Двадесет години без Николай Гяуров

„Първият бас на планетата", „цар на басите", „наследник на Орфей" са само част от определенията, с които световната критика нарича оперния певец Николай Гяуров. Днес се навършват двадесет години от неговата кончина. БЪДЕЩА ФУТБОЛНА ЗВЕЗДА  Той е роден на 13 септември 1929 г. във Велинград. Родителите му са бежанци от Беломорието. Като ученик Гяуров е вратар не само на гимназиалния, но и на градския отбор по футбол. Годината е 1948. Провежда се окръжно първенство. „Събрахме пари за топка, а мрежата си направихме от стара мрежа за футболна врата. Отидохме с футболистите и баскетболистите в Пазарджик. И Николай Гяуров беше с нас. И през ум не ни минаваше, че ще стане един от най-известните българи. Беше вратар на футболистите и можехме най-много да помислим, че един ден ще стане номер 1 на националите... Отворихме торбичките на обед, развиваме вестниците и вадим хляб и сланина. Гледаме - Гяуров яде хляб и мармалад... Нямали прасе хората. Разбира се, всички режат по късче за вратаря на отбора - после той игра блестящо", разказва Екатерина Генова, тогава запалена волейболистка. МУЗИКАЛЕН ОБРАТ  По-късно, в казармата, Николай Гяуров е ръководител на драматичен кръжок, играе в пиеси, дирижира хор. На прегледа на войнишката самодейност, поради заболяване на солиста, поема и солото. След като завършва военната си служба, заминава за София, където през 1949-1950 г

Прочети цялата публикация