In Memoriam: За Мая Вапцарова...

Приятел по наследство звучи странно, но го има това понятие, както и враг по наследство. Това са хората, които не знаем от кога ги помним около нас, те просто винаги са били тук, като даденост и част от ореола на нашето обкръжение и някак си сме свикнали да ги има....А когато ги няма трудно свикваме с мисълта, че утре няма да вдигнем телефона и да се напсуваме на шега за „добро утро“.....

Така беше и с Мая Вапцарова...Едно дълго приятелство наситено със споделяне, взаимни преживявания, оплаквания, възходи и падения, радости, хвалби, порицания, но най-вече истинска човещина в която никога не е изпъквало егото на кого е тя племенница и на кого съм аз дъщеря. Никога! И в това беше чистотата на нашето приятелство въпреки разликата във възрастта. Като споменах за възрастта – Мая е връстничка на моята майка, поетесата Ваня Петкова. Двете, може да се каже, са израствали в творчеството си паралелно.

На снимката: Мая Вапцарова, Ваня Петкова и Георги Джагаров

Мая имаше особен характер, който до някъде ми напомняше този на майка ми . Казват за нея, че понякога била „серт“. Тя просто казваше истината в очите и не си поплюваше да я каже! Не си пестеше думите, ругатните, беше „перната в устата“, но така тя раздаваше онази нейната справедливост – истинска и неподправена!

Мая беше перфекционист, взискателна и строга като режисьор и страхотно талантлив творец в различните области – сценарист, режисьор, поет и просто човек със заглавно „Ч“. Беше от онези цветните нестандартни личности, които оставят трайна следа след себе си....Нейният принос към българската култура, литература и кино ще остане завинаги вписан в духовното наследство на страната ни. Тя беше един борец, по-скоро поборник за правдата във всичките ѝ нюанси. Нейни са думите : „Българйио,не разстрелвай повече своите разстреляни поети,за да ги харижеш на чужди...“ Мая посвети живота си да отстоява истината за Вапцаров и неговия род....Тя ще остане истинско вдъхновение , пътеводител в изкуството и на обществото.

Нашата Мая.....

Неописуемо тъжно и несвойствено е, когато пореден верен приятел и съмишленик напусна този свят – сега вратата към Светлината се отвори за Мая Вапцарова...Чувахме се редовно, споделяхме, ходих ѝ на гости, обсъждахме злободневните теми и несправедливостите на този свят.... А как истински се радваше, когато преди години и се похвалих, че синът ми е приет режисура в най-престижния и стар университет за кино ВГИК в Москва. Тя подскачаше от радост, сякаш нейният син е там. Запали цигара, после запали още една от вълнение , забравяйки, че първата цигара е в пепелника и димът дразни дишането на съпруга ѝ.....Тогава съпругът ѝ беше още жив, не беше добре, дишаше с апарат, страдаше от болестта, която погуби татко ми – ХОББ. Не трябваше да вдишва цигарите, но за Мая цигарите бяха ритуал без който не можеше нито да се радва истински, нито да тегли една майна на поредния, който си е заслужил! Уникален човек..... Вече ми липсва....

Последният път отидохме със сина ми у тях да ѝ занесем поканата за спектакъла "Аз съм Сириус" в Арменския дом. Тя дойде! Беше на първия ред. После пихме вино и обсъждахме спектакъла.

Неведнъж ми е давала интервюта...Последното много си го харесваше, излезе в БТА, където работих по онова време. Да си го припомним:

Мая Вапцарова: Хората трябва да се научат да бъдат съпричастни към историята и духа на Европа

София, 9 май 2018 /Оля Ал-Ахмед, БТА/

Хората трябва да се научат да бъдат съпричастни към историята и духа на Европа, заяви в интервю за БТА кинорежисьорът Мая Вапцарова, която в навечерието на 9 май коментира тенденциите в развитието на руското кино. "Изкуството винаги навлиза надълбоко в човешкия дух, захранва го и го изтласква към социалната сфера. При липса на духовен баланс изкуството започва да отстъпва. И това е нормална защитна реакция, изчакване, адаптация. От това заболяване на духа изстрада и руското кино през 90-те, преболедува, но много бързо се съвзе. Постепенно киноиндустрията започва не просто своето възраждане, а развитие със страшно темпо. В момента спокойно мога да кажа, че руското кино устремено върви към някакъв нов връх във всичките му разновидности, както игрално, така и документално", каза Мая Вапцарова.

