Изследователи откриха общи черти в кръвните изследвания на столетниците

Днес столетниците вече не са толкова рядко явление – те са най-бързо растящата възрастова група в световен мащаб, като броят им приблизително се удвоява на всеки десет години от 70-те насам. Не е изненада, че въпросите колко дълго може да живее човек и какво осигурява дълголетието без тежки заболявания вълнуват хората от хиляди години – дори Платон и Аристотел са обсъждали процесите на стареене преди повече от 2300 години.

Изследването на тайната зад изключителната продължителност на живота обаче е трудна задача: то изисква да разберем сложната взаимовръзка между генетична предразположеност и факторите на начина на живот, както и как те действат през целия живот на човека.

Сега, в ново проучване, публикувано в списание GeroScience, изследователи разкриват общи биомаркери – сред които нивата на холестерол и глюкоза – у хора, навършващи 90 и повече години. Тези „свръхдълголетни“ индивиди отдавна будят интерес у учените, тъй като биха могли да хвърлят светлина върху това как да живеем по-дълго и в по-добро здраве.

Най-голямото изследване на биомаркерите при дълголетници досега

Досегашните проучвания върху хора, преминали границата от 100 години, обикновено са били с малък мащаб и често са изключвали определени групи, например обитатели на домове за възрастни хора. Настоящото изследване е най-мащабното, сравняващо биомаркерните профили през целия живот на хора с изключително дълголетие и техни връстници с по-кратка продължителност на живота.

Използвани са данни от 44 000 шведи на възраст между 64 и 99 години – част от т.нар. кохорта Amoris. Участниците са наблюдавани в рамките на шведски регистрови данни за период до 35 години. Сред тях, 1 224 души (или 2.7%) са доживели да навършат 100 години, като по-голямата част от столетниците (85%) са жени.

В проучването са включени 12 биомаркера, базирани на кръвни анализи, отразяващи състоянието на възпалителни процеси, метаболизъм, както и функции на черния дроб и бъбреците, хранителен статус и анемия. Всички те са били свързвани със стареенето или смъртността в предишни изследвания.

Кои биомаркери са изследвани? Уринна киселина (показател за възпаление). Общ холестерол и глюкоза (метаболитна функция). Ензими като Alat, Asat, GGT, LD, Alp (чернодробна функция). Креатинин (бъбречна функция). Желязо и обща желязосвързваща способност (анемия). Албумин (хранителен статус). Какво показа анализът?

В общи линии, хората, доживели 100 години, поддържат по-ниски нива на глюкоза, креатинин и уринна киселина още от 60-те си години. Макар средните стойности на много от маркерите да не се различават драстично между столетници и останалите участници, при екстремни стойности (много високи или много ниски) столетниците се оказват доста по-рядко засегнати. Например, малцина от столетниците са имали глюкоза над 6.5 mmol/L или креатинин над 125 µmol/L още в по-ранна възраст.

При анализ как стойностите на отделните биомаркери корелират с вероятността за достигане на 100 години, всички освен Alat и албумина са показали значима връзка. Хората от групата с най-нисък общ холестерол и желязо имали по-малък шанс да станат столетници, за разлика от участниците с по-високи нива. Обратно, по-високите стойности на глюкоза, креатинин, уринна киселина и някои чернодробни ензими намалявали вероятността за изключителна продължителност на живота.

Някои разлики са сравнително малки, но при други са по-съществени. При уринната киселина, например, хората с най-ниски стойности имали 4% шанс да достигнат 100 години, докато при най-високите нива шансът е бил само 1.5%.

Откритията подсказват, че здравият метаболизъм и подходящото хранене могат да са ключ към дълголетието, въпреки че това проучване не разглежда конкретно кои гени или аспекти от начина на живот водят до оптималните биомаркерни стойности. Логично е обаче фактори като хранителен режим и консумация на алкохол да играят роля.

Според учените си струва да следим стойностите на глюкозата, уринната киселина, бъбречните и чернодробните показатели с напредване на възрастта. Възможно е и късметът да има своя принос, но наблюдаваните различия в биомаркерите достатъчно рано преди смъртта показват, че и гените, и начинът на живот вероятно са от съществено значение.

Прочети цялата публикация