Fakti.bg | 20.11.2026 16:10:27 | 12

Си Дзинпин знае какъв наследник търси, но не бърза с избора си


Откакто Си Дзинпин наруши установените норми и даде ясно да се разбере, че няма да се съобразява с ограничението от два президентски мандата като държавен глава на Китай и генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП), интересът към въпроса кой може да го наследи е изключително голям. Си отстрани няколко потенциални наследници, но той самият също остарява и дори да се опита да задържи властта възможно най-дълго, може да му се наложи да посочи предпочитан от него кандидат за свой наследник. Това пише за Foreign Policy Дън Юън - китайски писател и учен.

"Макар че все още няма общопризнат кандидат за наследник и е малко вероятно такъв да се появи преди 21-вия конгрес на ККП в края на следващата година, ако изобщо се случи тогава, усилените кадрови рокади в провинциалното ръководство в навечерието на Петия пленум може да дадат някои насоки.

На 4 септември роденият през 1972 г. Джу Джунмин беше повишен от заместник-секретар на партийната организация в Шанхай до изпълняващ длъжността кмет, с което пое ръководството на правителството на най-големия град в Китай. Известно време много наблюдатели приемаха това назначение като доказателство, че Пекин целенасочено подготвя Джу за бъдещ наследник на Си.

Нещата обаче не са толкова прости. Междувременно кадровите промени в провинциите се ускориха. На 23 септември провинциите Анхуей, Хънан и Фудзиен получиха нови партийни секретари. Ли Лъчен и Джоу Дзую - и двамата родени през 1965 г., поеха ръководството съответно на Анхуей и Хънан, докато Джао Лун, роден през 1967 г., беше повишен от губернатор на Фудзиен до провинциален партиен секретар. (В китайската система партийният секретар заема по-важна позиция от губернатора).

След това - на 24 октомври, два дни преди началото на Петия пленум, темпото на промените се ускори още повече. Уан Джъдзюн, роден през 1965 г., стана партиен секретар на провинция Хунан, а Мо Гаои, роден през 1964 г., пое ръководството на Юнан. Едновременно с това по-млади кадри бяха поставени на позиции, които ги подготвят за губернаторски постове: Гуо Ниннин, родена през 1970 г., във Фудзиен; Джугъ Юдзие, роден през 1971 г., в Цинхай; и Сие Уейдзян, роден през 1973 г., в Хунан.

Това разкрива ясно изразена смяна на поколенията. Постовете на провинциални партийни секретари все по-често се заемат от служители, родени между 1964 и 1969 г., докато губернаторските позиции се отварят за кадри, родени през 70-те години на миналия век.

Тази тенденция става още по-очевидна, ако разгледаме служителите, които вече са достигнали пълен провинциален или министерски ранг. Губернаторът на Джъдзян Лю Дзие, губернаторът на Дзянсу Лю Сяотао и председателят на Гуанси Уей Тао са родени през 1970 г. Губернаторът на Шанси Лу Дунлян е роден през 1973 г. Към тази група вече се присъединяват и Джу, Гуо, Джугъ и Сие.

На централно ниво министърът на управлението при извънредни ситуации Джан Чънчжун, председателят на китайския държавен орган за надзор върху държавните активи Чън Фубо и първият секретар на Комунистическия младежки съюз А Дун също са родени през 1970 г.

Само преди няколко години служителите, родени през 70-те години, все още бяха достатъчно млади, за да бъдат определяни като "млади кадри". Сега те започват масово да навлизат в същинското ядро на висшето партийно ръководство.

Постепенно се оформя група от потенциални кандидати, но истинският въпрос е какъв човек иска Си да наследи ролята му.

Критериите на Си към държавните и партийните служители като цяло са добре известни: политическата лоялност е на първо място; кадрите трябва да бъдат верни, почтени и готови да поемат отговорност. Те трябва също да притежават професионална компетентност, умения за решаване на проблеми и способност да се справят със сериозни рискове. Изборът на генерален секретар обаче включва и допълнителни съображения, които не се отнасят до обикновените назначения на висши ръководители.

Дискусиите за наследника на Си често изпадат в две крайности. Едната предполага, че за него има значение единствено лоялността. Другата търси кандидата с най-големи способности и най-богата професионална биография.

И двете качества имат значение, но за лидер, който управлява повече от десетилетие и е обвързал толкова тясно собственото си име, теорията си и политическата си линия с цяла историческа епоха, най-важният критерий е запазването на политическото му наследство.

Наследникът трябва да бъде политически надежден, но това не означава просто да е лично близък до Си. Си трябва да е убеден, че след като поеме властта, този човек няма да се отрече от наследството му.

Той не може да бъде човек, който, подобно на Никита Хрушчов след Йосиф Сталин, се е прекланял пред предшественика си приживе, но го е заклеймил след смъртта му. Не може да бъде и човек, който, подобно на Дън Сяопин след Мао Дзъдун, запазва официалния статут на своя предшественик, но същевременно фундаментално променя наследената от него система и политическа идеология.

