Турция в НАТО: Една непредсказуема сила

Турция има втората по големина армия в НАТО, която е сред малкото с реален боен опит. Освен това пази югоизточния фланг на Алианса и поддържа важни военни бази. Независимо от това я смятат за непредвидим партньор. Защо?

"Отношенията между Турция и НАТО са по-скоро в сивата зона", казва политоложката Селин Наси от Лондонското училище по икономика и политически науки. Фактът, че Турция поддържа добри отношения с Русия и Китай, породи през последните години сериозни съмнения относно лоялността на Анкара към НАТО.

Заради многото солови акции на Турция, като например военната намеса в Северна Сирия през 2018 г. или блокадата срещу присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса, мнозина на Запад си зададоха въпроса дали мястото на Турция наистина е в НАТО.

Втората по численост армия в НАТО

Също като много други страни и Турция беше принудена от руската агресия в Украйна да се откаже от традиционния си неутралитет, спазван от Втората световна война насам. Турция се присъедини към НАТО през 1952 година, когато ѝ се наложи да търси закрила от Алианса срещу изявените от Сталин претенции към турски територии.

"Турция е страна с огромно значение за Алианса", обяснява Заур Газимов от университета в Майнц. Страната има втората по големина армия в НАТО - след САЩ, тя осигурява югоизточния фланг на Европа и поддържа на своя територия две важни военновъздушни бази на НАТО – тези в Инджирлик и Коня.

"Турските въоръжени сили са сред малкото армии в НАТО, които имат реален боен опит. Турция се превръща във все по-силен партньор, включително благодарение на собствените си технологични разработки във военната област. Това е нещо, което сега е много търсено сред западните страни от НАТО", казва Газимов.

Глобална тенденция

Анкара е известна с това, че по много въпроси следва свой собствен път, което повдига въпроса дали това е съвместимо с членството ѝ в НАТО. Да, казват експертите, с които ДВ разговаря по темата. Те обръщат внимание на факта, че подобно поведение се вписва в една глобална тенденция, наблюдавана в момента.

"Стратегическата автономия е термин, който много допада на Анкара. През последните години страната постоянно увеличаваше своята външнополитическа независимост и това ще продължи", казва политоложката Наси. "Турция не е единствената страна, която взема все по-независими решения. Това е резултат от глобалните промени и изместването на властта от Запада към Изтока. Затова този факт се отнася до всички съюзници на САЩ", обяснява тя.

Еманципация във външната политика

Газимов казва, че се наблюдава процес на "еманципация" в турската външна политика през последните две десетилетия – според него времената на "или-или" от Студената война са отминали: "Динамиката в международните отношения показва, че хората са склонни да мислят в хибридни категории. В допълнение към активното членство в НАТО Турция може да задълбочи сътрудничеството си с Русия. Не виждам никакви аргументи защо това да не е възможно", казва експертът.

Наси пък подчертава, че Западът всъщност се възползва от добрите отношения на Турция с Русия, макар в същото време да ги критикува. "Трябва да общувате и с тези, които не харесвате. За подобно нещо са необходими посредници. Сделката за украинското зърно, която е важна и за Европа, се осъществи именно благодарение на Турция", припомня тя.

"Ердоган решава всичко"

Но начинът, по който се осъществява комуникацията между Турция и НАТО, играе важна роля за възприемането на страната като съюзник. "Дебатът за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО беше проведен много проблематично от турска страна", критикува Наси. "В крайна сметка се създаде впечатлението, че Турция е страна, която вижда основание да се пазари по всякакви външнополитически въпроси. Това е един от най-големите проблеми пред сътрудничеството“, казва тя и добавя: „Става дума за правителство, чиито действия са непредвидими“.

Според нея този проблем се дължи на голямата концентрация на властта в самата Турция. "Външнополитическите решения се взимат от Ердоган и съвсем тесен кръг от съветници. В момента е така, че Ердоган решава всичко", обяснява тя.

Раздяла с НАТО?

През последните години се чуха дори искания Турция да бъде изключена от НАТО. А в самата Турция членството в Алианса вече не се смята за безалтернативно. Ердоган неведнъж е флиртувал и с членство в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която се ръководи от Китай и Русия. Според експерти една от целите на тази организация е да ограничи влиянието на НАТО.

"Излизането на Турция от НАТО не би било от интерес за нито една от страните, а и Турция изпълнява всички свои задачи като съюзник", казва политоложката Селин Наси. Има и друга причина, поради която Турция няма интерес да напуска НАТО: "Всички отбранителни системи на страната са съвместими само с НАТО. Всички оръжия, цялото въоръжение, самолети. Турция е напълно интегрирана в НАТО. Ние, обикновените хора, понякога срещаме трудности, ако трябва да преминем от iPhone на Android или обратното. Какво ли пък остава да смениш цялата система на ниво отбрана на една държава", казва Наси.

Прочети цялата публикация