Сергей Лавров носи фамилията на майка си, крие "второ семейство" според екипа на Навални

Преди броени дни дългогодишният министър на външните работи на Русия Сергей Лавров навърши достолепните за действащ политик 76 години.

Детството на родения на 21 март 1950 г. в Москва бъдещ дипломат е обвито в известна мистерия, като официалната му биография е доста пестелива на детайли.

Смята се, че баща му е бил арменец от Тбилиси на име Виктор Калантаров (или Калантарян). Самият Лавров е потвърждавал арменските си корени по бащина линия, но е избрал да носи фамилията на майка си Валерия Борисовна Лаврова. Тя е била служител в Министерството на външната търговия на СССР., което вероятно е оказало влияние върху по-късния му интерес към международните отношения.

Завършва училище № 2 в Ногинск (Московска област) със сребърен медал. Според спомени на негови учители, той е бил отличен ученик с подчертан интерес към физиката и историята. От ранна възраст се занимава активно със спорт, по-специално с футбол, и проявява талант в писането на поезия – хоби, което запазва и като възрастен.

Още на 17-годишна възраст е приет в престижния Московски държавен институт по международни отношения (МГИМО) - основна ковачница за кадри, където той усвоява основите на класическата съветска дипломатическа школа, който завършва през 1972 г.. По време на следването си научава синхалски език (официалният език на Шри Ланка), английски и френски.

Въпреки високия му пост, Лавров рядко споделя лични спомени за ранните си години, като предпочита да се придържа към професионалния си имидж на "вечния дипломат".

Дипломатическата кариера на Сергей Лавров обхваща над пет десетилетия, превръщайки го в един от най-дългогодишните и разпознаваеми дипломати в света.

Започва кариерата си като аташе в посолството на СССР в Шри Ланка.(1972–1976). От 1976 до1981) работи в отдела за международни икономически организации на МВнР на СССР. 80-не години на миналия век Лавров почти изцяло прекарва в ООН. Между 1981и 1988) служи като първи секретар, съветник и старши съветник в Постоянното представителство на СССР към ООН в Ню Йорк. Заместник-министър е от 1992 до 1994): След разпадането на СССР заема поста заместник-министър на външните работи на Руската федерация, отговаряйки за международните организации и ОНД. Постоянен представител в ООН (1994–2004): В продължение на 10 години Лавров е гласът на Русия в Съвета за сигурност на ООН, където изгражда репутация на изключително твърд и опитен преговарящ. На 9 март 2004 г е назначен от Путин за министър на външните.

Един от най-влиятелните ментори на Лавров е Евгений Примаков, бивш външен министър и премиер на Русия, е архитектът на концепцията за многополюсен свят, която Лавров активно следва и до днес.

Въпреки че Лавров започва кариерата си в края на ерата на външния министър на СССР Андрей Громико (известен като „Мистър Не“), той често е сравняван с него заради своята твърдост и дълголетие в дипломацията. Лавров многократно е изразявал уважение към професионализма и школата на Громико. Лавров често подчертава, че се учи и от президента на Русия Владимир Путин, особено по отношение на стратегическото самообладание и държавническото поведение.

Личният живот на руския външен министър Сергей Лавров е обект на засилен интерес, особено след международните санкции, наложени на него и неговите близки.

Лавров е женен за Мария Александровна Лаврова от 1971 г.. Тя е филолог по образование и е придружавала съпруга си по време на дългогодишната му дипломатическа мисия в ООН в Ню Йорк, където е работила в библиотеката на организацията.

Единственото му официално дете е Екатерина Винокурова (родена Лаврова през 1982 г.). Тя е родена и израснала в САЩ, завършила е Колумбийския университет в Ню Йорк и по-късно специализира икономика в Лондон. Омъжена е за руския бизнесмен Александър Винокуров.

Около личния живот на Лавров съществуват и твърдения за „второ семейство“, които станаха популярни след разследвания на екипа на покойния руски дисидент Алексей Навални и международни медии:

Те сочат Светлана Полякова за негова дългогодишна спътница в живота, с която той пътува при официални посещения. Полина Ковалева (Полякова), дъщерята на Светлана Полякова, пък е наричана в медиите „доведената дъщеря на Лавров“. Тя попадна под санкциите на Великобритания през 2022 г. заради връзките си с министъра. Лавров е известен със своите хобита, които често се споменават в официалните му биографии. Страстен почитател на футбола (фен на „Спартак Москва“) и един от основателите на Народната футболна лига в Русия.

Редовно практикува планинско гребане (рафтинг) в Сибир. Пише поезия и свири на китара - автор е на химна на МГИМО.

Лавров е вторият най-дълго задържал се външен министър в руската история след Андрей Громико. Управлява руската дипломация по време на конфликтите в Грузия (2008), Сирия (от 2015) и войната в Украйна.

Известен е с директния си, често остър език и защитата на концепцията за многополюсен свят, противопоставяйки се на западното влияние.

Дори в контекста на актуалните събития от 2026 г., Лавров продължава да бъде ключова фигура в представянето на руските позиции пред международната общност, включително чрез редовни годишни пресконференции и срещи с европейски лидери.

Прочети цялата публикация