"Западните демокрации може да заприличат на България"

Автор: Ивайло Нойзи Цветков

Имам една любима и умерено тревожна теза за края на щастливата Европа, свързана с 80-те години без война (ако не броим югославските). Как ти звучи?

Димитър Бечев: За съжаление ми звучи напълно убедително. В Европа се води пълномащабна война, която - нека бъдем откровени - започна още през пролетта на 2014 година. На карта е поставено самото съществуване на Украйна като независима държава, а оттам, струва ми се, и принципите, по които е устроен политическият порядък в Европа. Например, че насилственото анексиране на територии на чужда държава не е допустимо. Но ако се завръщаме към миналото все пак - струва ми се, че по-скоро сме се отправили обратно към Студената война, а не към началото на 1940-те години. Дано да не изляза прекален оптимист!

Какъв би бил умният, а може би принудителен ход на ЕС в тази враждебна обстановка, в която изглеждаме "изоставени" като военни и всякакви ресурси?

Димитър Бечев: Може и да сме изоставени от САЩ, но не съм съгласен, че ни липсват собствени военни, а още по-малко икономически ресурси. Европейските страни в НАТО харчат за отбрана над половин милиард евро годишно. Това е над три пъти повече от Русия в номинално изражение. Руският БВП е по-малък от този на една Италия (отново по номинал). Проблемът е, че тези разходи не водят автоматично до повишени бойни способности. И тук е заровено кучето, така да се каже. Трябва много по-висока степен на сплотеност и координация - това е краткият отговор на този въпрос. Но едва ли лесно ще я постигнем. Дори и с нарастващи бюджети за отбрана Европа е разделена и това е една от основните причини защо има нужда от лидер като САЩ.

Другият проблем е в качеството на военните способности. Европа може и да произвежда огромно количество снаряди, но не разполага с противовъздушна отбрана, системи за разузнаване и наблюдение и т.н. Затова сме и зависими от Америка, освен че военнопромишленият сектор разчита на компоненти и технологии от отсрещната страна на Атлантика. И най-важното: обществата в ключови страни като Германия са пацифистки настроени. Въпреки завоя в политическото мислене - на Русия вече се гледа като заплаха в Берлин, не като на икономически партньор, нагласите в обществото се променят трудно и бавно. Съпротивата е реална - растящият вот за партии като "Алтернатива за Германия" го показва наглед.

Има ли допълнително разомагьосване от всичко западно в България заради еврото?

Димитър Бечев: Това е дълъг разговор. Разомагьосването тече от доста време и е свързано с най-разнообразни фактори. Най-вече че западното - ако условно го отъждествим с принципи като върховенството на правото, човешките права, личната свобода и достойнство като ценност - и без това не е покълнало толкова дълбоко в българското общество. А към днешна дата кризата в ядрото на Запада, която се разрази още в края на 2000-те, допълнително отслабва притегателната сила на либералните идеи. А откакто влязохме в НАТО и ЕС, на българските елити - или поне на значителен дял сред тях - не се и налага да се преструват, че споделят убежденията на по-ранните си наставници в Брюксел, Берлин, Париж или Ню Йорк. Напротив, има пряка изгода да се разиграват националистически послания. Политически предприемачи като Костадин Костадинов именно така печелят влияние и власт. От трета страна вкорененото недоверие към всякакви публични институции се пренесе и към външните такива. Освен на българската държава, много граждани вече не вярват и на довчерашните нейни корективи зад граница. Просто защото вече сме част от същата политическа система. Кампанията срещу еврото е поредният пример. Сигурен съм, че ще има и нови.

"Мнозинството в България е за членството в ЕС и НАТО"

Но все пак една уговорка: въпреки кресливите привърженици на "Възраждане", "Величие" и подобни формации, проучванията на общественото мнение показват еднозначно, че мнозинството е за членството в ЕС и дори НАТО. Дали има омагьосване или не, не знам, но да не подценяваме рационалната оценка къде точно е най-изгодно да си позициониран. Особено имайки предвид колко непредсказуем стана светът.

Колко влиятелни са проруските/антизападни сили в България? Какво би се случило при евентуален – очевидно произточен – политически проект на президента Радев?