"Със сигурност мога да заявя, че подемът и развитието на руското кино се дължи на това, че човекът осъзна величието на свободата, той осъзна отговорността, която носи към себе си, към семейството, към обществото. Докосва се до идеите за националните ценности, които, за съжаление, напоследък все повече губи", отбеляза кинорежисьорът.

Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Тя е племенница на поета Никола Вапцаров. Завършва психология в Ню Йорк и кинорежисура в Будапеща, Унгария при Ищван Сабо (1969). В Унгария работи като асистент в някои от филмите на режисьорите Миклош Янчо, Золтан Фабри, Карой Мак. В периода 1972-1975 г. работи в Студия за игрални филми "Бояна" като скриптър, а в Студия за научно-популярни и документални филми - като режисьор. Сред издадените от Мая Вапцарова книги са: "Стъпала" (1977 г.), Посоки" (1979 г.), "Аферата Мис Стоун" (1983 г.), "Държавата Бабугерия търси легитимност" (1997 г.), "Поема за емигранти". Автор е на игралните филми "Танго", "Май ли беше или юни", "Лъжовни истории", "Мярка за неотклонение", "Нюанси" и на документални филми сред които: "Приключения в полунощ", "Айнщайн", "Бригадирите", "Борбата", "След делника идва празник", "Началото", "Едно момиче разказва", "Старинни легенди", "Москва ни приема", "Виетнам пее", "Войводи", "Архивите помнят", "Вапцаров и морето", "Елисавета Багряна", "Младен Исаев", "Венко Марковски", "Игнат Канев", "Кристалите", "Емигранти", "Балкански легенди". Удостоена е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен. Носител е на Първа награда на Международния кинофестивал в Оберхаузен, Германия, за филма "Виетнам пее". През 1976 г. е наградена със "Златен дукат" на Международния кинофестивал в Манхайм, Германия. Мая Вапцарова е носител на: Наградата на католическото жури за филма "Лъжовни истории"; Наградата на ФИИПРЕССИ за филма "5+1"; Награда за филма "Айнщайн" на Международния кинофестивал в Падуа, Италия (1973 г.); Награда на ДКМС за филма "Началото" (1974 г.); Награда на БНТ за филма "Нюанси" (1978 г.).

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Вапцарова, в навечерието на 9 май да поговорим за руското кино като цяло. Защо не го виждаме по нашите големи екрани? Нима е по-лошо от западните екшъни?

Отговор: Филмите по екраните в Моловете са с такова съдържание, което ти дава възможност по време на цялата прожекция да дъвчеш едно и също - пуканки, да сърбаш кола, да събираш гилзи из залата. Аз ги наричам лапнеш нещо, глътнеш нищо. Екшъните и трълъри нямат за цел да докоснат онзи човек, който е вътре в мен, да поспорят с него. Човекът в руския филм е основата на драматургията. Той не бяга от екрана, напротив той се опитва да влезе още по-дълбоко и от там да открие пътя за Обетованата земя. Независимо дали тя съществува или не. Екшъните, трилърите, както и филмите на ужасите те карат да посягаш към пуканките. Докато руската лента затрогва не стомаха, а душата - гледаш я и се мъчиш да откриеш пътеката, по която върви главният герой. А после я налагаш върху своя житейски път. Все пак не трябва да забравяме, че почти всяко изграждане на филмите е стъпило върху изключително здрава драматургия. С това не искам да кажа, че драматургията на Артър Милър или който и да е друг от великите американски драматурзи е по-слаба. Но се питам къде са тези автори? С нищо не са по-лоши руските филми от останалите, просто мястото им не е в Моловете, а и публиката там не е в тази категория. Хората ходят по Моловете предимно да задоволят битово-житейските си потребности, не духовните. Руските филми имат широко приложение извън рамките на обикновените киносалони, те намират място на сериозните филмови фестивали, където са гледани от многобройните истински ценители на "Седмото изкуство". Какво да се прави? Човек може да отдаде всичко - тялото си, вярата си, волята си, но никога не отдава мечтата си, която възражда човешкия дух.

