9 юли 1974 г. 50 години от смъртта на Яна Язова

На днешния ден преди 50 години е убита Яна Язова - поетеса и писателка, на която не простиха за хубостта и изключителния ѝ талант.

Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тази дата е отбелязана официално в биографията ѝ като деня на нейната смърт. Погребана е на 9 август 1974 г. Яна Язова е прозвище на Люба Тодорова Генчева. Родена е в Лом на 23 май 1912 г. (по стар стил).

Навлиза в литературния свят на Царство България под покровителството на проф. Александър Балабанов.

Той измисля нейния псевдоним и ѝ дава първоначални творчески насоки. Обществото и пресата по това време са скандализирани от тяхната връзка, макар да няма данни тя да е била повече от духовна. Една от причините за това е разликата във възрастта им, която е 33 години, припомня София Стоянова за "Фактор".

Яна Язова издава първата си стихосбирка „Язове“ през 1931 г. През следващите години излизат още две стихосбирки, романите „Ана Дюлгерова“ и „Капитан“, както и драми, произведения за деца и преводи. След 1944г. тя отказва да твори в стила на т.нар социалистически реализъм. По тази причина тя няма нито една публикация от смяната на режима до края на живота си. Но през този период Яна Язова написва най-значимите си творби като трилогията "Балкани", състояща се от романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, както и дилогията "Соления залив", която включва "Голямо и Малко" и "Война".

През началото на август 1974 г. поетесата е намерена мъртва в дома си. Тялото е било в напреднал стадий на разложение.

Основната версия за смъртта ѝ е, че е била удушена с колана на халата си.

Според българския литературен историк Петър Величков, тя е погребана с този колан. Последната записка в дневника ѝ е от 9 юли и това се счита за датата на смъртта ѝ. Разследването е за убийство, но ДС изземва цялата преписка от СДВР.

През 1985 Петър Величков, с помощта на Радой Ралин и проф. Т. Боров, осуетява плана на друг писател да открадне и издаде под негово име романа на Яна Язова „Левски“. Тази случка се разшумява в обществото. За да потуши дискусиите, Тодор Живков разпорежда романа да се издаде от името на Язова, но писателя, който е опитал да направи кражбата, да не се закача.

Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов,

един от ръководителите на радио "София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод.

През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа "Левски“ на издателство "Народна култура“, придружен с препоръка на Димитър Талев и Георги Томалевски. Издателството го включва в плановете си.

Междувременно ѝ се обаждат от официоза "Работническо дело“ и искат тя да напише стихотворение за Георги Димитров. Тя отказва и когато отива да си вземе аванса в издателството, казват ѝ, че няма да издадат "Левски“.

Името на Яна Язова продължава да предизвиква интерес и в наши дни. Творчеството ѝ е търсено от българските читатели, за което свидетелства успехът на колекцията "Яна Язова" на издателство "Изток-Запад".

Прочети цялата публикация