Клането в „Крокус сити хол“: защо Русия обвини Украйна още в първите минути след атаката

Веднага след терористичната атака в „Крокус сити хол“, при която загинаха 137 души, режимът на военнопрестъпника Владимир Путин започна да разпространява дезинформация, с която обвини Украйна за случилото се.

Още в първите минути след нападението бившият президент Дмитрий Медведев посочи пръст към Киев за предполагаемо участие в терористичната атака и заплаши украинците с „унищожение“. Федералната служба за сигурност на Русия пък обяви, че някои от терористите са се опитали да избягат в Украйна, защото са имали „контакти“ там. Тази теория беше повторена и от Путин.

Говорителката на руското МВнР Мария Захарова направи още по-странно изказване. Тя призова САЩ да предоставят доказателства, че Украйна не е замесена в атаката. Това противоречи на основния правен принцип, а именно – презумпцията за невинност. Вместо Москва да предостави доказателства за „украинската следа“, тя иска другите да докажат обратното.

Русия, разбира се, не представи нито едно доказателство за участие на Украйна в престъплението. Но режимът на Путин не се и нуждае от такова – той просто хвърля заблуждаващи твърдения в публичното пространство, за да насочи обществения гняв към Киев, макар че именно руските служби са отговорни за това клане.

Първо, те бяха предупредени от САЩ, че на руска територия екстремисти планират извършването на терористично нападение. Путин обаче не обърна внимание на тази разузнавателна информация и дори я нарече „провокативна“.

Второ, не е изключено самите руски служби да стоят зад убийството на толкова много хора, особено имайки предвид и богатия си опит с такива операции в миналото. Целта е повече от ясна: това ще бъде поводът Путин да обяви нова мащабна мобилизация на стотици хиляди войници, които да изпрати на фронта в Украйна.

Легионът „Свобода за Русия“, съставен от руски бойци, сражаващи се срещу силите на Путин, обвини неговия режим за трагедията. Според партизаните „това е поредната кървава провокация [на Путин]“, която бе последвана от разпространяване в медиите на дезинформация от прокремълската пропаганда. Някои Телеграм канали дори публикуваха снимки на микробус, паркиран пред концертната зала, който уж е бил „украински“. По-късно се оказа, че е с беларуска регистрация.

Джихадистката групировка „Ислямска държава“ пое отговорност за атаката, а в дните след нея бяха разпространени снимки (включително на паспортите) на предполагаеми извършители от Таджикистан. Не бе представено доказателство за каквато и да е връзка на украинските служби с терора.

Путин твърди, че „следите“ водят към Киев, но доказателствата сочат точно обратното. Почеркът на „Ислямска държава“ си личи в кървавата атака, а подразделението „Хорасан“ от години вербува хора от бившите съветски републики, включително Таджикистан.

Странно съвпадение е фактът, че часове преди атаката Дмитрий Песков, говорител на Путин, за първи път публично и открито призна, че в Украйна руската армия води война, а не „специална военна операция“. Това се случва на фона на дебатите в НАТО срещу руската терористична армия в Украйна да бъдат изпратени сухопътни войски на Алианса.

Главното разузнавателно управление на украинското министерство на отбраната определи като откровена глупост изявленията на руските служби за „украинска следа“ в терористичния акт. Андрий Юсов посочи, че подобни твърдения са насочени към зомбираното руско население, което с лека ръка се доверява на фалшива информация.

Руският генерал Андрей Картаполов цинично заяви, че „Русия трябва да отговори на бойното поле, ако се окаже, че Украйна е зад атаката“ в московската концертна зала. Необяснима е логиката на руските пропагандисти: Руската терористична федерация вече 760 дни води пълномащабна война срещу Украйна, по време на която извършва военни престъпления срещу цивилното население. Нима досега руската армия е действала като мироопазваща?

Кремъл представя президента Владимир Путин като спасител, полубожество, което носи стабилност на Русия след разпадането на СССР (Путин неведнъж е повтарял, че вижда краха на СССР като една от най-големите исторически трагедии). Масовите стрелби в Русия по време на неговото управление обаче силно подкопават този наратив.

Да си припомним клането в Беслан през 2004 година, когато въоръжени мъже взеха над 1000 заложници (повечето от които деца) в училище по време на първия училищен звънец. Повече от 330 души тогава бяха убити, повечето деца, а службите допуснаха редица грешки в операцията срещу екстремистите, които доведоха до още по-голям брой жертви.

Путин и неговият режим поставят собствените си интереси далеч през тези на руските граждани. Корупцията и преследването на инакомислещи във федерацията я направиха уязвима за истинските екстремисти. Терористичната атака край Москва може да бъде използвана от властите за затягане на репресиите и обявяване на мобилизация.

Прочети цялата публикация