Въпрос: През 90-те години имаше застой на руското кино, а в момента то е във възхода си. Такива ленти като "Солют 7", "Тренер", "Движение вврех" (с 3 млр. рубли приход за една година) и много други са в топ класациите на най-касовите филми. На какво се дължи този подем и развитие?

Отговор: Със сигурност мога да заявя, че подемът и развитието на руското кино се дължи на това, че човекът осъзна величието на свободата, той осъзна отговорността, която носи към себе си, към семейството, към обществото. Докосва се до идеите за националните ценности, които, за съжаление, напоследък все повече губи. А заедно с ценностната система намалява и хлябът. Хляб в онзи смисъл на обществено задоволяване на всекидневните нужди. Тази тема се лута между безброй магически истории съществуващи по целия свят, не само в необятна Русия. Руските киноматографи никога не могат да пренебрегнат темата, те непрекъснато се връщат към нея, докосват я и я продължават. Нито един режисьор не се отрича от родната си историята, а това го улеснява в темата. Ето го разковничето - имат тема, имат сюжет, винаги намират акцент, за който да се захванат, имат великолепни актьори и силна учебна база - филмовият институт ВГИК, имат бюджетиране. Е, при всичко изброено как няма да има подем и развитие?! Изкуството винаги навлиза надълбоко в човешкия дух, захранва го и го изтласква към социалната сфера. При липса на духовен баланс изкуството започва да отстъпва. И това е нормална защитна реакция, изчакване, адаптация. От това заболяване на духа изстрада и руското кино през 90-те, преболедува, но много бързо се съвзе. И в най-тегавия си период по време и малко след "Перестройката" руснаците са правили по 15 000 филма. Нещо, което ние трудно бихме си позволили. Постепенно киноиндустрията започва не просто своето възраждане, а развитие със страшно темпо. В момента спокойно мога да кажа, че руското кино устремено върви към някакъв нов връх във всичките му разновидности, както игрално, така и документално. Руското кино за мен е един абсолютен задграничен хит. Безспорен хит, който заема своята ниша в световната киноиндустрия. Филмите, които споменахте са истинско предсказание накъде тръгва културата на Русия и с каква бързина се върти лентата. Вече е налице възможността за разпространение и гледане на филмите он-лайн, което невероятно улеснява зрителя по редица фактори. Руснакът спокойно може да си стои вкъщи и да си гледа комфортно любимия филм през компютъра. Това още повече качва рейтинга на дадено произведение и увеличава стократно неговата гледаемост. Ако проследим он-лайн класациите виждаме, че рейтингът на филмите се вдига със светкавична бързина.

Въпрос: София Филм Фест показа филмите "Не любов" на Звягинцев, филмът "Давлатов" на Алексей Герман младши, и филмът "Аритмия" на Хлебникова. Тези три филма са съвременната картичка на руското кино. Как виждате бъдещето на руското кино у нас и в световен мащаб?

