Челен сблъсък на източния фронт! Киев се нуждае спешно от нов военен план

Курската офанзива предлага нова стратегия за победа на Украйна - но тя ще изисква Западът да промени някои политики, пише Рафаел С. Коен за Foreign Policy, директор на Програмата за стратегии и доктрини към проекта "Военновъздушни сили" на Rand Corporation. Всички войни имат прости стратегически сюжети. По време на Гражданската война в САЩ има план Анаконда" на Съюза за задушаване на Конфедерацията, а по-късно и "Поход към морето" (на Уилям Т. Шърман) за разрязване на това, което е останало, на две. През Втората световна война стратегията на САЩ се съсредоточава върху "Първо Европа", както и върху принципа за безусловна капитулация на Германия и Япония. По време на Виетнамската война водещата мантра на Съединените щати е "търси и унищожавай". В Ирак фразата е "прочистване, задържане, изграждане". И това е точно този вид лесен за разбиране план, който липсва на Украйна през последната година. Две години и половина след началото на пълномащабната война Киев отчаяно се нуждае от свой собствен лозунг. Сега той има възможност да го получи. "През първата година от войната Украйна беше пряк главен герой. Украинският президент Володимир Зеленски беше малко вероятен герой, но след като Русия нападна, той се превърна в лидер на войната. Прочутият му отговор, когато Съединените щати предложиха да го евакуират от Киев - "Трябват ми боеприпаси, а не таксита" - не би могъл да бъде по-добър, дори ако беше написан от холивудски сценарист. Но колкото и важни да са посланията, Украйна има и ясна - но проста - теория за това как да спечели войната. Първо, тя спря руското настъпление към Киев. След това разгроми руските сили около Харков и си върна Херсон", се посочва в материала. С навлизането на оръжия, произведени в Западна Европа, в Украйна се очакваше контраофанзива през пролетта на 2023 г., която поне щеше да доближи Русия до нейните граници, ако не и да сложи край на войната. Но тази последна стъпка така и не се осъществи, не на последно място защото месеците на колебание на Запада да предостави критични оръжия като танкове и самолети дадоха на Русия времето, от което се нуждаеше, за да завърши мащабните укрепления по фронта. "Когато контраофанзивата от 2023 г. пропадна, Киев загуби не само войски и оборудване. Той загуби и убедителни аргументи за това как възнамерява да победи. Липсата на убедителен аргумент беше не само PR предизвикателство за Киев, тя също така застраши бъдещата военна помощ от Запада. Западните наблюдатели все повече виждаха Украйна като въвлечена в продължителна война на изтощение срещу по-голяма и по-могъща Русия - което се превърна и в новата сюжетна линия на Кремъл, след като първата сюжетна линия (бърз крах на Киев и установяване на руска губерния) беше разкрита като илюзорна", пише още в публикацията. След това Западът смяташе, че това е война, която Украйна едва ли ще спечели. Този разказ на свой ред подхрани нарастващия скептицизъм във Вашингтон и други западни столици относно това дали военната помощ за Украйна все още е добра инвестиция. Вероятно обвинението, че руско-украинската война е стигнала до задънена улица, никога не е било съвсем точно. Докато по-голямата част от вниманието на западните медии се фокусира върху застоя на фронта, Украйна отбеляза редица по-малко видими, но може би също толкова важни постижения, включително изтласкването на някога възхвалявания Черноморски флот на Русия от кримските пристанища и западната част на Черно море. Това е значителен подвиг за страна без военноморски флот. Освен това липсата на военен напредък на Украйна поне отчасти се дължи на продължилото месеци наред спиране на доставките на американска и европейска помощ, както и на строгите червени линии, ограничаващи използването на всякакви западни оръжия за атакуване на летища, бази и други военни съоръжения на руска територия. "Тези забавяния, някои от които продължават и днес, означаваха, че Украйна рискува да затъне в един вид стратегически подвижни пясъци. За да получи повече военна помощ, тя трябваше да докаже, че има шанс да спечели, като демонстрира значителни резултати на бойното поле - но трябваше да го направи, без да нарушава строгите ограничения за използване на американски и други западни оръжия. В същото време значителните победи на бойното поле, особено срещу руска армия, която се обучава и превъоръжава, изискваха още по-големи доставки на западна военна помощ и още по-дръзки тактики. Украйна се оказа изправена пред една порочна дилема на кокошката и яйцето, която не доведе до нищо добро", пише авторът. И изведнъж Украйна започва операция в Курска област. Макар че тази контраофанзива е изненада за мнозина, включително за служители на Министерството на отбраната на САЩ, тя е напълно логична. "В крайна сметка Украйна трябваше да направи нещо голямо. Тя трябваше да покаже, че макар руската армия да е огромна, тя все още е неравномерна и на места крехка. Украйна също така доказа, че въпреки извиването на ръце от страна на Запада и особено на САЩ относно заплахите за ядрена ескалация, които от самото начало характеризират заканите за война на Кремъл, Путин не е