След промени в ЗКПО фирми ще даряват пари за влизане в еврозоната

Държавата ще събира доброволни дарения от фирмите с цел да ограничи бюджетния дефицит до степен, че да покрива изискванията за членство в еврозоната, тоест да не надхвърля три процента спрямо Брутния вътрешен продукт. В преходните и заключителни разпоредби към проектобюджета са разписани промени в Закона за корпоративното подоходно облагане според които даренията се приспадат от данъчната основа на фирмата, която ги прави. § 4. (1) Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет.

(2) Вноските по ал. 1 се превеждат по сметка на Националната агенция за приходите, като внесените суми се признават за данъчни цели независимо от чл. 26, т. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане, при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане пропорционално за следващите три календарни години. Тук трябва да припомним, че Министерство на финансите разпространи въпросния проектобюджет на 18 февруари в 22:58 часа. Тоест час и две минути преди полунощ. Това постави медиите в ситуация да търсим бърз разказ за късните новинарски емисии, а след това малцина продължиха да се вглеждат в детайлите. А там почти винаги има нещо много интересно. Когато служебният министър Людмила Петкова предложи данъчна амнистия поне имаше предложение за сделка с частния сектор: „признайте си скритите печалби и си платете просрочените задължения. Ще се освободите от бъдещи проверки и няма да ви текат наказателни лихви“. Проектобюджетът на Теменужка Петкова опитва да събира пари по още по-несигурен начин. Защо ѝ е на частна компания, която печели да прави доброволни дарения в полза на бюджета. Кой ще върши апостолската дейност да чука от врата на врата и да казва на фирмите: „можете да сте патриоти, дайте някой лев за да свием дефицита“? Парите, които фирмите дадат, няма да им се приспаднат от данъците, а от данъчната основа.

Например, ако дарението е за 100 000 лева, това ще се брои за разход, данъчната основа ще спадне със 100 000 лева, и фирмата ще плати с 10 000 лева по-малък данък в сравнение със сценария да не се направи дарение. Тя обаче ще разполага с 90 000 лева по-малко, защото за спестяването на 10 000 лева данък е дарила 100 000 за еврозоната.

В кръга на шегата

Сега предприемачите, които се приемат за модерни, гледащи в бъдещето и държащи на допълнителното ни интегриране в европейските структури, ще могат да притворят визията си в конкретно действие, давайки своята лепта. Ще се види и дали видни бизнесмени с ярко откроени позиции при гостуванията си по телевизиите, са готови да се жертват за кауза, или просто си искат държавата да свърши някаква работа. Преди месец и половина на Богоявление Левон Хампарцумян каза: "Хора като мене, активни в бизнеса с кариери с някакви позиции в обществото, те искат, защото биха имали директна изгода. Сега, някакви други хора, най-вероятно тези които сутрин рано се къпят в реката, вместо да се ваксинират, отиват се топят в студената вода… Моята гледна точка е, че по-добре да се ваксинираш, отколкото да се топиш в реката, но когато имаш такива настройки, всякакви неща могат да ти вкарат в главата, които да са контрапродуктивни в голямата картина. Нашият интерес е да бъдем в еврозоната“. Сега господин Хампарцумян, като бивш директор на най-голямата банка в България, към момента на оттеглянето му, може лично да ангажира целият националноотговорен бизнес елит и да апелира към тях да запълнят дупката в бюджета.

А сега сериозно

Каква е логиката да се залага такава възможност. Формулировката „вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет“, предполагат пари, които да са на директно разположение на правителството. Ако ще са за финансиране на публични инвестиции, техният размер за тази година се оценява на 13 милиарда лева. Пак, няма как при толкова големи заложени разходи, с тази мярка да се търсят малко пари. Ако потребността от средствата беше малка, то едва ли щеше цял закон да се променя, за да отвори врата за събирането им. Очевидно е, че на даренията се разчита да създадат макроефект, което означава допълнителни приходи от порядъка на стотици милиони до над един милиард лева. Съвсем логично е да се допусне, особено в държава като България, че дарителите може да получат неформализирани, но все пак реални привилегии.

Няма какво да се залъгваме. Огромна част от заведенията, които по време на ограничителните мерки, продължаваха да приемат доверени клиенти, опъват плакати на ГЕРБ, когато дойдат избори. Сигурно ли е, че няма да получат приоритетен достъп до обществени поръчки, сини лампи за служебните автомобили, право да паркират, където си искат и право да карат с каквато скорост си искат. Трагедията, причинена от Георги Семерджиев, показа, че има хора, които властите пазят, но докато не стане невъзможно да ги пазят, списъка с безобразия става огромен. Преди пет дни, когато писах бързия текст по бюджета, коментирах, че „ако случайно, след 10 месеца, се окаже, че този подвиг наистина е извършен (да приключим 2025 година с дефицит под 3% спрямо БВП), ще, означава или, че данъчните са съдрали частния сектор от проверки и административен натиск без да дадат да дишат на непривилегированите предприятия“. По-внимателното вглеждане в проектобюджета показва и правните основаното основание, на чиято база ще се случва всичко. НАП получава картбланш да чука на фирмите и да дрънчи с канчето за евродарения. Алтернативната хипотеза е, че сме на път да си създадем евроолигархия, като и двете звучат страшно.

Прочети цялата публикация