Отговор: Да, така е. Тези три филма наистина заковаха позицията на "визитна картичка" на съвременното руско кино. Всичките тези ленти са носители на призове и големи награди от световните фестивали. Бях изключително впечатлена от филма на Звягинцев "Не любов". От една страна - малко безпомощно дете озовало се в една невероятно травматизираща ситуация, майката - обикновена фризьорка - от другата страна, бащата пък съвсем далеч, почти нефигуриращ. Това нещастно дете остава абсолютно само сред света. Въпросът е: накъде? Този филм много ме докосна с топлотата, с която режисьорът се опитва да събуди у зрителя чувство на съпричастност, доброта, жалост и любов. Да, сантиментален в известно отношение. А защо не! Нима това не стои като проблем пред всички нас, пред целия свят? Човечеството днес е изправено пред нов конфликт, пред загадката на изкуствения интелект, пред лишаването на всякакви чувства и духовност, лишава индивида от присъщия за човеците разум. Роботът бавно доказва своето съвършенство, а ние оставаме без работа и все повече обедняваме. Културата вярно намалява, но тя никога няма да изчезне, защото нейният разум тласка развитието на самия изкуствен интелект. Беднотията расте, както и богатството. Всички онези, които държат средствата за производство за развитие на този изкуствен интелект стават все по-богати. Превръщат ни в "платени роботи". Може би би трябвало бъдещите филми да измислят онзи филм, в който се сътворява нещо още по-умно от изкуствения интелект, за да превъзмогнем идеята за изкуствения интелект. Този вариант на мислене съществува в някои от руските филми, които вече гледах. Не бих искала да прозвуча като противник на изкуствения интелект, но се зарадвах на филма "Притягане", който е стъпил върху лентата на разплитане на този най-нов дразнител на обществото. Вярно е, всички ние трябва да пораснем. В противен случай, оставаме без работа. Към изброените филми бих добавила и "Монахът бес" - уникална лента, която се гледа на един дъх и дълго се помни след прожекцията. Става дума за един монах, който отива в манастир. Този монах, обаче, притежава магическа сила, която не се приема от другите духовници, а игуменът категорически отказва да вярва в тази сила и произтичащите от нея чудеса. Монахът е подложен на различни изпитания и в крайна сметка решава да замине за Израел. Там обаче го посреща специална постановка - трябва да притежаваш абсолютно чистия дух, за да можеш да използваш дарбата си и да влезеш в Йерусалим. След като монахът попада на Светата Земя той е поставен пред дилемата - вяра и религия. А това е един изключително важен философски казус - въпросът между вярата и религията. Лично за мен, това беше най-интересният филм, който съм гледала през изминалата година. Относно това, как виждам руското кино у нас и в световен мащаб, бих казала, че руското кино винаги е заемало една специална ниша. У нас то едва сега започва да се усвоява, а в световен мащаб отдавна е усвоено. Но, за да бъда по-конкретна - първо трите империи - Китай, Русия и САЩ, трябва да си разделят света. Едва тогава може да позиционираме обективно руското кино. Наскоро посетих два големи международни фестивала в Германия и в Гърция, където ми направи впечатление голям интерес към руските филми, особено в съседна Гърция. Интересът към руското кино беше огромен. А най-впечатляващото бе, че голяма част от публиката, мнозинството, бяха млади хора. Така че руското кино има много голямо бъдеще. При нас нещата изостават с интереса към руските филми, но съм убедена, че постепенно стойностните ленти ще изместят "поп-корновите" екшъни.

Въпрос: Г-жо Вапцарова, през май в столицата ще е премиерата на най-нашумелия в момента нов руски филм на Константи Хабенски "СОБИБОР". Как оценявате тази лента като режисьор?

Отговор: Уникален филм пълен с иноваторство и философия. Филм, който не бива да се консумира само и единствено с неговата история, която показва. Това е нещо много по-дълбоко, което остава траен отпечатък в съзнанието. Смела режисура и великолепно актьорско майсторство. Сериозен и много вълнуващ филм.

Въпрос: Каква е историята на филма? По истински случай ли е?

Отговор: Филмът е по истински случай в лагер в Полша. Това е една история на съпротивата на човешкия дух с бездушната машина на унищожаването. През октомври 1943 година затворниците в нацисткия лагер "Собибор", оглавяван от лейтенанта на Червената Армия Александър Печерски се надигат на бунт, който бунт се превръща в истинско голямо въстание - единственото в историята успешно въстание в лагер на смъртта. Филмът е посветен на 75-тата годишнина от въстанието на затворниците в нацисткия лагер на смъртта "Собибор". Това е единственото за цялата история на Втората Световна война успешно въстание на пленниците, което се е увенчало с успех, благодарение на организаторския талант и смелостта на неговия предводител - съветският офицер Александър Печерски. Точно той успява да сплоти стотици обречени на смърт пленници от различни страни на Европа.

