"Царска България" разкрива потайностите на българския владетелски двор (ГАЛЕРИЯ)

За последните 145 години това е първата и единствена книга, посветена на историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.

***

КНИГА ЗА ЦАРСКА БЪЛГАРИЯ РАЗКРИВА ИСТОРИЯТА, СТРУКТУРАТА И БИОГРАФИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛСКИ ДВОР

Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Книгата „Царска България (1879–1946) е с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, излиза с логото на издателство Книгомания. Художественото оформление на стилния том от 688 страници и корицата са дело на дизайнера Тодор Манолов. Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царски дворец „Врана“, ДА „Архиви“, stara-sofia.com. Включва наистина богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.

За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.

Авторите дават интересна обобщена информация по темата още в увода на изданието:

„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.

Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.“

Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов. Добавят в заключението, че „предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския владетелски двор само в основни линии – с надеждата, че с това ще открие официално дебата и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по темата“.

Информацията в книгата „Царска България (1879–1946)“ е систематизирана в осем глави:

Третото българско царство и владетелските дворове Владетелите на Третото българско царство Структура на придворния апарат и задължения на дворцовите служители Резиденции и домове на владетелското семейство Ордени, медали и отличия на Третото българско царство Специфика на облеклото (цивилна и военна свита, дворцови служители и прислуга) Българският владетелски двор според легитимацията на Готския алманах Списък, биографии и портрети на свита и служители по длъжност.

За авторите:

Проф. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София; правнук е на Иван Стоянович–Аджелето. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история“ и „Източна и Югоизточноевропейска история“, доктор по философия на Виенския университет. Дипломат (1998–2001) и политик (2001–2010). Автор е на множество статии, на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.“, както и на книгите „Известният непознат Иван Стоянович“, „Пътят към София“, „България от първо лице“, „Фердинандеум“, „Кухнята на баба и проклетото ѝ внуче“, „Завоят на изток“ и „Несвършващо време. Спомени“.

Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Щатен преподавател в Богословския факултет на СУ от 2001 г. Защитава докторска степен в областта на История на Българската православна църква с дисертацията „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887–1908 г.“. Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната дипломация и протокол. Пълномощник е на Царското семейство по предаване, проучване и атрибутиране на личния архив на Цар Фердинанд I на ДА „Архиви“ при МС на Република България.

Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация