Макрон разделя ЕС с парижките си срещи на върха

Николай МАРЧЕНКО

На 17 февруари 2025 г., шокираният от речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен и засилващата се проруска риторика на Доналд Тръмп, наред с останалата Европа Еманюел Макрон свика извънредна среща на ЕС в Париж. За съжаление, това събитие не доведе до значителен резултат. Напротив, то изглеждаше не като опит за солидаризиране с Киев, а по-скоро като желание да се употреби общоевропейската солидарност с Украйна за вътрешнополитически цели.

Това приличаше на опит на Макрон да компенсира последните си провали във външната и вътрешната си политика. До началото на 2025 г., наред със загубата на влияние в Африка, Париж се оказва на ръба на сериозна вътрешнополитическа и икономическа криза, а европейските съюзници все по-скептично оценяват ролята му в международната политика.

Последствията от геополитическите неуспехи

През последните години Франция се сблъсква със сериозни вътрешни предизвикателства. Икономическият растеж се забавя, инфлацията расте, а жизненият стандарт на французите намалява. Политиката на Макрон, насочена към реформи на пазара на труда и пенсионната система, провокира масови протести. Стачки парализират транспортната система, а нивото на недоволство на населението понякога достига критична стойност.

През 2024 г., въпреки прогнозирания растеж на БВП от 1,1% и намаляването на безработицата до 7,3% (най-ниската стойност от 40 г. насам), Франция се сблъсква с нарастващия бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг до 112% от БВП (3,2 трлн евро).

Политическата криза доведе до смяна на четирима премиери за последните 13 месеца. След предсрочните избори, инициирани от Макрон в опит да избегне вот на недоверие по бюджета, парламентът на практика е неработоспособен, което затруднява приемането на ключови законодателни инициативи и засилва политическата нестабилност.

Всичко това поражда закономерни въпроси относно способността на Макрон да управлява ефективно - тази мисъл бе формулирана наскоро. „Френският политически клас вече не се фокусира върху Макрон, неговото влияние бързо избледнява. Дори въпреки факта, че президентският мандат на Макрон все още не е приключил, от политическа гледна точка той вече е изчерпан”, констатира известният алжирски журналист и главен редактор на телевизията El Watania Хусейн Халас.

Провали във външната политика

Липсата на успехи във външната политика само задълбочава ситуацията. Франция дълги десетилетия се смяташе за доминираща сила в Западна Африка и региона Сахел. Но принудителното изтегляне на френските войски от тези региони, случило се на фона на редица преврати и безпрецедентния ръст на антифренските настроения, поставя сериозни предизвикателства пред Париж. Това е стрес не само в областта на политиката на сигурността, но и в търговията, инвестициите и корпоративните интереси.

Париж така и не успя да укроти терористичната заплаха в Сахел, което поражда резонни въпроси сред африкански журналисти и учени относно истинската цел на военните ѝ бази.„Френската армия не беше там, за да защитава африканските държави и териториите им, а за да защитава френските интереси и френските граждани”, казва университетският преподавател от Чад Адуму Вей.

Вакумът, който оставя след себе си френската армия, се запълва от руски наемници от частната военна компания „Вагнер“. Междувременно напрежението в региона само се засилва, което наскоро доведе до сериозна ескалация между Демократична Република Конго и съседната Руанда.

Срещи на върха без ключови съюзници

На фона на тези геополитически провали, в украинския дневен ред изглежда, че президентът Макрон видя добър повод за демонстриране на политическата си инициативност. Въпреки това, опитите му не са успешни. На срещата на върха на 17 февруари 2025 г. не бяха поканени балтийските държави и Румъния — държавите, които са на предния фланг в отбраната от руската агресия и са пряко ангажирани с регионалната сигурност.

Още по-парадоксално бе отсъствието на представители на самата Украйна — държавата, за чиято защита, изглежда, е организирана срещата в Париж. Не по-малко тревожно е отсъствието на украинската страна на преговорите, проведени в Рияд между САЩ и Русия. Това разпалва безпокойството в Киев относно евентуалните задкулисни споразумения, които, въпреки уверенията на германския канцлер Олаф Шолц, могат да бъдат приети без участието на Украйна и в разрез с интересите ѝ.

