Григор Лилов: Решението на правителството за Вашингтон да заминат двамата – Радев и Главчев, е демагогия

Коя е болестта?

Тя се нарича дисоциативно разстройство на идентичността. В най-тежките ѝ случаи се описва за непрофесионалната аудитория като биполярно афективно разстройство (циклофрения) – раздвоение на личността. Някои я бъркат с шизофренията.

А кой е пациентът?

- България!

Тя е, защото в тази болестна форма държавата ни ще се представи на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

По този начин:

(цитатите са действително изречени съответно преди 6 дни и преди 10 дни)

Президентът Румен Радев:

- Вие съгласни ли сте ние да поемем по този път (подкрепа за Украйна с оръжия) , който води абсолютно неизвестно накъде и с огромен риск за глобалната сигурност?“

Премиерът Димитър Главчев:

- България остава изцяло ангажирана със силния и единен отговор на НАТО, ЕС и международната демократична общност на руска военна агресия срещу Украйна. България подкрепя и евроатлантическата перспектива на украинската страна.

Ситуацията може да е колкото хипотетична, толкова и реална – и двамата ще бъдат на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

Но на срещите на върха на НАТО около кръглата маса има само по едно кресло - САМО ПО ЕДНО КРЕСЛО за всяка отделна държава-членка.

За ръководителя на делегацията!

И той може да е само един, не може да са двама – представител на Радевата България и представител на антирадевата България, за какъвто се представя Главче и го представят от разни партии.

И микрофонът ще е само един.

И табелката с надпис България ще е само една – пред ръководителя на делегацията.

Целият друг антураж ще седи отзад.

Следователно решението на правителството за Вашингтон да заминат двама представители на България – Радев и Главчев, е демагогия.

На практика, на дело служебният кабинет на Румен Радев и неговият служебен премиер с това решение определиха шефа си - Румен Радев, за ръководител на делегацията. Нима очаквахте друго?! И пак него за говорител на Кремъл вместо на България, което е абсурдно.

Според правилата на НАТО представителят на дадена държава в разискванията може да е само един. В случая - президентът като най-висок по ранг. Главчев ще е антуражът му и с мълчаливото си присъствие ще потвърди опозицията на Радевата България срещу НАТО, а не позицията на антирадевата България за НАТО.

Но медии, пропагандатори, коментатори и политици шизофренично ни представят случващото се биполярно разстройство като образ на прозападната България.

Но такава няма. Образът ѝ е предназначен за вътрешна пропаганда, за извайване на атлантическата физиономия на Главчев, която въобще не е такава, за гримиране по атлантически на физиономиите на проантлантическите партии у нас, които въобще не са такива.

Защото прозападните партии у нас: ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, за каквито се обявяват на думи, имаха пълната възможност да изпратят само премиерът на срещата във Вашингтон, да вземат решение какви позиции да защити и да шкартират президента. С решение на парламента, за което имат повече от внушително мнозинство - 153 гласа! (без ИТН, с него – 169). Отказаха се да вземат такова решение , следователно негласно одобриха Румен Радев с неговата позиция да представлява България!

-Бойко Борисов защити позицията Радев да е представителят на България.

-Делян Пеевски на думи се обяви срещу Радев, но на дело отказа парламентът да вземе решение за позицията ни и за премиерът да представлява България

-Николай Денков на думи се обяви срещу Радев, но на дело отказа парламентът да вземе решение за позицията ни и за премиерът да представлява България.

-Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов страхливо си мълчат и също отказаха парламентът да вземе решение за позицията ни и премиерът да представлява България.

-Слави Трифонов също отказа парламентът да вземе решение парламентът да вземе решение за позицията ни и премиерът да представлява България

-Христо Иванов предвидливо избяга от синдрома на дисоциативно разстройство на идентичността ( раздвоение на личността), напускайки парламента и ръководството на партията си.

„Другари, ние решиме да изчакаме, да видиме, да се поснишим и най-накрая ако требва, ще се преустройваме. Нека сега да се поогледаме, да видиме, така да се поснишиме, да мине тая буря и след това ще видиме какво ще правиме. Ако не мине бурята, накрая ще се преустройваме.”

Цитатът е от Тодор Живков. От негова реч на 9 април 1987 г. Онзи комунистически актив, аплодиращ Живков, е лика-прилика със сегашните електорати, аплодиращи партийните си вождове.

Българската политика и общество продължават да са замръзнали там, в онези години, макар че сега е 2024 г.

Прочети цялата публикация