толкова нетърпелив да използва ядрения си арсенал, колкото предполагат тези закани, по много причини. Следователно тези заплахи не трябва да бъдат причина САЩ да налагат строги ограничения на конвенционалните военни операции на Украйна. С други думи, Украйна трябваше да направи нещо гръмко и да покаже - за пореден път - че може да побеждава", пише Коен. Освен това Украйна трябваше да съобщи добри новини след години на разрушения и кръвопролития и на собственото си население. "Курската офанзива дава на украинците това, от което се нуждаеха - стратегическо пренастройване", се отбелязва в статията. Но въпреки че Курската офанзива е първата стъпка, Украйна ще трябва да предложи повече, ако иска да запази инерцията, на която се радва сега. Може би най-важното е, че тя трябва да намери нова стратегическа линия на поведение. "Украинските лидери трябва да убедят както избирателите си у дома, така и поддръжниците си в чужбина, че имат план за спечелване на войната. Съдейки по действията на Украйна, новият, все още неоформен стратегически лозунг на страната изглежда се състои от три сравнително добре дефинирани части: оцеляване, удар и завладяване. Първата част - оцеляване - се фокусира върху противодействието на наказателните атаки на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна и спирането на бавно напредващата руска офанзива в Донбас. Втората е да се нанесат удари по военни и промишлени цели дълбоко в Русия, за да се отслаби не само руският военен потенциал, но и да се увеличат икономическите и политическите разходи за режима на Путин, свързани с войната. Третата и последна част е разделът "Завладяване", който включва Курск. Тази операция набляга на завземането на руска територия по границата, вероятно както като буфер за защита на украинската територия от руска агресия, така и като потенциална разменна монета по-късно“, според Рафаел С. Коен. В крайна сметка и трите елемента са необходими, но вероятно недостатъчни за изграждането на нова теория за победата на Украйна, пише авторът. Тя несъмнено ще засили натиска върху Москва, но само тези елементи вероятно няма да позволят на Украйна да си върне загубените територии, тъй като Русия продължава да напредва в Източна Украйна въпреки украинската офанзива при Курск. Бъдещите удари и завземането на руски територии също няма да увеличат драстично вътрешния натиск върху Путин до степен, в която той да прекрати войната. "Повечето украински анализатори, с които разговарях, признават, че повечето руснаци, особено тези с влияние върху автокрацията на Путин, просто не се интересуват достатъчно от Курск, за да накарат Путин да се откаже от военните си цели. Така остава въпросът какъв може да бъде следващият и последен елемент от теорията за победата на Украйна, ако изобщо има такъв. По същество Украйна има две основни възможности - капитулация или примирение (на Русия). В първия случай тя може да се надява, че нарастващият натиск върху режима на Путин в крайна сметка ще го накара да рухне под собствената си тежест", се посочва в текста. Но залагането на колапс на Путин в никакъв случай не е гарантирано, а дори и тогава не е задължително, че който и да дойде след кремълския лидер, ще сложи край на войната. Алтернативно, Украйна може да потърси решение на конфликта. Като увеличи болката за режима на Путин с офанзивата в Курск и продължи да нанася дълбоки удари по руската инфраструктура, Украйна би могла да окаже натиск върху Путин да промени сметката си за разходи и ползи и да отстъпи от максималистичните си искания. След това Киев би могъл да размени завзета руска територия за украинска територия, завзета от Русия. "В някои отношения този подход изглежда по-прост. Украйна вече е нанесла значителни щети на Русия и почти сигурно би могла да ги увеличи, особено ако Западът отмени ограниченията върху използването на оръжията си и други червени линии." "Курск" също така показа, че Украйна може да завземе руска територия. Въпросът е дали тя може да завземе достатъчно територия и, което е също толкова важно, да я задържи, за да постигне достатъчно влияние, за да си върне цялата окупирана от Русия територия в Украйна", добавя Коен. В крайна сметка Украйна ще трябва да избере какво ще бъде мотото на нейната война - "оцеляване - удар - промяна - подаване“ или "оцеляване - удар - промяна - уреждане". "А може би ще е нещо съвсем друго. В края на краищата украинците са тези, които понасят основната тежест на тази война. И тогава от поддръжниците на Украйна в САЩ и по света ще зависи да ѝ предоставят ресурсите и политическото пространство, за да осъществи този сюжет. Добрата новина е, че основната идея на сюжета - един съвременен Давид, който се бори с Голиат в битката между либералните демокрации и обединения блок от реваншистки автокрации - си остава все така убедителна“, продължава авторът. Но президентските избори в САЩ наближават, а освен това има все повече предизвикателства по света. И украинското ръководство трябва да каже на своите партньори и съюзници - както и на собствената си общественост - как ще спечели. "Ако не заради Запада, то със сигурност заради самите украинци", обобщава Рафаел С. Коен.

Прочети цялата публикация