Опитвайки се да поправи пропуските, в сряда Макрон свика втора парижка среща на върха среща. Този път съставът бе много по-представителен: 19 държавни и правителствени ръководители от страните членки на ЕС и НАТО, включително Норвегия, Литва, Естония, Латвия, Чехия, Гърция, Финландия, Румъния, Швеция, Белгия, както и Канада. Въпреки че Украйна не присъстваше и на тази среща, интересите и сигурността бяха в центъра на вниманието. Очевидно, стремейки се да затвърди лидерството на Франция в общоевропейската сигурност, Макрон обяви намерението си до края на седмицата да проведе преговори с лидерите на 27-те държави-членки на ЕС.

Разпад на трансатлантическите връзки е новата реалност?

Парижките срещи на върха се провеждат на фона на охладнелите отношения между Европа и САЩ. Разривът нарасна особено след Мюнхенската конференция, където вицепрезидентът Ванс озвучи острите претенции на САЩ към ЕС. В съчетание с проруската и антиукраинската риторика на Тръмп, това кара евролидерите да се замислят сериозно за нова конфигурация на общата сигурност и бъдещата роля на ЕС и НАТО.

Осъзнавайки, че бъдещето на Европа пряко зависи от резултатите от руско-украинската война, лидерите потвърдиха дългосрочната си подкрепа за Украйна. Става дума за разширяването на военните доставки и икономическата помощ, засилване на дипломатическите усилия за постигане на устойчив мир без щети за Украйна. Стана дума и за единството на ЕС и съвместната им външна политика в условията на турбулентност, създадена от САЩ.

В сряда президентът на Литва Гитанас Науседа предложи план, който е на път да стане основа за стратегията на ЕС спрямо Украйна и сигурността на региона. Планът включва засилването на санкционния натиск върху Русия с пълно ембарго вътху руските газ и петрол; активното привличане на съюзници извън Европа, от в Азия и Тихоокеанския регион към антируската коалиция; ускорени доставки на далекобойни ракети и съвременни ПВО системи; развитието на отбранителния потенциал на ЕС, с цел намаляване зависимостта от САЩ; по-строг контрол върху страните, през които Русия заобикаля санкциите като тези в Централна Азия.

Време за решителни действия

Европа е изправена пред екзистенциална заплаха - Москва продължава с агресията, САЩ демонстрират все по-голяма непредсказуемост, а старите механизми за сигурност се чупят. Украйна днес не е само жертва на руската агресия, но е и залогът за съществуването на Европа.

Победата над Киев или компромисният мир, наложен от Москва, ще отвори пътя за по-нататъшната експанзия на Кремъл и за още по-разрушителна война, която ще надхвърли континента.

Затова на Европа не са ѝ нужни просто политици с големи амбиции, а истински лидери, които могат да обединят континента, да изградят ясна стратегия и да направят ЕС самостоятелен геополитически играч.

Дали Еманюел Макрон е такъв лидер?

Засега инициативите му за укрепване на европейската сигурност изглеждат по-скоро като опит за задоволяване на политическите му позиции, отколкото като последователна стратегия.

Въпросът за създаване на единна европейска армия, редовно повдиган от френския президент все още е на ниво декларации без реално направени стъпки. Например, представители на посолствата на Полша в някои европейски столици смятат, че Париж нарушава „йерархията“ в самия ЕС. Оказа се, че макар полският премиер Доналд Туск да е заминал за Париж наравно с лидерите на най-големите играчи в ЕС, във Варшава не разбират защо тези срещи на върха се провеждат не в Полша.

От 1 януари 2025 г. председателството на Съвета на ЕС за шест месеца по право и ротация се отредено на Полската Република - именно нейният президент Анджей Дуда, премиер Доналд Туск и техните екипи трябва да провеждат срещи по най-важните въпроси на съюза. А в Париж мястото за срещи трябва да бъде не Елисейският дворец или Министерството на външните работи на Франция, а Посолството на Полша - такава е процедурата при председателстването на една страна в ЕС за 6 месеца.

Но засега виждаме обратен ефект, който е от полза на руския президент Владимир Путин. Опитите на Макрон ту да увещава Путин и ту да провежда сепаративни преговори в Париж накрая имат само дезинтеграционен ефект за целия ЕС.

Дали властите в Париж успеят да обърнат тенденцията на политическа и икономическа криза във Франция и ефективно да поведат Евросъюза към единна отбранителна доктрина и към устойчива подкрепа за Украйна? Или пък Европа ще трябва да търси нови лидери, които не само да говорят за единство, но и да действат решително? Отговорът на тези въпроси може да определи бъдещето на целия континент.

---------------------------------

Авторът е член на The Association of European Journalists - Bulgaria

Прочети цялата публикация