев, който е имал добра информация за живота в Турската империя и особено в България, е знаел, че водачът на българите в борбата им за свобода е Васил Левски. Целта на Русия и неговата задача са били ясни: убийството на Дякона и обезглавяването и неутрализирането на нашето национал- освободително движения. Той успява да внуши на султана, че Левски е „опасен враг и престъпник” и настоява за неговата смърт. Става дори един от организаторите на процеса. Сам определя състава му. След години, един от съдиите, небезизвестният русенски богаташ и юрист, училият в Парижката Сорбона, хаджи Иванчо Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”

Още по- зловеща е ролята на Графа по време на Цариградската конференция на великите сили,

свикана през декември 1876 по повод въпроса за територията на новата българска държава. Според картографите българите са населявали по- голямата част от полуострова, цели 220 хиляди кв. км и са били около 4,5 милиона. Но Русия не иска това, тя желае малка и слаба провинция, васална на Петербург. Граф Игнатиев обещава на султана, че Русия ще остави на Турция големи части от територията на бъдещата България / Македония, Родопите, Тракия и Беломорието/. И е безкрайно щастлив, когато България бива разкъсана на две – Княжеството и васалната на султана, Източна Румелия.

Всичко това е описано в дневниците и кореспонденцията на Графа- българофоб, който едва ли е предполагал, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика и че българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, а личната му кореспонденция със султана и с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване...

Ето и един откъс от Дневниците на лицемерния руски Граф: По отношение на съдбата на българите след предстоящата война графът се е отнасял като към васални поданици:

„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското население в послушно оръдие на руската политика и в постоянен и верен съюзник, като унищожим всякаква възможност за преминаването му в някой враждебен лагер в Европа...”

С убийството на Дякона граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че

техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия.

Българското революционно движение трябва да обслужва целите и интересите на Русия, а не обратно. Или както сам той казва в своите "Записки", "българите трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т. е. имайки предвид само освобождението на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех - е безразсъдно и осъдително".

Нашата общественост все още не знае точната истина за съдебния фарс срещу Васил Левски, особено на изясняването ролята на Русия в лицето на своя представител граф Николай Игнатиев за осъждането и обесването на великия ръководител българската революционна организация. А истината е проста: Русия – не е могла да търпи независима от нея българска революционна организация, бореща се за независима българска държава! Поради което същата тази наша „освободителка” чрез своя представител граф Игнатиев (наричан от българите в това време - граф Лъжко) е направила всичко възможно за унищожаването на българската революционна организация и погубваното на нейния велик водач!

И защо да не дадем ново име на тази улица. Ето една идея:

Става дума за Томас Уидроу Уилсън /1856- 1924/, двадесет и осмият президент на САЩ / от 1913 до 1921/, виден американски историк и политолог, доктор на науките и Нобелов лауреат за мир / 1920/. Един искрен приятел, защитник на България, от малцината западни лидери, подкрепил нашата страна в един от най- трагичните и страшни момент в нейната история.

За съжаление, в България, засега на негово име е наречена единствено малка улица в Пловдив, а през 2016 г. беше предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест, която така и все още не е намерила широка гласност или подкрепа, въпреки огромния му принос за защитата на българското единство и суверенитета върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия, както и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите, ОН, включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 кв. км. територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв.км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против коварните гръцки планове, подкрепени от не по- малко алчните власти в Сърбия и Румъния.

Може би, малцина знаят, че тъкмо тогава нашите съседки искат направо България да бъде заличена от картата на Европа и света като държава. Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Това получава подкрепата на е възприето на Франция и особено на Англия, която винаги е била наш враг / дори въоръжава Турция с най- модерното оръжие за Руско- турската война. За щастие, този коварен и безумен план среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Томас Уидроу Уилсън, който, за наш късмет, присъства лично на Парижката конференция за мир през 18 януари 1919, в двореца Версай, под председателството на френския президент- българофоб Жорж Клемансо. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.н. „Планинска Тракия”) с граница по поречието на Арда.

Томас Уилсън е президентът и е безкомпромисен докрай, той осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану,

дори заявява, че той, Уилсън, „по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един достоен народ със самостоятелна държава и древно, вековно минало...”

Тук трябва да споменем, че именно Томас Уилсън се оказва ключовата фигура на Парижката мирна конференция / в нея участват близо 1000 делегати от цяло свят!/, където той настоява подписването на поредицата от мирни договори между държавите да се обвърже със създаването на международна организация за поддържане на мира, в лицето на Обществото на народите (ОН), бъдещата ООН. Самият той лично съдейства, безкористно посредничи, активно насърчава част от дотогава враждуващите страни да сключат мирни договори. Затова е бил наречен „миротворецът Уилсън”, за разлика от други свои американски колеги- президенти предизвикали немалко войни по света...

Томас Уилсън е получил не случайно Нобел за мир през 1920. Приносът му е наистина забележителен, впечатляващ. Затова в Париж един от големите булеварди в центъра носи неговото име, „Гарата Уидроу“! По негова идея и с негова подкрепа се създава Чехословакия като държавен съюз на Чехи и Словакия. И досега централната гара в Прага се нарича Уилсъновата гара. Като един от световните политически лидери е руската белоемиграция след 1917 година, а Армения и Уругвай, които също са му издигнали паметници.

Непростимо е, че у нас тази наистина светла личност е непозната и непочетена, след като страната ни все още е осеяна с паметници на терористи и на съветски окупатори.

П.П.

Граф Игнатиев е считан от редица руски историци за политик, привърженик на грубата сила. Като министър на вътрешните работи на Русия по времето на Алекдсандър III Игнатиев подлага евреите в страната на нечувани гонения и репресии. Хиляди са уволнени, прокудени от домовете и от страната. Същата жестокост той прилага и към много села, наричайки жителите им мързеливци и крадци. В Русия няма нито един паметник на Игнатиев, но в България той е възвеличаван от определени кръгове.

Ние се гордеем, че сме спасили българските евреи, но се кланяме на брутален руски антисемит.

В България в чест на коварния граф- българофоб са наименувани град Игнатиево в област Варна и село Граф Игнатиево в област Пловдив, улиците „Граф Н. Игнатиев“ в София, „Граф Игнатиев“ в Хасково и „Граф Н. Игнатиев“ в Панагюрище,¨Граф Игнатиев¨ в Поморие и " Граф Игнатиев" в Шумен, „Граф Игнатиев“, училище в гр. София...Не е ли премного? И на всичко отгоре нашата военно- въздушна база, като членове на НАТО, носи също това омразно име!

А във Варна родолюбиви граждани свалиха бюста на коварния граф, но Общината все още не се решава да го премахне!

И още нещо: ирония на съдбата е, че улицата, носеща името на коварния руски граф се пресича с булеварда, приел името на Апостола на Свободата.

Прочети цялата публикация