Вторият критерий е политическата предвидимост.

Един служител, който днес се подчинява на Си, може да не се държи по същия начин, след като стане генерален секретар. Върховната власт променя политическото поведение. Си разбира това по-добре от повечето хора. Когато е бил определен за наследник, той е бил умерен и склонен към сътрудничество с останалите. Едва след като получава властта, бързо изгражда политически ред, съсредоточен около собствената му личност.

Това създава дилема. Един действително способен и решителен наследник в крайна сметка може да изгради собствена преценка и база за влияние, вместо да остане изпълнител на волята на оттеглилия се предшественик. Си вероятно иска и двете: наследник, достатъчно силен, за да контролира системата, но същевременно политически предвидим.

Третият критерий е способността за управление.

Лидерът на Китай през 30-те години на XXI век няма просто да трябва да управлява икономическия растеж. Той ще трябва да се справя със сложни икономически и социални проблеми, дългосрочна технологична и геополитическа конкуренция със САЩ, възможни военни и свързани със сигурността рискове около Тайван, както и с партийно-държавна система, включваща над 100 милиона членове на ККП, огромна бюрокрация, сложни местни интереси и мащабна държавна икономика.

Наследник, който е лоялен, но некомпетентен, в крайна сметка може да се окаже неспособен да съхрани политическото наследство на Си. От друга страна, човек с прекалено голяма власт и независимост може в даден момент да излезе извън влиянието му и да постави началото на собствена политическа епоха.

Следователно бъдещият наследник трябва да върви по изключително тясна пътека.

Това изисква опит на чувствителни и отговорни позиции. Ако Си разполага с достатъчно време, за да оценява потенциалните наследници, вероятно ще поставя най-перспективните кандидати на различни видове трудни ръководни постове.

Именно затова Пекин, Шанхай, Гуандун, Дзянсу и Джъдзян са толкова важни. Някои от тези региони са икономически центрове, други имат изключително голямо политическо значение, а трети съчетават и двете характеристики. Управлението на тези провинции е сериозно изпитание, особено що се отнася до способността на кадрите да се справят с кризи.

В крайна сметка рутинната работа е по-маловажна от начина, по който един служител се справя по време на икономически спад, голяма авария, обществено недоволство или конфронтация с чужда сила.

Друг въпрос също оказва влияние върху кръга от потенциални кандидати: кога Си възнамерява да се оттегли от властта?

От няколко години поддържам тезата, че Си вероятно ще остане на власт още два мандата - приблизително от 2027 до 2037 г. Ако тази прогноза е правилна, той няма нужда да избира конкретен наследник още сега.

Преждевременното посочване на наследник би донесло малко ползи и би могло да създаде втори център на властта извън самия Си. Партийните кадри биха започнали да се ориентират към този човек, а статутът му на бъдещ лидер би му осигурил влияние, далеч надхвърлящо официалната му позиция.

За лидер като Си, който отдава толкова голямо значение на централизираното партийно ръководство и на собствената си доминираща роля, подобна ситуация би била нежелана.

Затова на този етап е по-вероятно Си да не избере конкретен човек, а да изгради група от потенциални наследници. При приблизително еднакви други условия, най-реалистичната група, която заслужава внимание, изглежда са служителите, родени между 1967 и 1975 г.

Ако Си предаде властта около 2037 г., тези хора ще бъдат на възраст между 65 и 70 години - напълно правдоподобна възраст за висшето ръководство, макар и по-напреднала от тази, на която самият Си или негови предшественици като Ху Дзинтао са поели властта.

Това може да бъде предимство за Си, тъй като по-възрастният лидер би бил по-малко склонен да се отклонява от неговото политическо наследство.

Очаквам възрастовият център на тежестта в 21-вия Централен комитет ясно да се измести към хората, родени между 1964 и 1974 г. С изключение на Си и още малък брой висши ръководители, служителите, родени през 50-те години, до голяма степен ще изчезнат от състава на Централния комитет.

Родените в края на 60-те години ще се превърнат в гръбнака на пълноправния му състав, докато броят на кадрите, родени през 70-те години, ще нарасне значително.

Ако личности като Джао Лун, кмета на Пекин Ин Юн и губернатора на Шанси Джао Ган, родени между 1967 и 1969 г., започнат да навлизат в ръководството в значителен брой, те естествено ще се превърнат във важни участници в кръга от потенциални кандидати за висшите постове през 30-те години.

Ако кадри, родени след 1970 г., като Джу, Лу Дунлян, Лю Дзие или Лю Сяотао, влязат в Политбюро още на 21-вия конгрес на партията, това би било още по-силен сигнал.

Каквото и да се случи обаче, не вярвам, че 21-вият партиен конгрес ще даде ясен отговор пред външния свят кой ще бъде наследникът на Си. Най-много той може да покаже кои са кандидатите, достигнали последния етап от надпреварата".

* Оригиналното заглавие на статията е "Кой ще наследи Си Дзинпин?" (Who Will Succeed Xi Jinping?)

Източник: news.bg

Прочети цялата публикация