Димитър Бечев: В хард варианта - пълно излизане от ЕС и НАТО и прикрепване към Русия - към 20-25% от българите споделят такива разбирания. Това не е нито малко, нито много. Не е малко, защото дава живителни сили на антизападни играчи в политиката и обществените дела. Не е много, понеже не може да формира мнозинство. Стратегията на "Възраждане" е да загради политически парцел и после да се спогажда на парче с Пеевски и Борисов, инкасирайки материална полза. Радев май се цели в мекия вариант на русофилството - "да си стоим в Европа, но да не си разваляме отношенията с братушките и да не ги провокираме, понеже ще пострадаме". Този вариант е потенциално по-влиятелен. Неслучайно и Борисов играеше на подобни струни чак до февруари 2022. Според мен обаче Радев няма да заложи на външнополитически послания. Те обикновено не печелят гласове. По-вероятното е да настоява, че е единственият реален противник на Пеевски и Борисов. Русофилите ще си го припознаят и без да им напомня какво е говорил за Крим, как Киев ще падне след три дни и т.н. И после, след като е акумулирал вот на бъдещи избори, и той ще седне на масата да се пазари с Пеевски как да споделят властта. Това е добрият сценарий за него. Лошият е АБВ на Първанов - за тези, които изобщо си спомнят тази партия от близкото минало.

Как да тълкуваме парада на Си, Путин, Ким, иранците и въобще всички подредени там като на антизападна сватба?

Димитър Бечев: Това е тип "пак от същото". Шанхайската организация за сътрудничество не е от вчера. Тя беше създадена с цел Китай и Русия да не си съперничат в Средна Азия. Но тогава Москва и Китай бяха равни. Към днешна дата парадът подчертава нарасналата икономическа, а оттам и стратегическа зависимост на руснаците от Китай. Бих изтъкнал два интересни момента. Първият: Нарендра Моди, макар да не отиде. Индия е буквално бясна на Тръмп заради високите митнически ставки. Затова гради мостове към Китай, своя иначе най-голям геополитически съперник. Вторият: как Китай подчертава ролята си във Втората световна война. Посланието е следното: като победители във войната ние сме основоположници на глобални инстуции като ООН след 1945, на равна нога със САЩ. Днес САЩ абдикира от тези многостранни организации, които са крайъгълен камък на световния ред. Но ние все така държим на поетите ангажименти и отговорностите, които носим като велика сила.

Преподаваш в Оксфорд "Авторитарни режими". Как ти изглеждат множеството действия и заплахи на Доналд Тръмп във втория му мандат?

Димитър Бечев: За съжаление и САЩ, стара и установена демокрация, не е имунизирана от ерозия на демократичните инстуции и правила. Тръмп не е демократ. Тук нямам предвид член на Демократическата партия, чийто поддържник е бил в миналото, впрочем. И ако зависеше от него, в Америка щеше да се установи хибриден режим - нещо като полудемокрация/полуавторитаризъм, по подобие на нашата съседка Турция, или пък ред латиноамерикански държави. В настоящия момент той има много вятър в платната: поляризация в обществото, безрезервна лоялност от страна на републиканците, консервативно мнозинство във Върховния съд, дезориентация и разнобой в редиците на Демократическата партия. Но времето ще покаже доколко работят обществените, политическите и най-вече конституционните механизми, чиято задача е именно удържането на изпълнителната власт и личните амбиции на този или онзи лидер - и оттам постигането на баланс, нужен за функционирането на демокрацията. Напълно възможно е да не сработят.

Има ли корелация между въздигането на новите авторитарни режими и третата индустриална революция, т.е. дигиталната? Режими тип от предния на Болсонаро през неосухартизма в Индонезия, та чак до Орбан и подобни, при които авторитарното формално позира като демокрация?

Димитър Бечев: Определено има. С времето авторитарните управници се научиха как да впрегнат интернет и социалните мрежи в упражняването на власт и най-вече в манипулирането на обществата, както и контрола върху тях. А в демокрациите подобни платформи подкопаха установените медии и доверието в традиционните политически партии и лидери, давайки поле за изява на популистите. Отделно, концентрацията на власт в технологичните гиганти от типа на Мета и Гугъл поражда въпроси за отчетността и прозрачността в обществено-политическия живот. Да не забравяме и техноавторитаризма на Илон Мъск. Но вярно е също така, че дигиталните технологии могат да имат и обратния ефект - да помагат на гражданското общество да се самоорганизира срещу автократите. България от 2013 е пример. Как ще се отрази следващата технологична революция, свързана с изкуствения интелект, можем само да гадаем.

Залязва ли либералната западна демокрация, в която се клеха поколения, които като че ли не успяват да я защитят? "Фрийдъм Хаус" още през 2022 предупредиха за това, веднага след началото на руската инвазия в Украйна.

