Племеникът на Иван Вазов и старозагорски депутат защитили българските евреи

Денят 10-ти март се отбелязва в България като „Ден на спасяването на българските евреи и жертвите на Холокоста". Поводът са събитията от месец март, 1943 г., когато български народни представители, начело с подпреседателя на XXV-то Народното събрание Димитър Пешев, адвокати от Кюстендил, Светия синод, широката общественост и твърдата позиция на цар Борис III, България  спасява  50 000  евреи / а според някои изследователи на проблема доста повече от тази цифра/  от изтребление.

 „Събитията от 1943 г. имат своя предистория с приетия  „Закон за защита на нацията“ от българския парламент и  влязъл в действие от януари 1941 г. Законът забранява на евреите в България да притежават магазини и да развиват търговска дейност, да работят в администрацията на българските предприятия, да посещават кино и театри, задължава ги да носят жълта звезда на реверите на дрехите си, наложен им е вечерен час . Затварят еврейските училища,“ разказва Райна Антонова, уредник „Нова история“ в Регионалния исторически музей.

  През март 1943 г. българските власти изпращат в лагера на смърттта Треблинка в Полша близо 11 000 евреи от т. нар. „нови територии на България“, които се присъединяват към царство България след влизането на страната във войната на страната на Тристранния пакт. Подготвя се изпращането на евреите от старите предели.

  На 10.III.1943 г.. инициативата за спасяването на българските граждани от еврейски произход е подета от кюстендилски адвокати и депутати, за да се стигне до 17.III., когато подпредседателят на НС Димитър Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя на България Богдан Филов. Под него се подписват 43-ма народни представители, които искат среща с Филов. Сред подписалите се депутати, са и двамата старозагорски народни представители – Иван Минков и д-р Иван Киров Вазов, племенник на народния поет и писател Иван Вазов.

  Българската православна църква начело със софийския митрополит Стефан, също предприема активни действия за спасяването на сънародниците ни от еврейски произход. Старозагорският митрополит Климент категорично заявява, че :"Старозагорци  и българският народ, вече са преживели трагедията на своите прокудени  братя през войните и знаят какво е човек да бъде прокуден от своя дом!"  На същата позиция застава и  митрополит Неофит Видински, който е роден в Гълъбово като Никола Димитров Караабов през 1868 г.  Под силния натиск на българското общество, правителството спира депортацията, но българските власти започват изселвания на евреите от големите градове.

  „По това време в Стара Загора живеят 450 еврейски семейства, които наброяват около 1450 души. През май, 1943 г. 118 евреи са изселени в Стара Загора, а през лятото на същата година старозагорските евреи са изселени в Търговище, Разград и Бяла Слатина. Българското население ги приема с благосклонност. Мъжете попадат в трудови лагери и работят по строежи на пътища, ж.п. линии и канали. Напускайки града, старозагорските евреи оставят ключовете на градските власти или на съседите си. Когато се завръщат отново по домовете си, заварват непокътнато имуществата си .“, продължава разказа Райна Антонова.

  Каква е съдбата на двата старозагорски народни представители, обявили се в защита на българските евреи?

  Влизането на съветската армия в България на 9.IX.1944 г. заварва племенника на Вазов – докторът по право Иван Киров Вазов, като министър на труда в последното българско правителство. „Въпреки, че в негова защита свидетелстват партизани и нелегални от старозагорско, Народният съд осъжда Иван Киров Вазов на смърт и конфискация на цялото му имущество.  Жалко е, че предишната негласна политика да не се споменават имената на прогресивни „буроазни“ интелектуалци, военни и политици – името му не е сред имената на народните представители, подписали се в подписката на Димитър Пешев, е приложена и в информацията в Уикипедия по въпроса за подписката.  Другият старозагорски депутат, включил се в подписката Иван Минков, е осъден на  строг доживотен затвор и глоба от 5 млн. лв. в полза на държавата. При неплащане на сумата са предвидени още 6 месеца затвор. Доживява дните си в немилост и лишен от цялото си имушество.“, завърши Райна Антонова.

Прочети цялата публикация