В Хасково ще отбележат 125 години от смъртта на Капитан Петко Войвода

С поднасяне на цветя и почетен караул, Тракийско  дружество "Георги Сапунаров", читалище "Тракия" и жителите на Хасково ще отбележат 125 години от смъртта на Капитан Петко войвода. „В Хасково прииждат много бежанци от Беломорска и Одринска Тракия след балканските войни през 1913 г. и през 1923 до 1924 г., много от които са от родното място на войводата около Доган Хисар. Затова сме горди, че през 1955 г. в Хасково е издигнат първия паметник на великия българин по идея на архитектите Стою Тодоров и съпругата му Мария Милева“, каза по този повод  председателят Кирил Сарджев.

  Той припомни, че след Берлинския конгрес хасковският регион остава под османска власт и е подложен на опасността от нападения на башибозушки банди. Местните революционни дейци и будни хасковлии създават комитет "Единство" за  присъединяване към Княжество България.  От края на 1878 г. напрежението по границите на Източна Румелия нарсатва, засилва се и във вътрешността на областта. Комитетът  търси помощта на воеводата, който отдавна е известен с действията на четата си в защита на всички бедни хора от грабежите на разбойническите банди. Само споменаването  и близкото присъствие на Капитан Петко войвода всява страх у башибозушките шайки, които се въздържат да нападат християнското население в хасковско. Пратениците на българския воевода в Хасково помагат на местните патриоти да направят своя организация за противодействие на неприятеля в защита на населението. До директна битка между четата на Капитан Петко и башибозушките банди не се стига, защото близостта му всява страх,  само присъствието му наблизо ги респектира.

  Личността на Капитан Петко Войвода, спечелила  си любовта и признанието на народа,  е символ  на населението от хасковския край на борбата за свободата на Тракия като неотменна част от целокупна България. За първи път идеята за издигане на паметник на Капитан Петко войвода  се ражда още през 1900 г. след смъртта му, когато в Хасково цари патриотичен дух и признателност към борците за освобождението и обединението на  българските земи.  "В Хасково прииждат потоци от бежанци от Одринска и Беломорска Тракия след неуспешните балкански войни през 1913 г. и през 1923-1924 г. Голяма част от тях са от родното място на воеводата около Доган Хисар. Те искат да не се забравя името на техния земляк и спомена за родния им край. Затова и подкрепата за паметника, която се подема отново през 50-те години от местната тракийска организация, и подета от местното партийно ръководство - част от които са наследници на бежанци, е много силна. Създава се инициативен комитет за построяване на паметника", припомня Кирил Сарджев. След провеждане на конкурс, е одобрено предложението на арх. Стою Тодоров и съпругата му арх. Мария Милева.

 " Паметникът е направен само за една година и е открит на рождения ден на великия българин 18.12.1955 г., когато се навършват 111 г. от рождението му. Бронзовата фигура е около 3 м, стъпила на гранитен блок., обърната към Беломорието. Воеводата е облечен в хайдушката си носия, с която е известен от повечето си снимки, положил лявата си ръка върху сабята си, а дясната върху десния си крак. Авторът е изработил паметника по снимка на Капитан Петко, но е вложил своето вътрешно виждане за смелата  му и решителна личност", разказа Кирил Сарджев.

  Пред ученици от няколко хасковски училища и граждани, от името на тракийското дружество на командира на местното военно поделение ще бъде връчен един от медалите на Капитан Петко войвода. 

   

Прочети цялата публикация