Димитър Бечев: В момента е в отстъпление. Процесите в САЩ са достатъчно тревожна илюстрация, но ситуацията другаде също не е добра. Например след някоя година Великобритания може да се окаже под управлението на "Реформирай Обединеното кралство", а Найджъл Фараж да е премиер. Демокрацията, разбирана като състезание на партии в свободни и честни избори, няма да изчезне. Либералният компонент – върховенството на правото, конституционно гарантираните права и свободи – обаче ще е, така да се каже, със залязващи функции. Това има и значение за нас. Вместо България да се доближава към западните демокрации, западните демокрации може да заприличат – ако си позволим леко преувеличение – на България на Пеевски и Борисов.

Как според теб би могъл да приключи ужасът в Украйна? Евентуална подялба?

Димитър Бечев: Замразяване на конфликта и де факто анексия на окупираните досега от Русия земи. Интегриране на остатъчна Украйна (около 75-80% от територията на държавата) в Запада, макар и без формално членство в ЕС и НАТО. Проблемът е, че Путин не се интересува от Донбас, Запорожието или Херсон. Целта му си остава същата, както преди пълномащабното нахлуване - подчинението на Украйна като цяло и превръщането ѝ във васал по модела на Беларус. Това е другият сценарий, който обаче не е лесен за реализиране - заради героичната съпротива на самите украинци.

А как же с Путиным? А после със следващия, вероятно от военните среди, който пак ще сънува Трети Рим и ще е жертва на едновременно обсадното мислене и експанзивна доктрина на Русия?

Димитър Бечев: Путин е новият Брежнев. Ще властва до клинична смърт, а вероятно и след това. Може и да склони на примирие в един момент (със сигурност хора около него ще са доволни при деескалация на конфликта със Запада), но това ще е само, както е казвал Сталин, "передышка" (пауза да си поемеш въздух - б.а.). Не мисля, че целта е Трети Рим. По-скоро консолидиране на руския контрол върху по-голяма част от бившия СССР, което е предусловие Русия да е в топлигата от глобалнозначими държави в многополюсния свят. Тази цел ще си остане на дневен ред и при наследниците на Путин, дори и да преминат от конфронтация със Запада в режим на разведряване. Само дето балансът, що се отнася до имперския дневен ред, е негативен. Освен загубата на Украйна и Молдова, в момента дори и съюзници на Русия като Армения се отмятат и търсят по-топли връзки със Запада. Азербайждан влезе в пряк сблъсък с руснаците. Средна Азия пък използва Китай и Запада, за да намали влиянието на Москва. С две думи, нов СССР няма да се състои. Междувременно – въпреки мощния растеж и благодарение на военните разходи – икономиката на Русия тепърва ще започне да стагнира, подобно на Брежневия застой, а обществото тепърва ще плаща цената за "специалната военна операция". А Трети Рим днешна Русия не е, понеже за разлика от СССР не е носител на универсална идеология и съответно няма мисия да разпространява правата вяра по всички точки на земното кълбо.

Как Русия на Путин се опитва да превземе голяма част от умовете в България? Извън очевидното.

Димитър Бечев: Не знам дали се опитва (България е малка и не особено значима в очите на Кремъл) или пък просто чука на отворена врата. У нас открай време е имало поклонници на Русия, дори и в пика на западното влияние от средата на 1990-те докъм края на 2000-те. Някои мотивирани от носталгия, други - от корист, а трети - от фрустрации по отношение на Запада. Тук е най-силният коз на путиновата пропаганда: нихилизмът, цинизмът и отрицанието. Посланието не е, че Русия е кой знае колко морално извисена и носител на някакви положителни ценности, а по-скоро, че Америка и Европа са също толкова компрометирани и пропити с корупция. Един вид, ние може и да сме злодеи, но и те не са стока. И при това, за разлика от нас, лицемерничат, твърдейки, че отстояват някакви ценности и принципи.

Оптимист ли си за този свят?

Димитър Бечев: Песимист интелектуално и оптимист волево, както казва другарят Антонио Грамши. Ето, в тази връзка и нещо емоционално: Спомням си, сякаш беше вчера, как на 18 ноември 1989 цялата софийска Класическа гимназия се събрахме и отидохме на първия голям митинг на демократичната опозиция пред "Св. Александър Невски". Ако не се лъжа, и ти беше там.

И не само там. Въпросът е: защо?

*** Димитър Бечев е политолог, преподавател в Оксфорд. Той е и старши изследовател в Carnegie Europe, с фокус върху разширяването на ЕС, Западните Балкани и Източна Европа.

Прочети цялата публикация