Шамар за Борисов в Пазарджик: какво означава това?

Коментар на Веселин Стойнев:

Разликите между приключилите избори за общински съвет в Пазарджик спрямо предходните в края на октомври 2023-та на пръв поглед не са толкова драстични. Активността от 35% е с няколко пункта по-ниска спрямо предишния вот, но тогава имаше и избори за кмет, които традиционно дърпат участието нагоре, така че в сравнителен план тя не е спаднала, макар да остава ниска. Общинският вот е все толкова сериозно фрагментиран – преди 2 години в местния парламент попаднаха 15 формации, сега – 14. ГЕРБ и тогава бяха далеч от първото място – трети, но сега са още по-надолу – шести.

Единствената голяма разлика е ДПС, което тогава не взе мандат, а сега във вида „Ново начало“ е победител с 8 мандата. И тогава се купуваха гласове, както и сега, но видимостта този път бе много по-силна, а нетърпимостта от натрупванията и бездействието на институциите сякаш е стигнала до предела на поносимостта. Тогава основен властови фактор в общината бе дългогодишният кмет Тодор Попов, който доминираше с коалицията „Новото време“ и 10 общински съветника, а сега е само с трима от листата на ВМРО-БНД, но не е ясно дали няма още свои проксита сред петимата съветници от бившата му партия „Свобода“, двамата от МИР и единия от „Гергьовден“.

Съществените разлики

Голямата разлика на изборите в Пазарджик е, че феодализацията се измества от Тодор Попов към ДПС-Ново начало (освен ако не се съюзят). Освен това ПП-ДБ не само запазва втората си позиция в местния парламент, но и увеличава с 30 на сто гласовете си, а ГЕРБ изпадат от третото до шестото място, губейки една четвърт от избирателите си. При това положение кметът от ПП-ДБ Петър Куленски ще трябва отново да работи с плаващи мнозинства, както след победата си на балотажа над съперника си за кметския пост Тодор Попов. Сега обаче ситуацията изглежда по-радикална, след като от собствената му партийна централа бе подадена стратегията „всички срещу ДПС-Ново начало“. „Готови сме да загърбим партийния егоизъм, защото ако няма обединение срещу Пеевски, Пазарджик ще последва съдбата на „Булгартабак“ и „Лафка“, каза Асен Василев веднага след изборите. Въпросът е дали тази позивна може да се превърне в политическа стратегия и на национално ниво.

Президентът в коалиция "анти Пеевски"

За поставянето на общ знаменател между местно и национално по отношение на влиянието на Пеевски допринасят и разкритията на президента Радев относно арестувания вече четвърти месец кмет на Варна от ПП-ДБ Благомир Коцев. Според президента, позоваващ се на публикации, появилият се като таен свидетел украински бизнесмен по делото срещу кмета е бил изгонен от страната в началото на юли от изпълняващия функциите председател на ДАНС Деньо Денев (който е свързван с Пеевски и когото Радев отказа да назначи за титуляр) заради общественоопасна дейност и пране на пари. Но две седмици по-късно Денев сам е отменил решението си и е върнал бизнесмена в страната.

Нещо повече, президентът заяви, че по този казус той не е получавал информация от ДАНС, въпреки че по закон има право да получава равна по обем и съдържание информация от службата редом с премиера и председателя на парламента, и заключи, че други, които нямат право да я получават, я получават и я ползват за користни цели. Радев определи изборите в Пазарджик като еманация на превзетата държава, а варненския случай свърза изобщо с функционирането на правовата държава, надхвърлящо далеч проблема с ограничаването на неговите правомощия спрямо спецслужбите и призова за активизиране на съпротивителните сили на обществото, за да не се върнем към най-мрачните епизоди на диктатура и грабеж.

Очевидно президентът Радев все по-активно се включва в коалиция „анти Пеевски“. На парламентарно ниво тя започна с открито сътрудничество на ПП-ДБ с МЕЧ и „Величие“ при вот на недоверие и с неискана, но неотказвана подкрепа от „Възраждане“. Поради същите проруски и евроскептични позиции като на „Възраждане“, президентът Радев също е труден за пълномащабна колаборация с ПП-ДБ. Но колкото повече заплахата от пълномащабно превземане на държавата е по-осезаема, толкова повече изглежда възможна и една „антихитлеристка“ коалиция срещу Пеевски, макар и само в тематичен, а не пълномащабен вариант. Още повече, че за ПП-ДБ Радев е електорална заплаха. При извънредни парламентарни избори, ако той се яви на партийния терен, ще откъсне част от избирателите им, бидейки възприеман като новата голяма алтернатива, а те – като част от статуквото, защото са обременени от сглобката, макар че сега са яростна опозиция. При прекалено скъсяване на дистанцията си с Радев пък рискуват да загубят част от твърдите си избиратели, за които всякакъв компромис с политици по темите Русия и Европа е недопустим.

Ще изплува ли ГЕРБ от плитчината

На ход сега е Бойко Борисов, за когото вече е невъзможно да реагира само със словесна отбрана. На управленското мнозинство, номинално водено от ГЕРБ, му се насъбраха вече доста проблеми само в този месец, а предстоят още по-тежки изпитания: как ще реши въпроса с кризата по върховете на съдебната власт и какъв бюджет за догодина ще предложи, който да не задълбае в дефицита и да усили инфлацията.

Борисов винаги е бил умел тактически играч и в най-добрия случай би могъл да договори с Пеевски недразнещи временни шефове начело на прокуратурата, Върховния административен съд, закриване на КПОНПИ, отказ дори от Деньо Денев начело на ДАНС, плюс умерен ремонт на правителството, изобилстващо от много слаби министри. Това би оставило кораба над водата, но с „котвата Пеевски“ той не може да излезе от стратегическата плитчина, в която Борисов сам го вкара.

Прочети цялата публикация