Въпрос: Този филм не влиза ли в директна конкуренцията на старите руски военни филми, с които зрителят е свикнал?

Отговор: Не. Категорично не. Защото в старите военни филми няма това решение, към което ни подтиква Хабенски. Филмът е интересен точно от тази гледна точка - че дава решение. Да, той показва страданието на еврейския народ, показва мъченията, но въпреки всичко показва и назряването на решението, а то е - бягството.

Въпрос: Познаваме Константин Хабенски като актьор, и изведнъж той блесва като режисьор. Как ще коментирате неговата двойна роля в "Собибор" - като актьор в главната роля и като режисьор?

Отговор: По-скоро тройна - защото Хабенски е и сценарист. Това е дебютът на известния актьор Константин Хабенски като режисьор. Първоначално го канят за изпълнител на главната роля. Но постепенно, хората, които са въвлечени в тази продукция преценяват, че никой друг освен него самия не би могъл да го режисира. Историята показва, че в лагера са събрани хора от цял свят. Има евреи от Англия, Германия, Чехия, Полша. И Хабенски успява много добре да ги обедини във филма. Една от ключовите роли е изиграна от Кристофър Ламберт, който представя сюжета по свой много впечатляващ начин. За мен дебютът на Константин Хабенски като режисьор е изключително успешен.

Въпрос: Има доста млади актьори, също и чужденци. Как са подбирани актьорите?

Отговор: Във филма участват наистина много млади актьори, които са подбирани според националностите, които са били в този лагер. Абсолютно автентично е пресъздадена действителността, и актьорите са подбирани да съответстват на истинските персонажи. Режисьор-постановчик е както казахме големият акьтор Константин Хабенский. В ролите са Константин Хабенский - в главната роля, Кристофър Ламберт, Михалина Олшанска, Филип Рейнхардт, Мария Кожевникова, Фелиция Янкел, Дайнюс Казлаускас, Гела Месхи, Сергей Годин, Роман Агеев. Текстът зад кадър се чете от Сергей Бурунов. Художествен ръководител на лентата е Андрей Малюков. Сценарист е също Константин Хабенский заедно с Александър Адабашян, Анна Чернакова, Ильи Васильева и Андрей Назаров. Оператор е Рамунас Грейчюс. Художник-постановчик е Юргита Гердвилайте. Продуценти са Елмира Айнулова, Глеб Фетисов, Мария Журомская. Погледнете само колко неруски имена фигурират в списъка на участниците и създателите. Филмът е заснет по мотивите на едноименната книга на Иля Василев "Александър Печерский: пробив към безсмъртието".

Въпрос: Какви нови художествени похвати са използвани във филма?

Отговор: Целият филм сам по себе си е иноваторски похват. Хабенски се опитва да търси и да създаде един свой напълно нов художествен похват и за това му помагат артистичните му умения.

Въпрос: Съвременният прочит на филма?

Отговор: Бягството. Това е нещото, върху което трябва да спрем погледа си. Защото за мен бягството във филма крие в себе си много от нашето съвремие. Огледайте се наоколо. Светът, в който живеем не ни ли тласка към това да тръгнем на някъде, да се отървем, да се отърсим и да избягаме или трябва до живот да останем в това блато. Хората трябва да се научат да бъдат съпричастни към историята и духа на Европа, а не към историята и духа на Америка, в която няма възпроизводство.

***

Сбогом, скъпа Мая! Творците не умират, те живеят в тяхното творчество и докато е жива паметта за тях!

Оля АЛ-АХМЕД

На снимката: Мая Вапцарова с поетите и приятели Петко Каневски и Демир Демирев

Мая Вапцарова бе отличена със "Златен век" - звезда и грамота миналата година в Деня на Будителите

Мая Вапцарова на поетичния спектакъл "Аз Съм Сириус" в Арменския Дом по повод 80-та годишнина от рождението на поетесата Ваня Петкова

Мая Вапцарова и Ваня Петкова - две поетеси - борци за правдата.

Прочети цялата публикация