Няколко въпроса след смъртта на патриарх Неофит

Коментар на Александър Андреев:

Защо българското правителство обяви двудневен национален траур по повод смъртта на патриарх Неофит?

Защо от всички възможни канали бликат новини за всенародна тъга и покруса?

Защо президентът Румен Радев отмени връчването на мандата, Борисов и Стоичков публично се натъжиха, а дори политическа формация като "Да, България" написа жалейка за един високопоставен духовник, който все пак има досие от ДС?

Тези въпроси може да звучат кощунствено, провокативно или поне нетактично непосредствено след смъртта на ръководителя на БПЦ, но това не значи, че са неоснователни.

Неофит е бил добър човек. Но България е светска държава.

Да, по всичко личи, че патриарх Неофит наистина е бил добър, мъдър и благочестив човек, който - въпреки московското си образование - намери сили ясно да осъди войната на Русия срещу Украйна. Достоен човек, събрал доста морален кредит и доверие. Да.

Но България е светска държава и когато едно правителство (и то с неясен в момента статут) обявява национален траур, това в някакъв смисъл внушава, че дори хората, които не споделят православната религия, са длъжни да тъгуват. Да не говорим, че масовият българин дълбоко в себе си си остава неверник, макар че много обича да се черкува, да вдига църковни сватби, да кръщава бебета и да пълзи под масата на определени религиозни празници. Вижте равнището на дребната и едра корупция, вижте домашните и улични насилия, вижте речника на политиците, чуйте какво се пее в чалготеките, огледайте се за такова нещо като обществен морал - не, това население не изглежда особено благочестиво.

Тогава?

Отвъд официалната версия в памет на мъдрия патриарх Неофит, за траурните вълнения в България има още две обяснения, които вероятно вървят ръка за ръка. Мислещата част от българското общество, включително и повечето политици, тоест онова, което в едни нормални времена и общества се нарича "национален елит", наистина би искала хората да се сплотят, макар и само в скръбта и преклонението си пред ковчега на един добър човек. За да вървим напред, ни трябва единство и обща кауза, казва си този елит - и като Диоген с фенера търси тази обща кауза под дърво и камък, включително и в църквата. Какво пък? Ако я намери там - няма лошо, както се казва на новобългарски. Лошото, много лошото е, ако тази обща кауза там си и остане. Ако не излезе извън черковните двери - да почисти улиците, да ремонтира училищата и учебниците, да се възправи срещу домашното и уличното насилие, а в крайна сметка и да изпрати в парламента наистина отговорни и разумни хора, които да работят за тази същата обща кауза.

На лов за гласове преди изборите

Точно тук нещата опират и до второто обяснение: изборите. През юни предстоят европейски избори, възможно е в България те да се окажат сдвоени и с поредните предсрочни парламентарни избори - и всички партии и политици със сетни сили се опитват да изцедят от така наречения електорат и най-последния възможен глас, дори гласец. Нима за тази цел не си струва да се поклоним и пред ковчега на Неофит и да яхнем вълната на всенародния траур? Вероятно това си казват мнозина от тях. И го правят.

Ето как се оказва, че в една светска държава, където 75% от хората може би познават и отчасти спазват ритуалите на православната църква, но иначе нямат много взимане-даване с християнския морал, точно в тази отдавна известна като безбожна държава, тъкмо смъртта на православния патриарх се превръща в обединяващо събитие. Дано да е за добро.

Прочети цялата публикация