Недялко Йорданов: България си вкара автогол

Скъпи приятели и неприятели, това което се случи пред Народния ни театър тази вечер беше върхът на наглостта и беззаконието. Никой от всичките тези организирани, невъзпитани и озверели хора не е чел великолепната пиеса на Бърнард Шоу, която е абсолютна реклама за България. Дано утре осъзнаят какво са направили. Някои от вас са написали тук , че се излагам накрая на живота си. Наистина, намирам се на края на живота си, но нека не прозвучи нескромно – смятам че театърът е моята абсолютна професия и моят живот. Написал съм 31 пиеси, играни във всички български театри и по целия свят от Токио до Брюксел, от Кувейт до Санк Петербург, в Чехия, Румъния, Югославия, Украйна, Беларус, Грузия, Полша, Германия, Франция, Финландия, Унгария, в момента – в Анкара, Турция и още в 23 театъра в Русия. Като режисьор имам 65 театрални постановки в София, Бургас, Габрово, Ямбол, Стара Загора, както и в Санкт Петербург Русия и Лодз Полша. Мислите ли, че не гледам на пиесата на великия Бърнард Шоу като професионалист. Прочетох я два пъти и страшно много ми хареса, макар че е писана преди повече от 130 години. Намерих в нея само прослава на българите като войници и огромна реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата : трима мъже и три жени в комични, неочаквани и сложни взаимоотношения. Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си как това ще изглежда пред света. Иска ми се отново да публикувам стихотворението си за Алеко, който ако беше жив не би повярвал, че е възможно толкова годни след него да се случи това. Винаги съм се възхищавал на този толкова млад и толкова нещастен Щастливец. В едно време, когато все още начеващата българска литература търси своя облик, той с удивителна прозорливост е открил и отразил тенденциите в развитието на вече свободния българин. Алеко! Каква трагична съдба... Каква самота... Какъв жесток пръст на съдбата... Само на 34 години... АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ Защо го създаде... Защо го описа... Развихри се той и до днес не кандиса. И има претенции още... Ега ти! "Булгар“... И се бие в гърдите космати. Бай Ганьо... Дали сме такива и днеска? Тресе ни сега чуждоземската треска. Не вярваш, нали?... Всеки пети замина "Булгар“... И остави свойта Родина. Но който остана... Краде както свари... И долу "Булгари“... И горе "Булгари“. Не идвай...Не гледай... Все същите нрави... Как твоят бай Ганьо днес избори прави. Мой скъпи... Мой чисти... Мой тъжни Алеко. Мой скулптурен... Гледащ далеко... Далеко... И куфарче черно до теб на паважа... Как искам... Но няма какво да ти кажа. Прости ми... Излишна е всякаква дума... На трийсет и четири... Двата куршума... И падаш... Внезапно... И без да разбираш, че в този миг всъщност навеки умираш. И търся... Не пише дали си се влюбил... И как е възможно...И как си загубил и трите сестрички, и майка и татко... Щастливецо... С щастие толкова кратко. Щастливецо... Пишеш... Било е приятно... От тук до Чикаго и после обратно... Обратно... Във скъпата своя родина... Където загина... Където загина...

Прочети цялата публикация