Сърбите се възродиха в Париж, защото се обединиха

Стефка Костадинова е доволна от броя на медалите, но пропусна да сравни скромната група посрещачи на летището с триумфа на отбора на Сърбия, взел участие в Олимпийските игри. До късно през нощта, 70000 белградчани събрали се пред парламента, не спряха да пеят „Боже правде, ти што спаси от пропасти досад нас!“ Разликата между Белград и София е очевидна. Каква е причината?

Не е само Джокович. И не е той виновен, че Гришо се ската.

Причината е връзката между народа и неговите представители. Тази връзка е съществена. Тя не се измерва с метри, килограми или бройки. Тя вдига на крака и кара хората да пеят.

Сръбските отбори по баскет мъже и волейбол-жени изиграха драматични мачове, пред претъпкани трибуни. Американците са "Dream tyme" в баскетбола. Считани са за непобедими. Въпреки това нашите съседи поведоха със 17 точки и изправиха на крака цялата публика. Абсолютно всички националности бяха за сърбите. Въпреки подкрепата те загубиха с 4 точки. На излизане от игрището американците бяха освирквани, а сърбите - поздравявани. Подобна беше и гледката на волейболното игрище за жени, въпреки, че тук италианското присъствие по трибуните беше по-шумно. На игрището обаче, участието на италианската рускиня Катя Антропова се оказа решаващо. Във водната топка, сърбите, които нямат излаз на море, победиха Хърватия, която има. Допълнителен повод за възторг в Париж и не само.

Кой български отбор развълнува публиката във френската столица? Единственият отбор, върху, който тежеше нашата представителност в тези Олимпийски игри, беше този на художествената гимнастика. Не съм от най-добрите познавачи на тази дисциплина, но възможностите за българска изява са толкова редки в последно време, че не мога да пропусна възможността да се намеся.

Художествената гимнастика се роди пред очите ми. На улица Цар Самуил в София. Аз живеех на втория етаж, а на третия - създателката на гимнастиката – Жулиета Шишманова. Срещахме се по два-три пъти на ден. Бяхме на здрасти – как си? Повече от десет мои съученички следваха Жулиета по няколко пъти в седмица. Саковете им пращяха от ленти и бухалки. Между тях - Стела Милошева, Соня Пеева, Магдалена Веселинова – Беба и Виглория от улица Солунска. Някои от тях, не само тренираха, но дори имаха добри резултати в състезания.

На16-ти март 1978 година самолет Туполев 134 пада на път за Варшава и причинява смъртта на 73 пасажера. Между тях е и моята съседка Жулиета Шишманова. На първо време мислех, че след трагедията, спортът полу - балет полу - гимнастика ще приключи и той. Вместо това художествената гимнастика се разрасна. Основите, които бе поставила Шишманова издържаха на нейната гибел и хиляди момичета продължиха да тренират. От техните редици излязоха Нешка Робева, Мария Гигова и много други. Българската школа се прочу и нейни представителки намериха работа като треньорки в чужбина. Между другото и във Франция.

И така се стигна до финала в Париж, в който Боряна Калейн бе очевидно ощетена според мнозинството български зрители. Сполетя ни същото съдийско пристрастие, както по време на Олимпийските игри в Атина през 2004 година. Златния медал на Йордан Йовчев буквално му бе откраднат. Негодувахме. Изпихме по една ракия повече и млъкнахме. Ако и този път постъпим по този начин, разочарованието може да се превърне в отчаяние. Родителите могат да си кажат „Защо да мъчим детето, след като чуждите съдии, винаги ще ни порежат!?“ Има нашенци които работят в тази посока. Някаква психоложка, която вероятно се е съблякла два пъти в гимнастически салон, тръби. „Децата са унижавани и удряни! Те са на ръба на анорексията! Болест с голяма смъртност!“ Госпожата не е виждала режима на боксьорите, които се качват по пет пъти на кантара и смучат парче лимон за да не пият вода.

Момичетата, които ни представиха в Париж, кипят от желание, преливат от усърдие. Посветили са години на тренировки и лишения. Около тях има треньори, лекари и родители. Всички те са вярвали в олимпийските идеали, на първо място на които е достойнството на спортиста. Националният ни отбор по художествена гимнастика е нашият единствен колективен представител. Ако един от членовете му е ощетен – ощетена е България. Ето защо вълната от недоволство, която се надигна, може да се превърне във вълна обединител. Всяко зло за добро! Достатъчно е президента Радев да издаде указ, с който премахва паричната разлика между сребърния медал на Боряна Калейн и златните медали в другите дисциплини. Всички българи ще се обединят около подобно решение, защото достойнството на гимнастичката е и наше достойнство!

Прочети цялата публикация