Цветелина Пенкова наследи Йежи Бузек като президент на Европейския енергиен форум
Българският евродепутат от БСП Цветелина Пенкова беше избрана единодушно за президент на Европейския енергиен форум - най-голямата енергийна организация в Брюксел. Гласуването се проведе на 16 юли 2024 г. на първото заседание на организацията през новия мандат на Европейския парламент. Пенкова ще бъде първата жена президент на организацията.
За първи път от 20-годишната история на Европейския енергиен форум начело ще бъде представител на социалистите. Пенкова приема поста от бившия премиер на Полша и председател на Европейския парламент Йежи Бузек, който ръководеше форума през последните 10 години. На събитието присъства и европейския комисар по енергетика - Кадри Симсон.
Цветелина Пенкова има значителен опит в организацията, на която стана член в началото на предишния мандат, а в последствие беше и избрана за член на борда на директорите. Евродепутатът от БСП работи по важни законодателства в сферата на реиндустриализацията, енергийната ефективност и ядрената енергетика в ЕС.
Европейският енергиен форум е най-голямата енергийна организация с нестопанска цел в Брюксел, развиваща тристранния диалог между законодателната власт, енергийните оператори и изпълнителната власт, както и най-големите енергийни компании, които оперират на европейския пазар. Целта е представителите на законодателната и изпълнителната власт на европейско ниво да имат достъп до експертни анализи и възможности за прилагането на европейските енергийни политики.
Форумът цели да подкрепя политическата и технологичната неутралност що се отнася до енергийния преход в Европа. Редовните срещи на неговите членове насърчават открития диалог с индустрията и се опитват да подобрят информираността на европейските институции в технологичните процеси, засилвайки сътрудничеството между власт и бизнес.
След избора си Цветелина Пенкова посочи приоритетите пред развитието на европейските политики в сферата на енергетиката: „Предизборната кампания ни даде възможност директно да чуем гласа на европейските граждани. Те не искат самоцелни декларации за спасяване на климата, а бързо и ефективно намаляване на сметките за енергия. Това може да се постигне единствено чрез повече инвестиции в базови източници, като ядрената енергетика например, и по-добра свързаност между всички държави в ЕС.
В следващите години трябва да изградим хиляди километри далекопроводи с високо напрежение, ако искаме да изградим наистина функциониращ и свързан общ енергиен пазар. Само така можем да гарантираме достъпни цени на преноса на електроенергия от единия до другия край на континента.“ Тя посочи и в какво трябва да се съсредоточат европейските лидери: „Нужна ни е предвидимост на публичните политики, по-ниски цени за домакинствата и бизнеса, създаване на нови и високоплатени работни места за специалистите в сектора и подобряване на конкурентоспособността на европейските компании на глобалния пазар.“
Прочети цялата публикация




Урсула фон дер Лайен: Отказът от атомна енергия беше грешка
Зеленски ще посети Румъния за укрепване на сигурността на източния фланг на ЕС
С две знакови речи на Макрон за 2 дни Франция се върна в центъра на голямата геополитика
Тръмп и европейската десница: колко близки са всъщност
Премиерът Желязков ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността
С консенсус! Г-7 реши: Сега не е моментът да облекчаваме санкциите срещу Русия
Доналд Тръмп най-сетне разбра, че се нуждае от Европа
Иранската армия: Започваме постоянни атаки срещу противника! Подгответе се за 200 долара за барел
400 милиона барела петрол! Европа отваря нефтените си резерви заради войната срещу Иран
ЕК разглежда мерки за понижаване на цените на енергията, свързани с природния газ
Как "обикновеността" на Зеленски го направи изключителен
Дрон спря временно полетите на летище Берлин
Феликс Нмеча удължи престоя си в Борусия Дортмунд до 2030 година
След пет години чакане Revolut получи банков лиценз в Обединеното кралство
ОИК - Русе спаси мандата на Росица Георгиева
В търновската болница спасиха 92-годишна жена, докарана от София в тежко състояние без диагноза
Пролетен концерт на Детския хор на БНР - 21 март