Вместо в „Киев за 3 дни“, Путин аут от Сирия за 12

Владимир Путин можеше да мине и без този урок по блицкриг. Този, който мечтаеше да превземе Киев за 48 часа в светкавична "специална военна операция", току-що стана смаян свидетел на настъплението към Дамаск на бунтовниците, които неговата армия правеше всичко възможно, за да матира в Сирия в продължение на десетилетие. Уви! В крайна сметка бунтовниците развенчаха неговото протеже Башар ал-Асад, слагайки край за дванадесет дни на една 53-годишна диктатура, анализира онлайн изданието на френския вестник L"Express.

След като не успя да предотврати падането на "Касапина от Дамаск", шефът на Кремъл му предложи убежище в Москва, недалеч от друг свален президент, украинецът Виктор Янукович, освободен от парламента на 22 февруари 2014 г. под натиска на улицата. Точно на това могат да се надяват "скъпите приятели" на Владимир Путин. Няма съмнение, че останалите държави-клиенти на Русия гледат на позора на Башар с известна предпазливост.

"През 2015 г. руската интервенция в Сирия символизира завръщането на руската мощ в Близкия изток, подчертава Татяна Кастуева-Жан, директор на Центъра Русия-Евразия към Френския институт за международни отношения. Владимир Путин изпрати послание до целия глобален Юг: съюзете се с Русия и вашият режим ще бъде в безопасност." Съобщение, получено от множество африкански лидери, нуждаещи се от легитимност, привлечени от обещанието за този "руски щит". През 2017 г. суданският диктатор Омар ал-Башир се остави да бъде съблазнен, скоро последван от президента на Централна Африка, заплашен от бунт пред портите на Банги. Ще последват Мали, Буркина Фасо и Нигер, три провалени държави, превзети от пучисти, които също се съгласиха да продадат експлоатацията на златни мини и други ресурси в замяна на преторианска гвардия и военно подкрепление срещу бунтовнически или джихадистки фракции.

Без сирийските си бази, руската стратегия е ампутирана

За да продаде услугите си, Москва разполага с безпрецедентен актив: две военни бази, разположени на сирийското крайбрежие, предлагащи уникален стратегически пряк път към Африка: военноморската база Тартус, перлата на руската армия в Средиземно море, наследство от съветската епоха и летището Хмеймим, използвано от 2015 г. "Базата Хмеймим е решаваща точка за зареждане с гориво за полети, транспортиращи персонал или военно оборудване до различни места в Африка, обяснява Марк Галеоти, британски историк, специалист по Русия и автор на "Войните на Путин". Без нея единственият начин, по който товарните самолети могат да стигнат от Русия до Африка, е да прекосят турското въздушно пространство, което би дало на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган пълна власт да затваря този маршрут, когато намери за добре."

Ако Путин трябва да спасява нещо в Сирия, това са тези две крепости: Тартус и Хмеймим. И не само заради африканските си амбиции. "Достъпът до топли морета - без лед през цялата година - е смисълът на съществуването за "Велика Русия", припомня френски военен източник. Турция обаче затвори проливите си за военни кораби, след като руски кораби нахлуха в Украйна. Загубата на Тартус ще бъде огромен стратегически удар. На руския флот ще останат само пристанищата на Санкт Петербург и Мурманск. Да не говорим, че тези два аванпоста в Средиземно море създават неудобства за Москва. "Преди това Средиземно море беше приятелско пространство, продължава този източник, ако пристигaше заплаха, тя беше проследявана на две входни точки: Гибралтар или Суец. Военноморската база Тартус въведе нов конкурент в този театър на операциите, принуждавайки ни непрекъснато да прихващаме разузнавателни данни, за да се прецени степента на заплахата."

Да сключиш договор с вчерашния си враг

Знак за стратегическото значение на тези две бази е, че Москва изглежда готова на всичко, за да запази контрола над тях, включително сключване на пакт с вчерашния враг. Това се доказва от радикалната промяна в тона към основното бунтовническо движение зад падането на сирийския режим, Хаят Тахрир Аш-Шам (HTC). На 7 декември, двадесет и четири часа преди свалянето на тиранина Асад, ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров определи бойците на HTC като "терористи", както направиха и прокремълските медии. На следващия ден обаче агенциите РИА Новости и ТАСС предпочетоха термина "въоръжена опозиция". В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че властите предприемат всички "необходими мерки за установяване на контакти в Сирия с онези, които са в състояние да гарантират сигурността на военните бази". Друг източник от Кремъл каза пред руски държавни медии, че Москва е получила гаранции от лидерите на сирийската опозиция.

"Споразумение между руснаците и HTC, договорено чрез Турция, не може да бъде изключено, смята Татяна Кастуева-Жан. Ако Путин успее да запази договорите за наем на своите бази, подписани през 2017 г. за четиридесет и девет години, той ще е успял. "За Путин политиката е изкуството на възможното", припомня руският изследовател Татяна Становая, основател на аналитичната компания R.Politik. "Той винаги ще избере опцията, която му е достъпна в дадения момент."

Играта все още не е приключила за Москва. "Особено след като истинският губещ в тази афера е Иран, подчертава Марк Галеоти. След ударите, нанесени на ливанската Хизбулла, тя губи своя регионален съюзник номер 1 в лицето на Башар Асад. От гледна точка на Кремъл, това е нещо добро: Иран може и да е съюзник, но също така е съперник за влияние в Близкия изток. Така че фактът, че Техеран е сведен до минимум, малко по-малко арогантен и самоуверен, е доста добра новина за Москва".

Грандиозният разгром на клана Асад, който изненада целия свят, включително московския му кръстник, разкрива пропуските в неговите разузнавателни служби. Той също така показва границите на "системата на Путин". "Капацитетът му да реагира на "черни лебеди", тези големи и непредсказуеми събития, е много по-малък, отколкото в миналото, преди широкомащабната инвазия от февруари 2022 г., продължава Марк Галеоти. Поради една проста причина: всичките му ресурси, военни, финансови и политически са погълнати от войната в Украйна. Системата остава в относително силна и стабилна позиция... докато не се натъкне на неочаквани, сериозни и неизбежни проблеми. Ускореното падане на неговия приятел диктатор обаче изпраща сериозно предупреждение към Владимир Путин, травмиран през 2011 г. от падането на друг свой спътник: Муамар Кадафи.

Прочети цялата публикация