Засилена военна подготовка в Балтийския регион на фона на руската заплаха

Докато Русия и САЩ обсъждат бъдещето на войната в Украйна, страните от Балтийско море засилват подготовката си за евентуален военен конфликт с Москва на фона на опасения, че Кремъл се готви за война с НАТО, предава France 24, цитирано от Фокус.

След неотдавнашните разговори между Вашингтон и Москва в Саудитска Арабия относно Украйна, балтийските държави публикуваха серия от разузнавателни доклади, предупреждаващи за потенциални намерения на руския президент Владимир Путин да разшири военните действия в Европа.

Службата за външно разузнаване на Естония сигнализира, че Москва разширява своите въоръжени сили по начин, който показва подготовка за "потенциална бъдеща война с НАТО". Датското разузнаване също прогнозира, че Русия може да е в състояние да започне "мащабна война" в Европа в рамките на пет години.

Засилено напрежение и военна подготовка

Според France 24, отслабването на трансатлантическите връзки между Европа и САЩ става все по-очевидно. След критиките към Европа, изразени от американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, и проведените руско-американски преговори за Украйна, се появиха спекулации, че САЩ под ръководството на Доналд Тръмп може да обмислят изтегляне на войски на НАТО от балтийските държави.

"Изглежда, че ако трансатлантическият мост не се разпада, то той е сериозно повреден", коментира д-р Марис Анджанс, директор на Центъра за геополитически изследвания в Рига, Латвия.

Той подчертава значителната разлика в подхода на двете американски администрации: "Байдън пътува до Киев по време на войната, а сега Тръмп е готов да отиде в Москва. Това е голям обрат."

Балтийските държави: В повишена готовност

Северно-балтийските държави (Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция) са сред най-активните поддръжници на Украйна от началото на руската инвазия през 2022 г. В същото време, Латвия, Литва и Естония, бивши съветски републики с обща граница с Русия, увеличават своите военни разходи и инвестиции в отбраната.

Пример за това е Литва, която възстанови наборната военна служба, удвои броя на военнослужещите и увеличи разходите си за отбрана до 3,45% от БВП – едно от най-високите нива в НАТО.

"Ако руска инвазия се случи утре, сме много по-добре подготвени, отколкото преди десетилетие", коментира д-р Анджанс. Той обаче предупреждава, че "все още има недостиг на критична противовъздушна отбрана".

Според доклад на латвийското разузнаване, публикуван тази седмица, заплахата от пряк военен конфликт между Русия и НАТО през следващите 12 месеца остава "ниска", стига Москва да продължава да е ангажирана с войната в Украйна.

Русия укрепва военната си мощ

От началото на конфликта в Украйна през 2022 г. Русия временно спря някои от военните си планове по северните си граници. Въпреки това, анализатори предупреждават, че ако войната в Украйна приключи, Москва може да се съсредоточи върху възстановяването на военната си мощ.

"Русия ще използва този период, за да възстанови военната си организация", смята Катаржина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбранителни изследвания.

Руският президент вече предприе мерки за разширяване на армията си – през септември 2023 г. Путин нареди увеличаване на военния състав със 180 000 души, с което числеността на руските въоръжени сили достигна 1,5 милиона военнослужещи – втората по големина армия в света след Китай.

Според латвийското разузнаване, в рамките на пет години Русия ще възстанови своята военна мощ до ниво, което може да представлява сериозна заплаха за НАТО.

"Москва систематично преследва целите си от началото на 2000-те – разширяване на сферата на влияние и подкопаване на доминиращата роля на САЩ в Европа", допълва Зиск.

Хибридна война и кибератаки

Въпреки нарастващите военни инвестиции в Балтийските държави, анализатори предупреждават, че Москва може да предпочете хибридни методи за натиск, вместо директна военна инвазия.

"Русия няма да прибегне задължително до военен конфликт, но това е сценарий, който не може да бъде изключен", заявява д-р Анджанс.

В отговор Латвия, Естония и Финландия изграждат отбранителна инфраструктура по границите си, включително противотанкови бариери и укрепени съоръжения. В допълнение, трите балтийски държави наскоро прекъснаха електрическата си зависимост от Русия, като успешно се свързаха с европейската електропреносна мрежа.

Балтийско море също се превръща в зона на нарастващо напрежение. През последните месеци няколко подводни телекомуникационни и електрически кабела бяха повредени при неизяснени обстоятелства. Макар Москва да отрича участие, редица анализатори и официални лица я обвиняват в "хибридна война".

Пример за нарастващата нестабилност е и вълната от проруски вандалски атаки в Латвия, включително хвърляне на коктейл Молотов в музея на Латвийската окупация.

"Русия използва пълния спектър от инструменти за дестабилизация – от кибератаки и пропаганда до саботаж", коментира проф. Зиск.

Тя предупреждава, че Кремъл ще продължи да използва политически, икономически и информационни средства за влияние в региона, като в определени обстоятелства не може да се изключи и военен сценарий.

"Русия многократно е доказвала, че е готова да използва сила за постигане на целите си", заключава професорът.

Прочети цялата публикация